Важната част в стаята му е вдясно от вратата: двойно легло от Икеа, плейстейшън, колаж от снимки, суичър на XXXTentacion - поставен зад стъкло и в рамка, малка маса, под която една над друга са подредени стари скейт дъски. На перваза на прозореца, до една саксия, която по всички личи, че не е особено на почит, има няколко машинки за скейтборд и картина от приятел - подарък за рожден ден.
Матю Тодоров е на 18. Той е вторият ни участник в проекта ТийнТок, в който се опитваме да разберем младите хора на възраст между 13 и 19, които обикновено наричаме тийнейджъри.
Учи в "Увекинд", а плановете му за бъдещето са свързани с Барселона - най-доброто място за каране на скейтборд в света, градът на ФК "Барселона" и, разбира се - архитектурата.
По интересен начин този град добре описва и самия Матю. Влюбен във футбола от дете, запален по скейта и със скрит талант за рисуване, който все още не е готов да извади на показ за околните.
Няколко думи и теми изплуват сами в разговора ни - едната е "срам", другата е "любов", а третата са "приятелите".
Приятелите
Тях ги виждаме още с влизането в стаята на Матю. Снимките им висят на стената, събрани веднъж в общ колаж и втори път като авторски плакат. "Това е нашата скейтбанда, ние сме общо 7 момчета и се казваме September". Матю е облечен с тениска с челюст и надпис September, която е част от мърча на бандата.
Освен че ги обединява карането на скейтборд, по-голяма спойка между тях е филмът, който решават да заснемат заедно. Отнема им почти 3 години, но го завършват и дори правят събитие за премиерата му, на която събират доста хора. Прожекцията за външния свят е през септември и оттам се ражда и името им.
"Правенето на скейт видео е много типично за цялата скейтърска субкултура и се нарича се video parts", обяснява Матю. Снимат със стари Sony камери. В момента пресъздаването на стилистика на 90-те с цялата ретро визия, която дават старите камери и фотоапарати, е голям тренд.
Едно от момчетата в бандата - Симеон, по прякор Сони, открива стара Sony камера на баща си и решават да снимат с нея. Забавлява ги и иронията на нещата - "Сони, който намира старото Sony".
Камерата се чупи по някое време, но в OLX виждат същите и купуват още две, които сега са извадени при нещата на Матю.
Снимат в продължение на две години - трикове, разбити глави, ядене на ягоди на Женския пазар, скандали с охранители, които не им дават да карат, ядосано хвърляне на скейтове, приятели, още приятели.
Когато започват да монтират, решават, че ще махнат суровия материал от първите 5 месеца, защото в края на продукцията вече са "вдигнали левъла" на каране и това, което показват в началото, им се струва лесно и безинтересно.
За да си изградят стилистиката, гледат видеа на Supreme и на Fucking Awesome - американски компании за скейт култура и улично облекло. За 90-тарската визия се вдъхновяват точно от Fucking Awesome.
Самият Матю носи на ръката си електронно Casio, което е било на баща му - харесва му, че показва само часа.
Залитането към старите камери и фотоапарати е част от по-голяма тенденция. През последните няколко години носталгията по ерата Y2K (Year 2000) - когато очаквахме светът да свърши, защото компютрите ще се объркат от многото нули, обхвана поколението Z.
ТийнТок е авторски проект на "Булевард България". Партньори в него са ни френският дермокозметичен бранд BIODERMA, част от семейството на екобиологична компания NAOS и бижутерийната марка Pandora.
От години Bioderma натрупват знание и експертиза в една много деликатна сфера – грижата за кожа, склонна към акне, което неизменно е свързано с качеството на живот и самочувствието на децата.
Със серията си Pandora Me бижутерийният бранд, от своя страна, се обръща именно към тази най-млада възрастова група, която все още търси отговора на въпроса кой съм.
Сега, ровейки из гардеробите на родителите си, младите хора намират и онези машини на времето, които могат да ги върнат в началото на века, когато дори не са били родени. 90-те и 2000-та са период на спокойствие, в които сегашният свят, трупащ тревога след тревога във време на война, пандемия, природни кризи, опитва да намери успокоение.
За поколението Z връщането към този по-хедонистичен и по-безгрижен стил е израз на търсене на по-прости времена.
Кое е сложното, когато си на 18?
"Най-лесно като емоционално състояние ми беше в 8 - 9 клас. Не трябваше да мисля за нищо - изпити, бъдеще. Тогава взаимоотношенията с другите бяха по-прости. Движехме се в по-малък кръг хора. С времето обаче се запознахме с още и още нови хора - всеки познава всеки - и стана сложно", казва Матю.Това подреждане и менажиране на контактите води и до проблеми - в 11 клас идва и първата раздяла с приятел, който не иска да е част от толкова голяма група.
"Живеем във време, в което има много сложни взаимоотношения и трябва да прецениш дали искаш да имаш много контакти или само с правилните хора", обобщава и Матю и добавя:
"Криндж е да се опитваш да си в група, която не е за теб. Хората трябва да опитат да си намерят мястото."
Казва, че сега отчуждаването след завършване на училището не го притеснява. Смята, че няма да изгуби връзка с онези, които са останали около него и които са му наистина важни.
"Като мисля за възрастта - мисля до 40. След това вече ми се струваш по-стар", казва той.
Собствените си 18 е посрещнал също с известен страх - "все едно идва друг етап от живота ти". Бързо обаче разбира, че нищо кой знае какво не се е случило, както и че детството си е отишло "там някъде с влизането в гимназията".
Любовта
"Хората имат commitment и communication issues в днешно време", продължава Матю в типичния за младите език, който използва думите, които първи му идват на ум и смесва български и английски, но не по неприятен начин.
Според него думата "любов" вече няма силата, която е имала преди. "Използва се, но по-общо, няма същия заряд. Хората пробват да влизат в силни емоции и я употребяват прибързано и това я е обезценило". Според него днес днес всеки може да каже на другия, че го обича и това нищо особено да не означава.
Можеш дори и да не го вербализираш, а просто да пратиш сърце. Дава ни да му надникнем в телефона при най-често ползваните емоджита - и факт, че още на първия ред има три разновидности на сърца. Целият разговор всъщност тръгва от картината на перваза, подарък от приятел, на която пише I love you.
Срамът
Срамът играе голяма роля, когато си тийнейджър, не си напълно сигурен кой си и до голяма степен се самоопределяш през чуждите очи. Срамът е страхът да не станеш смешен. На тези години това е почти присъда.
Модата как да изглеждаш и да се държиш идва от сериалите, но най-вече от TikTok, разказва Матю. В момента има 3 тренда: единият е тъмният - на черните дрехи, другият е на локалните - на футболистите, и третият е "по-модно изявеният".
"Аз променям, но не минавам през локалното", обяснява той. Въпреки че е тотален футболен фен, за модата избира страната на скейт културата.
Кара скейтборд от около 5 години.
"Отиваш, започваш да се мъчиш и в един момент става", така в едно изречение изглежда философията на карането.
"Първо си на Съветска" - както популярно сред младите е известна Княжевската градина. "Като станеш добър и минеш няколко нива, вече може да отидеш на НДК "при добрите". "И ние така, ходихме доста време на Съветска, докато станем добри или завържем контакти с по-добрите."
Скейтът е като Луната - има светла и тъмна страна. Хубавата е това, че те учи на постоянство, да преодоляваш страховете си и да повтаряш, докато постигнеш целта си. Тъмната е, че винаги си под подозрение, леко нелегален - някой те гони, друг те гледа под вежди. Във видеото на September тази част е доста добре разказана.
Когато стане напечено, Матю вижда естествения си съюзник в лицето на майка си. "Тя ми е казала, че каквото и да ѝ споделя, няма да се засрами от мен. От малък ме е учила, че никой няма да ме разбере, така както тя го прави."
"Трябва да ме пита обаче - не отивам да ѝ казвам по мое желание."
Най-големият (признат) срам, който се стоварвал върху него, е когато преди няколко месеца му се налага да звънне посред нощ на майка си, за да го прибере от Районното. Тогава още няма 18 години, полицаи ги хващат - група момчета, докато се тагват на улицата. Тагването е писането на графити или знаци по сгради.
"Може да рисуваш, твоя си рисунка, да пишеш букви. Обикновено са между 3 и 5 букви. Може и повече, но трябва да си добър, защото се изисква бързина - води се нелегално и трябва да бягаш. Обикновено буквите нямат общо с името ти, защото пазиш самоличността си скрита. Хората просто си измислят нещо, което звучи яко."
Когато става инцидентът с полицията, Матю и приятелите му решават всички да поемат отговорност.
"Беше тъпо решение да се тагваме на един от главните булеварди. Закараха ни в районното, не беше приятно. Най-гадно беше, че трябва да се обадя на майка ми. Нас ни хванаха към 12 вечерта. Докъм 1.30 ч чакахме патрулка, да ни разпитат на място и после ни заведоха в Районното. Стояхме 7 часа."
Мускетарската постъпка носи и някои разочарования вътре в момчешката група.
Скоро Матю ще трябва да се раздели с този живот. Амбицията му е да учи спортен мениджмът в Барселона. Това е и начинът му да се доближи професионално до любимата игра - футбола. Като малък много иска да играе в школа, но родители му не му дават. Като го няма реалният футбол, се отдава на виртуален - играе FIFA на плейстейшъна, гледа мачове по телевизията. Цялото Световно изкарва с една тениска на Меси - от суеверие. След победата на Аржентина я прибира и не я вади повече. Един ден иска да стане или помощник треньор, или мениджър на играч.
Накрая се стигаме до един много прост въпрос - за какво се карате вкъщи?
"Много се ядосвам, когато не затворят вратата на моята стая. Когато отворят вратата, за да си говорят с мен, нямам проблем, но след това забравят да затворят вратата и аз полудявам. Сигурен съм, че забравят!"