"Мариуполис 2": Филмът за трагедията на обсадения град, чийто създател загина във войната

Първият филм за войната в Украйна, който е заснет в Мариупол, беше излъчен на фестивала в Кан - неговият създател обаче вече не е между живите.

Литовският режисьор Мантас Кведаравичюс загива на 2 март, докато снима бруталните последици от обсадата и постоянните бомбардировки над украинския град.

Тялото му е изведено от бойното поле и върнато в Литва с "невероятни трудности", както разказва сайтът "Медуза".

Първоначалните съобщения за смъртта на 45-годишния мъж гласят, че автомобилът му е поразен от ракета. По-късно става ясно, че Кведаравичюс е пленен от руски войници, след което е разстрелян.

Кадрите, които той успява да заснеме в рамките на пет седмици, се превръщат в пълнометражен филм благодарение на неговата жена Ханна Билоброва и монтажистката Дуня Сичовa.

Той е добавен към програмата на Фестивала в Кан в последния момент, защото не е ясно дали изобщо ще може да бъде довършен.

Покойният режисьор е автор на четири филма, а най-известният от тях е документалната му лента с името "Мариуполис". Заснет е през 2014 и 2015 г., малко след началото на военните действия в Донбас, започнали с анексирането на Крим и опитите за отцепване на Донецк и Луганск. В него е показано какво се случва с живота на хората, попаднали насред конфликта между сепаратистите и украинските власти.

6 години по-късно Русия започва пълномащабна атака срещу Украйна, а Мантас Кведаравичюс решава, че трябва да се върне обратно и да документира случващото се. Резултатът - "Мариуполис 2" е "приказка за трагедия и надежда, която задължително трябва да се види", както го описват организаторите на Фестивала в Кан.

"Мариуполис 2" показва войната от перспективата на мирните жители на града. Голяма част от него е снимана в и около евангелска църква, чието подземие е превърнато в бомбоубежище. Повечето хора, които търсят безопасност в църквата, са жени, деца, пенсионери и ранени. Двама мъже се опитват да изметат паркинга от отломките, с които Мариупол е засипан.

Героите на филма вярват, че са успели да оцелеят благодарение на молитвения дом.

"Ако някой се съмнява в Божията защита, идете да видите Драматичния театър или завода. И сами помислете - стените ли удържат нашия живот или ръката на Господ?", казва един от тях.

През деня оцелелите готвят храна на открит огън или се опитват да намерят генератори за ток и автомобилни акумулатори - понякога се налага да преместват телата на съседите си, загинали в бомбардировките.

Кведаравичюс заснема опустошението през взривените прозорци и врати на къщите, през присъствието на човека, който стои пред руините на дома си и осъзнава, че светът му е унищожен.

"Медуза" описва "Мариуполис 2" като филм за очакването на светлината - в обсадения Мариупол понякога светлината идва от падащите бомби или горящите сгради, понякога - от пролетното слънце в небето или от топлината на огнището, където хората готвят храната си.

Ханна Билоброва, която довършва филма след смъртта на своя мъж, пристига в Кан за представянето му. В една от вечерите на фестивала групата Patrouille de France прави демонстративен полет в чест на премиерата на "Top Gun: Maverick" с Том Круз

Билоброва разказва пред Euronews за момента, в който чува звука от изтребители в небето над френския град и изпитва ужас от това, че може да последват бомбардировки. Травмата, преживяна в Мариупол, няма как да се забрави. Звукът от изстрелите, разбиващите се бомби и снаряди е "саундтракът" на войната.