Мартин Владимиров: Договорът с Турция е за достъп до газ, не за газ. Печелят Турция и Русия Снимка: © Център за изследване на демокрацията

В първия работен ден на годината - 3 януари - българският държавен газов доставчик "Булгаргаз" сключи споразумение с турската енергийна компания "Боташ" (BOTAŞ) за достъп до турските терминали за втеченен природен газ (LNG). Договорката беше обявена за енергиен успех за страната на фона на несполучилите опити на няколко българските правителства преди това в подобна посока.

Президентът Румен Радев и служебният енергиен министър Росен Христов, назначен от него, определиха споразумението като "историческо". Около документа обаче има редица неясноти и съмнения, включително за това как точно ще се изпълнява договорката и дали България няма да се превърне в параван за внос на руски газ.

За да разберем какво точно се крие зад сделката между "Булгаргаз" и "Боташ", потърсихме енергийния експерт Мартин Владимиров.


Мартин Владимиров е директор на програмата "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Има опит в сферата на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари.

Работил е като енергиен консултант към международната компания „The Oil and Gas Year ” и като икономически анализатор към CEE Market Watch.

Какво се знае около споразумението между “Булгаргаз” и турската компания “Боташ"?

От 15 години България, а и ЕС като цяло, се опитва да сключи споразумение за междусистемна свързаност между България и Турция, която да позволи свободната търговия на природен газ от Турция към ЕС и обратно. Така че да се подкопоае монополната позиция на турската компания "Боташ", която на практика изцяло контролира местния пазар на природен газ.

Споразумението, което беше сключено, е по-скоро възможност "Булгаргаз" да запазва капацитет в газопреносната мрежа в обем до 1,5 млрд. куб. м на година, но не позволява на компанията сама да договаря доставки на природен газ до територията на Турция и пренасянето на тези количества до българската граница. "Булгаргаз" ще трябва да прекупува този газ от "Боташ" по зададени от турската компания условия.

Около сделката се зародиха различни съмнения за това чии интереси се обслужват. Какво не се знае за нея?

Има съмнение, че споразумението по-скоро обслужва интересите на турската компания, като ѝ позволява да прави ценови арбитраж между различните договори, които е сключила - с руския енергиен гигант "Газпром", азербайджанската SOCAR, националната иранска петролна компания (NIOC) и други доставчици на втечнен природен газ.

По този начин турската компания препродава на България количества газ, които не са ѝ необходими в определени периоди на годината. Така ще може да избегне заплащането на тези излишни количества по клаузата "вземи или плати". Тази клауза е в много голяма част от дългосрочните споразумения, които "Боташ" ще има със свои контрагенти ("вземи или плати" означава, че купувачът на газ е длъжен да плати цялото заявено предварително количество, без значение дали го взима и ползва или не - б.р.).

Има и съмнение, че "Боташ" ще замени сегашните посредници при търговията на природен газ от Гърция, които поддават на "Булгаргаз" излишните количичества по техните дългосрочни споразумения най-вече с "Газпром" през последните 10 месеца. Тези количества ние реално ги купуваме на по-висока цена, отколкото са реализирани в Гърция. Гръцките компании купуват LNG при по-изгодни условия, а същото може да прави и Турция, когато има по-ниско потребление на газ, отколкото са доставките - да използва излишъците по дългосрочните си договори, да ги продава на България и да заменя тези количества с втечнен природен газ от терминалите.

Не е ясно дали "Булгаргаз" може да запази слотове на терминалите за LNG в Турция. Това, което разбирам от интервюто на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Деница Златева е, че по-скоро няма да може. Всъщност се сключват един вид тристранни споразумения между "Боташ", "Булгаргаз" и доставчика на втечнен природен газ. И тук, за съжаление, отново намирисва на схема за доставка на руски газ.

Може ли тази схема да бъде проследена - възможно ли е Русия да продава газ на България през Турция?

Не може да се спекулира точно какво ще се случи, какви количества газ ще слиза. България казва: "няма знаменце молекулата". Това ще е газ, подаден от “Боташ”.

