Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Коледа мина. Стигнахме до ,,най-прекрасното време от годината". Формално все още се водят празници, но е и обратното на празник - нещо като вакуум, простиращ се между Коледа и Нова година, когато нищо няма смисъл и времето губи значението си.
За много от нас това е единственият период от годината, когато ни се струва възможно и дори препоръчително да не правим нищо, разказва писателката Хелена Фицджералд за The Atlantic.
Дните от 26 декември до следобеда на 31 декември се водят част от ‘‘празниците“. Тази седмица е като дълъг махмурлук, независимо дали все още празнуваме или току-що сме завършили роднинските събирания.
До известна степен цялото общество се движи малко безцелно в тези няколко дни. Очакваме новата година с всичките ѝ решения и надежди, но не сме приключили със старата. Между края на старата година и началото на новата е този странен кратък участък от небелязано време.
За повечето хора тази седмица дори не е почивка от работа, но не е и връщане към обичайния ритъм на живот. Никой не знае какво точно да прави с това време, непохватно заседнало в дъното на годината.
Хелена Фицджералд го нарича Мъртва седмица (Dead week) - време, когато нищо не се брои и когато нищо не е съвсем реално.
За британците е “Boxing Week”, продължение на официалния празник “Boxing Day”, който е на 26 декември. Той представлява по-стара традиция, произлизаща от богати семейства, които на този ден дават подаръци на работниците в домакинството си след Коледа.
В модерния си вариант “Boxing Day” е ден за събиране и освобождаване от излишни вещи или нежелани подаръци. ‘‘Boxing Week” се е превърнала и в извинение за разпродажби от типа Черен петък и трупане на нови вещи.
На норвежки език ‘‘Мъртвата седмица“ е известна като romjul. Името съчетава скандинавските думи за "стая“ или "пространство“ и Jul, или Yule; което буквално означава „време и място за празнуване на коледния празник“. Изразът също така повтаря норвежката старинна дума rúmheilagr, която означава „непридържане към правилата на определен празник“.
Седмицата няма нито религиозната сериозност на Коледа, нито плоската парти атмосфера на новогодишната нощ. Тя е затворена между едното и другото. Тя е празник без очаквания. Традициите на Romjul включват партита, обилно хранене, посещение на семейството и почивка.
Американците отбелязват този период от време като ядат сирене и торта за закуска, пият доста алкохол в неподходящи часове, не гледат календари или часовници, забравят кой ден е, носят нелепи дрехи, игнорират телефоните си или пропадат за часове в интернет дупка безцелно. Европейците вероятно могат да се асоциират с половината от изброеното до тук.
Много хора или току-що са се завърнали от семейни празненства, или все още са в странната ситуация на това да бъдат възрастни, но в пространствата от детството.
Празнуваме без представа какво да правим в тези дни, докато тихо се наслаждаваме на единствения колективен шанс за дълбока почивка от цялата година.
Повечето хора в САЩ и Европа работят през ‘‘Мъртвата седмица“. Въпреки това през последните години немалко компании дават почивка на служителите си. Жест на мълчаливо признание и знак, че няма надежда за каквато и да е продуктивност.
Има и сектори, в които шансът за отпуск е нищожен. В търговията на дребно, например, това е една от най-натоварените и адски седмици в годината.
Мъртвата седмица е и нещо като обща пауза в обществото ни. Нищо не е толкова тихо, колкото в тези няколко дни. Градовете са празни, а малките градчета са по-заспали от обикновено. Хората се носят насам-натам, без да се интересуват дали постигат нещо.
Налично е колективното усещане, че за тези няколко дни няма да правим нещо повече, отколкото трябва. Няма значение дали не сте си измили косата или дали ще стоите будни цяла нощ.
Това е време срещу амбицията и срещу стремежа. Каквото и да сме се надявали да завършим, е завършено или няма да се случи тази седмица, а всичките ни успехи и неуспехи от предходната година вече са събрани.
За всичко вече е твърде късно. Мъртвата седмица е луксозното облекчение от отказването.
Прекарваме по-голямата част от годината с усещането, че трябва да се стараем повече, да се справяме по-добре, да се конкурираме с човека до нас, да трупаме още вещи и по-дълъг списък с постижения. Сега обаче усещането за постоянно състезание утихва, а чувството, че всеки ден трябва да бъде ефективно оползотворен, изчезва.
Ако не излезем навън, не се чувстваме зле от това, а ако излезем, всички, които срещаме, изглеждат еднакво объркани. Това е единственото време от годината, когато дните са бавни и времето извън задачите, които трябва да се свършат, не изчезва в нови тревоги и заетост.
‘‘Мъртвата седмица“ прощава - всеки губи представа за часовете; всички забравят или избират да не го мислят до януари.
Съществуването е достатъчно, извън очакванията за успех и провал. Насладете се.
* Хелена Фицджералд е писателка от Ню Йорк, САЩ. Нейни разкази и статии публикуват издания като Brooklyn Magazine, GQ, Vice, Pacific Standard, The New Inquiry, and Lit Hub. Била е редактор в The New Inquiry, а в момента работи по нов роман за Ню Йорк в края на 70-те години на миналия век.
