Мая Донева, която е уволнена, защото иска равна заплата и въобще къде сме в справедливостта между половете Снимка: © Facebook / Мая Донева

Този материал е подготвен съвместно с Богларка Балош – журналист от унгарската медия Lakmusz.hu и разглежда различията в заплащането между половете в България и Унгария – две страни с различен мащаб на проблема, но със сходен социален контекст.

През 2021 г. Мая Донева преминава през серия от интервюта и е избрана за генерален секретар на EASPD – Европейската асоциация на доставчиците на социални услуги за хора с увреждания, базирана в Брюксел и финансирана от Европейската комисия. Самата организация ѝ показва, че много я харесва. Мая силно желае позицията, защото от години се бори за човешки права и социална справедливост.

В периода 2018–2021 е изпълнителен директор на "Карин дом" и в тази си роля създава един от най-модерните терапевтични центрове за деца с увреждания в Европа в партньорство с VELUX, Община Варна и редица корпоративни дарители. Работила е в над 35 държави по теми, свързани с изграждане на политики, иновативни модели за управление, застъпничество, социални иновации и равнопоставеност.

Няколко месеца след началото на мандата си в EASPD Мая Донева забелязва бюджетен излишък, свързан със заплатите. Прави справка и установява, че нейното възнаграждение е с 30% по-ниско от това на предшественика ѝ – мъж от Белгия, заемал същата позиция. „Никога няма да забравя усещането, докато гледах числата в Excel таблицата“, казва тя.

Повдига въпроса пред борда. Те признават, че е станала „грешка“, която ще бъде коригирана. С надежда излиза от срещата. В следващата година заплатата ѝ е постепенно увеличена, докато не достига тази на предшественика ѝ. Малко след това обаче е уволнена.

До момента на уволнението ѝ работата на Мая е оценена високо не само от екипа и борда, но и от независими външни одити и проверки. Тя успява да разшири дейността на организацията и да ѝ осигури най-голямото външно финансиране в почти 30-годишната ѝ история.

„Сутринта ми ръкопляскаха, а по-късно същия ден ме уволниха“, разказва Мая.

Формалната причина за уволнението ѝ е „загуба на доверие“.

До ден днешем Мая не успява да си обясни как подобно неравенство е допуснато в европейска институция с подобен профил. Делото ѝ срещу EASPD се разглежда от белгийски съд. В момента е отложено за февруари 2026 г., след като в последния момент адвокатите на организацията представят нови доказателства.

Притеснява се как да говори за ситуацията в България, за да не предизвика евроскептицизъм или недоверие към неправителствените организации. Но е сигурна в едно - няма как да замълчи.

Мая Донева не се отказва. Създава кампанията „Бъди разочароваща“ – вдъхновена от това, че ѝ е казано, че е разочаровала борда, защото не се е отказала от темата за заплатата. С нея се свързват десетки жени от Източна Европа – румънки, украинки, българки, македонки – с подобни истории. Нейната цел е не просто лична справедливост, а създаване на прецедент, именно затова определя делото си като стратегическо.

Случаят ѝ не е изключение, а симптом на по-дълбока системна неравнопоставеност.

В Унгария, както отбелязва журналистката Богларка Балош, дискриминацията в заплащането често остава невидима заради дълбоко вкоренени културни нагласи.

Жените са насърчавани още от малки да бъдат предвидими и да носят двойната тежест между професионалния и домашния живот. Много от тях избират по-сигурни, но по-нископлатени професии не защото им липсват амбиции, а защото обществото ги учи да бъдат „реалистки“.

В същото време работодателите приемат, че жените с деца ще отсъстват по-често, докато за мъжете в същата ситуация това дори не се поставя като въпрос.

„Младите момичета не се виждат като министърки например, защото не виждат жена, която го прави“ – казва Фани Чернуш от Amnesty International Hungary. Липсата на жени в управлението и при вземането на решения възпрепятства промяната.

В страна като Унгария тези консервативни норми обясняват защо разликата в заплащането между половете е 18% – далеч над средното за Европейския съюз. Но когато подобна неравнопоставеност се проявява в европейска институция, финансирана от Европейската комисия и призвана да отстоява социалната справедливост, това вече е сериозен институционален проблем.

Жените продължават да печелят по-малко – въпреки идентичната работа и отговорност. Причината не е една, а съвкупност от структурни, културни и икономически фактори, които действат едновременно и взаимно се подсилват.

Част от неравенството е „вградено“ – още в избора на професия, в начина, по който обществото оценява определени видове труд, и в липсата на реална прозрачност в частния сектор.

Жените са силно представени в публични и социално значими сектори като образование, здравеопазване и социална работа – именно там, където заплащането е най-ниско.

В същото време мъжете доминират в по-високо платени отрасли като ИТ, инженерство и финанси. Това води до секторна сегрегация, която от своя страна поддържа статистическото неравенство.

Допълнително, жените по-често прекъсват кариерата си заради неплатен труд – отглеждане на деца, грижа за близки – и така губят години натрупан опит, шансове за повишение и дългосрочно увеличаване на доходите. Когато все пак достигнат до ръководни позиции, заплатите им често остават по-ниски от тези на мъжете в същата йерархия.

Липсата на механизми за откриване и санкциониране на дискриминацията, както и отсъствието на съдебна практика, затвърждават усещането, че неравенството е нормализирано – не защото не съществува, а защото остава невидимо.

„Имаме систематична тенденция – жените да получават по-малко, дори когато работят на сходни длъжности“ – това каза пред Булевард България проф. Станислав Иванов, съавтор заедно с доц. д-р Мая Иванова на изследването „Заплащане и равнопоставеност в България“ от 2024 г., посветено на различията в заплащането между половете, направено по поръчка на Българска платформа към Европейско женско лоби.

Данните не включват бонуси, недекларирани доходи или прекъсвания в трудовия път – често поемани от жените под формата на неплатен труд. Това прави реалната разлика в доходите още по-съществена.

Изследването обхваща периода 2008–2022 г. и показва, че жените в България получават между 2000 и 5000 лева по-малко годишно от мъжете – стойности, които не се променят съществено от повече от 15 години.

Според Евростат, необработената разлика в почасовото възнаграждение (т.нар. unadjusted gender pay gap) е 13,1% за България през 2023 г. Това е сред най-ниските стойности в ЕС – но според проф. Иванов тази цифра е подвеждаща. Причината е, че тя не отчита професията, длъжността, броя отработени часове или прекъсванията на кариерата – например за отглеждане на дете. Цифрата е „средно за всички“, но не показва реалната картина.

Разликите са най-осезаеми във финансите, здравеопазването, социалната работа, културата и науката – с до 40% по-ниски заплати за жените. В строителството жените получават средно повече, но това се дължи на факта, че заемат ръководни или административни постове, докато мъжете по-често са на по-нископлатени физически позиции.

Докладът „Заплащане и равнопоставеност в България“ показва, че разликата между половете в заплащането не само е устойчива, но се задълбочава с възрастта и натрупването на професионален опит.

Въпреки че жените са по-образовани средно от мъжете, те по-рядко заемат ръководни позиции, а когато го правят – получават по-малко. Разликата в доходите е особено видима в частния сектор, където липсата на прозрачност затруднява търсенето на права.

Докладът подчертава, че в България практически няма съдебна практика по случаи на дискриминация в заплащането – не защото неравенството не съществува, а защото липсват механизми, които да го направят видимо. Финансовата зависимост, подценяването на женския труд и невидимостта на проблема остават едни от най-устойчивите бариери пред равенството.

В опит да промени тази картина, Европейският съюз прие през 2023 г. Директива за прозрачност в заплащането (ЕС) 2023/970, която държавите членки, включително България, трябва да транспонират до юни 2026 г. Тя въвежда задължения за работодателите да обявяват заплатните диапазони още в конкурсите за работа, забранява въпросите за предходно възнаграждение и дава право на работниците да изискват информация за средната заплата в тяхната категория.

Компаниите с над 100 служители ще бъдат длъжни да докладват редовно за разликите в заплащането между половете, а ако се установи необосновано разминаване над 5%, ще трябва да извършат вътрешна оценка и да коригират практиките си.

За България въвеждането на Директива (ЕС) 2023/970 се случва на фона на дългогодишна липса на ефективни механизми за мониторинг и защита срещу дискриминация в заплащането. Според доклада „Заплащане и равнопоставеност в България“ страната практически не разполага със съдебна практика по подобни казуси, а съществуващите стратегии и доклади за равнопоставеност между половете често остават декларативни и без реални последици.

България има срок до юни 2026 г. да транспонира директивата, но липсата на устойчиво партньорство между институциите и гражданския сектор, както и недостигът на капацитет в малките и средни предприятия, поставят под въпрос колко ефективно ще бъде прилагането ѝ.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Васил Терзиев продължава спешния избор на нова банка въпреки критиките на АОП

"Липсата на договор ще направи абсолютно невъзможна работата" на общината

15:11 - 27.08.2025
Важно днес

Сърбия е предала на българските власти Паскал, обвинен в контрабанда по делото "Митници" (Обновена)

Никола Николов ще бъде съден заедно с Петя Банкова и Живко Коцев

14:14 - 27.08.2025
Политика

Дания разследва тайна американска намеса в Гренландия и поиска обяснения от САЩ

Данияще извика най-високопоставения американски дипломат в Копенхаген, за да поиска обяснения

13:45 - 27.08.2025
Важно днес

Ново сътресение в ГЕРБ-Пловдив: Оставка след вътрешен спор в екипа на кмета Костадин Димитров

Владимир Темелков е подал оставка като зам.-кмет, но Костадин Димитров не я приема

13:45 - 27.08.2025
Важно днес

Бащата на Сияна призова шефа на "ДаллБогг" да дари 900 000 лв. на болници след спорно обезщетение

Николай Попов се възмути от недостатъчното обезщетение за тежко пострадалия дядо на Сияна

12:48 - 27.08.2025
Важно днес

От единия джоб в другия. Как Теменужка Петкова отрече, че наливането на милиарди в ББР ще раздуе дефицита

Правителството увеличи с 4 млрд. лева капитала на държавната банка

12:47 - 27.08.2025
Важно днес

Да видят как ги “обича” руският “брат”: Бесарабски българи поканиха "Възраждане" на фестивал в Украйна

Татяна Станева покани официално депутатите от партия "Възраждане" да посетят Киив и да участват в откриването на международния етнографски филмов фестивал "ОКО", за да видят с очите си "как ги “притеснява” Украйна.

12:44 - 27.08.2025
Важно днес

Тръмп заплаши Русия с "икономическа война", ако няма напредък по мира в Украйна

Това не е първата закана, но досега няма действия от Белия дом

11:28 - 27.08.2025
Важно днес

Вода в Плевен ще има "до няколко месеца", отчете министър

Градът е на воден режим трето поредно лято, Иван Иванов обяви, че се пращат водоноски

10:46 - 27.08.2025