“Боташ” е агрегатор на различни количичества природен газ, доставени от най-различни източници. Никога няма да знаем точно със сигурност откъде идва газа, но подозренията са, че това е по-скоро схема, при която се запазва текущото състояние на търговията на газ в региона. А именно: “Булгаргаз” е монополист в България, “Боташ” е монополист на пазара в Турция. За да се осигури този статут трябва да има гаранция, че няма да има кой друг да конкурира двете компании при търговията.

Директорите на "Булгаргаз" и турската газова компания "Боташ" подписаха споразумение за достъп на българското дружество до турските терминали за втеченен природен газ.

От подобна сделка най-голям интерес има "Газпром", защото руският енергиен гигант има чудесни дългосрочни отношения с “Боташ”. Анкара в момента е най-големият клиент на руски газ на практика в света, след като "Газпром" спря доставките за голяма част от европейските страни.

Турция ще играе все по-важна роля в плановете на Русия да запази своето сравнително силно положение на регионалните пазари на природен газ в Югоизточна Европа. Без Турция на практика това няма как да се осъществи.

България не е толкова важен пазар за “Газпром”, не е важен и за “Боташ”. Дали “Боташ” ще продава на нас или ще реализира тези количества, които са миниатюри на фона на потреблението в страната, което е около 50 млрд. куб. м. - не е от такова значение за нея. Тези количества могат да бъдат продадени спокойно и на турска територия, така че по-скоро подозирам, че зад това споразумение стои желанието да се влияе върху политиката на Русия по отношение на газовите доставки на Югоизточна Европа.

Тоест Турция да е посредник на "Газпром", а от друга страна “Булгаргаз” да си гарантира, че ще има ключова роля за монополизирането на алтернативните доставки на газ за страната - т.е. да няма друга компания в България, която да може да измести “Булгаргаз”.

Това беше голямата битка и през 2022 г., която е свързана и с ролята на посредниците в страната. Една от големите цели беше “Булгаргаз” да бъде неутрализирана като водещ играч на пазара на природен газ.

През октомври руският президент Владимир Путин лансира идеята да направи “газов хъб” в Турция. Възможно ли е това намерение да се осъществи и какво би означавало за България?

Турция в момента е основен клиент на "Газпром" и Москва се опитва да използва този факт, за да насърчи дългогодишните интереси и цели на турската държава да се превърне в регионален хъб за природен газ. Това е единствената държава, която реално някога е имала такава възможност именно заради вноса на горивото от най-различни източници.

"Газпром" се надява, че Анкара ще спре процеса на диверсификация и намаляването на независимостта на руски газ, който продължава повече от десетилетие,, защото турската страна никога не е имала интерес да е 100% зависима от Русия. Винаги е търсила алтернативи, но има конкретни олигархични интереси, които се опитват да запазят ключовата позиция на "Газпром" на пазара.

Самата “Боташ” е компания, която е много близка с Москва. Помагала е през годините за осъществяване на ключови геополитически проекти като "Син поток" и "Турски поток" - все проекти, които заобикалят Украйна. “Боташ” е използвала връзките си с "Газпром", за да постигне и по-добри цени за местния пазар. Турската икономика е изключително зависима от използването на природен газ.

Има тясно сътрудничество с Русия между “Боташ” и "Газпром", но това не означава че Турция ще се превърне в газов придатък на Москва. Това никога не е било в дневния ред на Ердоган и предполагам, че Анкара ще продължи политиката си да има максимално голям брой алтернативни източници на доставка и в бъдеще да се превърне в основен търговец на природен газ в Югоизточна Европа.

Именнo това е една от идеите на “Боташ” - не само да бъде национален монополист, но и регионален ключов играч - и е единствената компания, която има тази опция. Това обаче е против интересите и на България, и на ЕС, и на свободната търговия на природен газ, защото все повече газовите отношения в региона са базирани на геополитически разбирателства и на доминантната позиция на няколко ключови играчи, вместо да вървим към повече конкуренция и повече малки търговци, които договарят и по-добри условия за своите клиенти.

Защо България подписа споразумение с Турция, а не с другата ни южна съседка - Гърция, която е и страна-членка на ЕС?

От Центъра за изследване на демокрацията сме настоявали още от януари месец, че България в спешен порядък трябва да сключи споразумение за солидарност както с Гърция, така и с Румъния, така че да могат да се използват и различните възможности за доставка на количество природен газ от всички страни в Югоизточна Европа по справедлив начин. Такива действия не са предприети от българското правителство - нито от това на Кирил Петков, нито от служебното по-късно.

Гърция по никакъв начин не предостави преференциален достъп до своя терминал за LNG на български компании. Всъщност “Булгаргаз” и тази година има резервирани само два слота на "Ревитуса" (гръцки терминал за втечнен газ - б.а.), докато основният доставчик за българския пазар на практика за 2022 г. е именно компанията "МЕТ" - посредник с близки връзки до "Газпром". Има мисля че 7 слота запазени и ще доставя отново приоритетно газ на страната.

Тоест, очевидно е, че в България няма воля “Булгаргаз” да се превърне в активен търговец на природен газ, а пък гръцката страна облагодетелства своите компании и там, където има сериозни контакти - като компанията МЕТ. Но иначе други конкуренти не се допускат.

Със споразумението с Турция “Булгаргаз” според мен не си е осигурила достъп до терминалите за втечнен природен газ, а по-скоро позволява алтернативна схема за доставка на горивото до страна, която да облагодетелства както турските, така и руските интереси.

Прави впечатление, че споразумението е подписано за срок от 13 години? Защо за такъв период и нормално ли е по време на служебно правителство да се подписват 13-годишни ангажименти?

Това, че е служебно правителство, не е толкова важно. В крайна сметка държавни компании взимат тези решения. Доброто корпоративно управление на държавните дружества постановява, че тези компании са независими и те трябва сами да вземат решение за своите стратегически цели. Напротив, те не трябва да бъдат обект на политическо влияние. В случая това не е така. Това си е политическа договорка, която е от името на “Булгаргаз”.

По-притеснителен е наистина срокът на договора. При положение, че целият свят върви към краткосрочни споразумения за търговия на природен газ, така че клиентите да имат гъвкав избор и лесно да могат да сменят своите доставчици - ние отново се връзваме в едно дългосрочно споразумение с неясни параметри. Това е споразумение за пренос на газ, в което обаче не е ясно ние ще заплащаме ли капацитета по клаузата "вземи или плати" - в случая "пренеси-или-плащай" (ship-or-pay) - или става въпрос за гъвкаво споразумение, в което ние избираме какви количества ще внесем до 1,5 млрд. куб. м

Наистина не е добра идея да се сключва такова дългосрочно споразумение, но, пак казвам, това не е споразумение за купуване на газ. Нямаме яснота реално какви количества “Боташ” ще продава на България, просто има едно условно разбирателство, че на “Булгаргаз” няма да ѝ се пречи да пренесе до 1,5 млрд. куб. м, ако се сключи договор с “Боташ” потенциално. Но това е една много мека версия на това, което реално трябваше да се постигне.

А изобщо нужно ли беше това споразумение да бъде сключвано и предвид потреблението на газа у нас и предвид факта, че през 2024 г. се очаква да заработи и терминалът за регазификация в Александруполис с българско участие?

По принцип е добре да имаме колкото се може повече опции за внос на газ. Така че това, че ще имаме и Турция като вариант, не е лошо. Златното правило за диверсификацията е да имаме поне три източника. Ние ще имаме азерския газ по интеркононектора Гърция-България, втечнен природен газ от Александруполис през 2024 г. и може да получаваме газ от Турция.

Сега, какъв ще е произходът никой няма да знае, то е важно какви са пазарните условия. Това е стъпка в правилната посока, но въпросът е, че не беше това начинът. Начинът беше да се отвори регионалната търговия с природен газ, за да може различни компании да се конкурират за количичество газ на пазара. И да се разбие монополът на големите национални компании, който на практика допринася за по-високите цени на пазара и за по-непрозрачните условия по договори, които често са дългосрочни и свързани с клаузи, които ощетяват крайните клиенти.

Според енергийния министър Росен Христов се водят преговори между “Булгаргаз” и “Боташ” за включване на българското дружество в преговорите на турците с доставчици на втечнен природен газ (LNG) от САЩ и Норвегия в обща сделка, включително с участие на Румъния. Това възможно ли е да се случи?

По принцип “Боташ” като много по-голям потребител на природен газ и компания с много различни видове споразумения и възможмности за маневриране има по-добра преговорна позиция при доставките. Може да постигне по-добри търговски условия, когато става въпрос за големите доставки на LNG, където конкуренцията е жестока за осигуряване на търговия и американските компании приоритизират пазари в по-големи обеми, където могат да реализират и по-голяма печалба.

Това беше и един от проблемите и с танкерите миналата година - че търговските условия, предложени от "Шениер" (американската компания Cheniere Energy Inc) тогава не бяха особено атрактивни на фона на това какво се предлага като условия в други дестинации.

“Боташ” наистина може да постигне по-добри условия, но няма никаква яснота как “Булгаргаз” ще бъде включена в такава схема и в такива преговори. Наистина има нужда от повече детайли. Говори се малко наизуст, но разбирам каква е логиката - един вид тристранно споразумение, в което част от количествата, които “Боташ” договаря с външен доставчик, са насрочени директно към България.

В крайна сметка темата за газа у нас не е ли преекспонирана? Все пак говорим за потреблението от 3 млрд. куб.м., което не е особено голямо?

България наистина е в доста изгодна позиция. Тя не зависи особено много от използването на природен газ. Той се използва главно от топлофикациите и от индустрията, като и в двете направления има алтернативи.

Топлофикациите така или иначе в момента не са особено рентабилни предприятия и все повече хора се насочват към използването на електроенергия за отопление. При индустрията има възможност за заместване на природен газ както с електроенергия, така и с алтернативи като пропан-бутан. Алтернативите така или иначе вече изместиха някъде около 20% от потреблението на газ за индустрията.

Има сектори, които не могат да заменят горивото, но това трябва да е дългосрочната стратегия на България като цяло, а именно пълно напускане на природния газ като сектор, защото това е политиката на ЕС за декарбонизация на икономиката. А и защото зависимостта от природен газ има своите геополитически последствия, с които ние не можем да се справим адекватно. Всъщност природният газ в момента не е изгоден източник на енергия при тези ценови равнища.

Но нека да оставим пазара да си свърши своята работа. Той се справя чудесно. Тази година има намаляване на потреблението на природен газ в Европа повече от 20% - включително и в България. И компаниите, и домакинствата следват сигналите от пазара и променят своите потребителски навици.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

НС трябваше да приеме едно нещо: механизъм за разследване на главния прокурор. И не успя.

Правната комисия в парламента се събра извънредно заради съдебната реформа, въпреки че време за нея едва ли ще има

11:06 - 31.01.2023

Франция отново е блокирана заради стачка срещу пенсионната реформа на Макрон

Демонстрациите ще засегнат произовдството на електроенергия, обществения транспорт и училищата

10:29 - 31.01.2023

Племенникът на Майкъл Джексън влиза в неговия образ във филма "Майкъл"

Режисьор на биографичната продукция е Антоан Фукуа

09:35 - 31.01.2023

Възможна следа от мъжа, изчезнал на "Сурва". Издирването продължава

Братът на 25-годишния Емил твърди, че той е засечен на видеокамера

09:20 - 31.01.2023

Защо да избягваме хора, които се хвалят, че не четат книги

Едно е да не четете книги или да не го правите толкова често, съвсем друго е да презирате четенето по принцип

09:00 - 31.01.2023

Москва посрещна новия посланик на САЩ с прокремълски протест

Протестите в Русия са на практика забранени, но не и когато става дума за "недоволство" срещу САЩ

08:04 - 31.01.2023

Байдън каза "не" на изпращането на F-16 за Украйна. Рюте е готов да си помисли

Президентът на САЩ последва примера на Олаф Шолц и отказа искането за изтребители на Украйна.

07:34 - 31.01.2023

Пореден саботаж. Пет партии бойкотираха приемането на важен закон за влизане в еврозоната

Вероятността България да влезе в еврозоната през 2024 г. е все по-малка

18:20 - 30.01.2023

Три от три. И "Зелено движение" подкрепи преговори за коалиция между ДБ и ПП

"Зелено движение" последва примера на "Да, България" и ДСБ и подкрепи преговори за общо яваване с ПП на изборите

17:05 - 30.01.2023