Млад български предприемач от IT сектора отговори на предложения от кабинета проектобюджет за 2026 г. с инструмент, който говори на езика на всеки работещ – собствената му заплата. Сайтът zaplata2026.com предлага безплатен „Калкулатор за заплата и данъци 2026“. Той показва колко по-малко пари ще получава всеки догодина в сравнение с 2025-а, ако парламентът гласува по-високи пенсионни осигуровки и увеличи минималния и максималния осигурителен доход.

Достатъчно е човек да въведе сегашната си заплата, за да види реалната разлика през 2026 г., както и разпределението по данъци и осигуровки. Калкулаторът превежда числата и в по-разбираем език – например в годишен разход за хляб, мляко или яйца.
Създателят на инструмента е Мартин Куванджиев – главен изпълнителен директор на Encorp.AI, носител на „Forbes 30 под 30“, с участие в над 20 технологични проекта. Още преди да учи в университе е поканен в американски стартъп заради награди по физика и IT, на 21 печели NASA Space Apps Challenge.
Куванджиев казва, че хората разбират последиците от бюджета, който политиците приемат, чак когато получат първата си намалена заплата. Затова и решава да се намеси, като изработи калкулатор. Той е направен така, че да покаже на гражданите „какво ги очаква предварително, а не на 10 февруари“, когато вече е късно да се реагира.
Според предприемача най-големият проблем не е самото намаление на доходите, а липсата на дългосрочна стратегия в държавната политика. „Запушват се дупки и се кърпи – както по пътищата. Тази година се поправя нещо за момента, а догодина се отваря по-голяма дупка“, казва той пред „Булевард България“. По думите му решенията се вземат „на пожар“, без да се мисли за последствията, а после остават безнаказани – щом има мнозинство в парламента, „няма кой да ти потърси отговорност“.
Той подчертава и друго – че в България не се учи финансова грамотност и повечето хора изобщо не знаят как се формира заплатата им. Затова в калкулатора „всяка стотинка е разписана – къде отива и защо“.
Инструментът на Куванджиев е изцяло разработен с изкуствен интелект – „няма нито един ред код, писан от човек“. Платформата е open source, достъпна в GitHub, където всеки може да провери или подобри изчисленията. Идеята му е порталът да се превърне в информационен център – място, където хората да виждат не само своите сметки, но и логиката на самите бюджети.
„Държавата е скрит съосновател на всеки бизнес“
Предприемачът отхвърля тезата, че тежестта от новите осигуровки се разпределя „справедливо“ между работници и работодатели. Малките и средните компании трудно могат да поемат разхода, а големите го прехвърлят през цените, без да загубят позициите си.
Дава пример със собствената си фирма: в екип от около 30 души увеличаването на максималния осигурителен доход води до допълнителен годишен разход, който се равнява на това да обучи двама нови служители без опит – хора, които биха започнали да носят реална стойност след години. „И вместо да инвестирам в това, парите потъват в системата“, казва той. Признава, че всеки месец, когато види преводите за ДДС и осигуровки, „буквално му става лошо“.
По думите му проблемът не е, че бизнесът не иска да плаща – напротив, той самият настоява да е изряден. „Искам да си плащам данъците, но да ме оставят на спокойствие да си върша работата – да не ми сменят правилата в последния възможен момент“, казва Куванджиев. В същото време няма стратегия как да се повиши събираемостта от тези, които укриват и „скатават“ – най-лесно е тежестта да пада върху тези, които и без това плащат.

Куванджиев твърди и че непредвидимостта кара чуждите компании да избягват България. Разказва как наскоро е загубил голям клиент, който е предпочел да премести проекта си към екип в Индия.
„Там няма подобни внезапни промени. Тук ни вдигат прагове в последния момент и сделките буквално се разпадат.“
Ако днес трябваше да започне бизнеса си от нулата, смята, че това би било практически невъзможно – само данъците и осигуровките биха изяли дори собствената му заплата.
Според Куванджиев държавата се държи като „скрит съосновател“, който получава своя дял, но не инвестира обратно. „Държавата е съосновател на всеки бизнес – скрит съосновател. Ние изкарваме печалби и плащаме данъци, които на практика са дивидент към нея. Проблемът е, че този съосновател не мисли дългосрочно, а просто, взима колкото може в момента“, казва Куванджиев.
Двоен удар – по-ниска заплата и по-високи цени
Куванджиев смята, че Бюджет 2026 ще засегне хората два пъти:
- чрез по-ниски нетни заплати;
- и чрез повишени цени, когато бизнесът се опита да компенсира разходите.
„Покупателната способност може да се свие с около 10% – не само защото заплатите падат, а защото животът поскъпва“, казва той, като изрично уточнява, че не говори като финансист или икономист, а като човек от „светлата страна“ на бизнеса, който търси практични решения.
Точно тук идва ролята на калкулатора: той показва на всеки потребител какво означават безличните проценти от Бюджет 2026 за личните му приходи.
Алтернативен бюджет, създаден от AI
Той е използвал изкуствен интелект и за да генерира алтернативен бюджет – първо анализ на последствията от проектобюджета, после изцяло нов модел с различни мерки. По думите му предложените от AI решения са „много по-смислени“ от записаното в проекта на кабинета – с фокус върху инвестиции и дългосрочна стратегия, а не само върху по-високи осигуровки и данъци.
Куванджиев планира да публикува този „AI бюджет“ заедно с калкулатора, за да покаже, че има и други варианти, включително такива, които стъпват на идеята за поетапно, предвидимо намаляване на дефицита, а не на поредни „кръпки“.
Загубата на доверие
По думите му най-опасното следствие на Бюджет 2026 е разпадането на доверието в институциите. „Другите държави се борят да привлекат умни и интелигентни хора. При нас се гледа как да ги изцедим до максимум и после да ги разкараме“, казва той. Все повече хора и компании гледат към други държави като по-предвидимо място за работа и инвестиции.
Куванджиев предупреждава, че ако тенденцията продължи, България рискува да остане държава на няколко големи корпорации, докато малките и средни бизнеси изчезват. „Ще има малко големи работодатели и много хора на заплата, без реално развитие или перспектива – стига системата да продължава да се самоподдържа“, казва той.
И ако преди подобни мерки са засягали предимно хората с по-високи доходи, днес ударът е върху всички: „Дори 20 лева по-малко на месец са 240 лева годишно. Има хора, които цяла година работят за такъв бонус“, казва той.
Затова за него е важно мненията да се казват на глас, а не да се подминават с „то какво толкова – 3–4%“. „Когато хората си мълчат и си казват, че 3–4% не са голяма работа, след няколко години тези 3–4% стават 20%“, предупреждава той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: