Жените в световен мащаб трябва все по-често да гледат нагоре към мъжете. Данните сочат, че средната разлика в ръста между двата пола е 12 сантиметра, а в Германия тя достига 14.
Докато средностатистическият германец е висок 180 см, германките са със среден ръст от 166 см.
Ново международно проучване, публикувано в научното списание Biology Letters на британската Кралска академия на науките, показва, че като цяло мъжете стават все по-високи, а жените не растат със същия темп.
„Там, където условията на живот се подобряват и стресовите фактори на околната среда намаляват, увеличението на ръста и теглото при мъжете е два пъти по-голямо в сравнение с жените“, пише екипът на Луис Халси от Университета на Роухемптън.
Учените са анализирали данни от Световната здравна организация, международни агенции и британски доклади от началото на 20-и век., за да обяснят причините за разликите в ръста между половете.
Ръстът в епоха на благоденствие
Хората стават по-високи по време на икономически растеж.
Освен гените, които влияят на ръста на човек, важна роля играят фактори като добро хранене и навременно лечение на болести, които иначе могат да ограничат растежа.
Неслучайно германците са на 19-о място в света по ръст, като през последните 150 години са „пораснали“ с около 15 сантиметра.
Между 1550 и 1850 година обаче почти не е имало промяна във височината им.
Във Великобритания тенденцията е подобна. През първата половина на 20-и век средният ръст на мъжете се е увеличил от 170 на 177 сантиметра, или с 4%.
Жените са пораснали само с 1,9% – от 159 на 162 сантиметра. „За да го поставим в перспектива“, обяснява Халси пред The Guardian, „около една от четири жени, родени през 1905 година, е била по-висока от средностатистическия мъж за същата година. През 1958 година това вече е валидно само за една от осем жени.“
Какво движи разликата в ръста между половете?
„Наблюдава се една и съща тенденция в световен мащаб“, казва икономистът Йорг Батен, който изучава промяната в човешкия ръст за период от 8000 години в Университета в Тюбинген. В периоди на икономически растеж и социална стабилност се раждат все по-високи мъже. Тенденцията е с по-бързи темпове, отколкото жените. При неблагоприятни условия обаче ръстът им и намалява по-бързо в сравнение с противоположния пол. Това кара учените да направят заключение, че мъжкото тяло е по-податливо на условията на живот в сравнение с женското.
„Разликите между половете се увеличават с икономическия растеж през 20-и век, но това не може да бъде обяснено само с промени в храненето и здравето“, казват обаче експертите за данните от изследването.
Екипът на Халси предполага, че сексуалното привличане също е двигател на промени в ръста на двата пола.
Жените еволюционно предпочитат високи и яки мъже, защото тези черти се свързват със здраве, благосъстояние и способност за справяне с предизвикателства.
Според тях високите мъже имат предимство. Обратно - ръстът на жените не е така определящ за предпочитанията на мъжете като цяло.
Йорг Батен обаче е скептичен към тази теория.
„Големите разлики в ръста между половете са всъщност нормални,“ казва той. При австралопитека, например, разликата е била 40 сантиметра, въпреки че те са били средно високи само 130 сантиметра", казва ученият. Той посочва, че еволюционните механизми не могат да окажат значително влияние в рамките на едно столетие. Условията на живот обаче могат.
Колко високи са българите?
В резултат на кризите след 80-те години на миналия век в България средният ръст намалява с около 1 см. „Същото явление се наблюдава в цяла Източна Европа", заявява антропологът доц. Рачо Стоев.
„Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 г. Това изоставане в ръста заради лошите условия по време на т.нар. „Виденова зима“ най-вероятно няма да бъде наваксано", допълва антропологът.
Според изследване, публикувано през 2016 г., средният ръст на българските мъже през 2014 г. е бил 178,2 см, а на жените – 164,8 см.
По-скорошни данни от 2023 г. сочат, че средният ръст на мъжете в България е 174.2 см, а на жените – 164.6 см.
Тези различия могат да се дължат на методологически разлики в проучванията и/или на промени в популацията през годините и съответно на извадката, на база на кояято се прави анализът.
През 20-и век обаче средният ръст на българите значително се е увеличил. Днес се нареждаме сред средните по височина нации в Европа, но тенденцията на "порастване" се е забавила.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
