Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Седя и слушам за и от изкуствения интелект на форум “ London Tech Week” и се опитвам да разбера има ли връзка между AI и Никита Хрушчов - генерален секретар на КПСС през 1956-1966 г., или по-просто казано - началник на Съветския съюз.
Единственото, което ми хрумна, е, че се видя ясно как само “геният” на съветските или руски водачи не стига, за да се сбъдне съкровената руска мечта Европа и Америка да са разделени. И при Владимир Путин не става. И при следващия няма да се сбъдне. Естественият руски политически интелект не върши работа. Надеждата вече може би е в изкуствения.
Преди да поразсъждаваме какви са шансовете AI да осъществи стремежа си, да се разходим малко през историята. Ще ни помогне 14-ата книга от поредицата “Власт и отговорност” - "Векът на Евразия" от Хал Брандс - професор в университета “Джонс Хопкинс” във Вашингтон. Според Роберт Гейтс, Пол Кругман, Роберт Кейгън и други – Брандс е новата звезда на Global affairs.
Книгата събуди у мен и по-различни мисли от популярните, а изложените факти допълниха други, за да се опитам, колкото мога, да осмисля неща от модерния свят.
Всъщност стремежът за разделяне на Америка от Европа не е само руски. Да погледнем за момент от някой висок облак накъде сочи “географската ос на историята” през 20 век.
На парчето суша, наречено Евразия, се разиграват едни от най-важните за развитието на човечеството събития на 20-и и 21-ви век. Но и най-ужасните и смъртоносните - Първата световна война, Втората световна война, Студената война.
На този къс земя живеят повече от половината хора. Повече от половината икономика се създава тук, във войни и вътрешен терор са избити десетки, ако не стотици милиони души (това не е за гордост), създадени са 5-те основни религии - юдеизъм, християнство, мюсюлманство, индуизъм, будизъм. Родили са се и основните философски посоки - само да споменем Кант. Дори големите бежански потоци към Америка са от Европа и Азия.
Евразия постоянно нещо се събира, разделя, прекроява, създава. 20-и век мина под знака на сближаването между Америка и Европа. И в двете световни войни участието на САЩ е решаващо за техния край. Било е време да се забрави американската докрина "Монро"* за ограничаване само в западното полукълбо, защото интересът и все още силните европейски корени на американците създадоха най-важната и силна политическа връзка и впоследствие съюз в човешката история. Това е връзката Европа - Америка.
Между и по време двете войни САЩ развиха своята наука и икономика и категорично станаха най-мощната държава в света. След Втората световна война помогнаха за възстановяването, но и овладяха икономически и емоционално Западна Европа.
Източна Европа бе брутално завладяна от Съветския съюз и като след всяко завладяване последва подтисничество.
И така Западната част просперира, Източната живя някак. Но и историята не спи. И тя се движи и изтиква напред изключителните мъже и жени. Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Михаил Горбачов. Започнаха трансформации, но не по мечтата на Хрушчов, а по законите на Хегел за количествените натрупвания и качествените изменения.
Европа се обедини и се превърна в най-голямата демократична общност в света. Сякаш изплува от противопоставянето и емоционално се извиси над всички. От континент, разделен между Русия и Америка, се превърна в мечта - всички искат да живеят в Европа, да търгуват с нея, да ѝ гостуват, да я канят на гости. И - вярваме или не, ние сме част от това.
Към момента икономиката на Европа е 20 трилиона долара, на САЩ - 30 трилиона долара, на Китай - 18 трилиона долара, а на Русия - малко над 2 трилиона долара. Това е десет пъти по малко от Европа. Населението на Китай е 1,3 млрд. души, на САЩ - 330 млн., на Русия - 120 млн, а на Европа - 500 млн. хора.
Територията на Европа е по-голяма и от тази на САЩ, и от тази на Китай. И независимо от вътрешните културни разлики САЩ говорят английски, в Китай бе наложен мандарин, в Русия говорят руски, в Европа се говорят над 30 езика - не е лесно?!
За двадесетина години - от 1989-а до 2007-а - Европа изгря с неочакван за другите блясък. Превърна се в световна неагресивна сила. В съюзите на Европа чиновниците не успяват да се справят с чакащите държави, желаещи членство. Старият континент заживя с радостта на успеха и комфорта. Но позабрави, че демокрацията и териториите трябва да се бранят.
Дали обаче водещите страни в света - САЩ и Китай - и малката икономически, но силно ядрена Русия са щастливи от това?
Русия изгуби Европа може би завинаги не само политически, но и като икономически и търговски партньор. Владимир Путин се размечта за старата руска империя, защото статутът на Русия като световна сила неизбежно ще бъде несигурен без здрава континентална опора.
Европа може би никога вече не може да е опора за Русия. Това доведе до ново направление на руската стратегия – автократично сдружаване с Китай, за да преодолее заплахата, че ще изгуби територии и милиони хора там.
Съветският съюз загуби Студената война, защото се изправя едновременно срещу НАТО и Китай. Путин е решен да избегне тази грешка. Затова съставът на ФСБ от 400 000 души, на ГРУ от 100 000 души, на Външното разузнаване от 30 - 40 000 души - всички те са впрегнати да удържат власта и да не позволят на все още съществуващи проевропейски политически и бизнес сили да се доближат до нея. Когато се налага - водачи от тези структури загиват от случаен куршум или падат от балконите. Но и този вътрешен терор не помага.
Европа и Украйна вече са мит за руския президент. Приет е само зад Урал. Но там парите са два пъти по-малко от тези, които печелеше от Европа. Там някъде в края е Аляска.
Тук идват интернет и AI. Европа не го обича и Путин реши, че не само не я обича, но я мрази и ако не може да я завладее, а той не може, ще я тормози, ще я саботира, ще се опитва да убива показно, макар и по-често неуспешно. Ще води хибридна война.
За жалост Русия не е единствената автокрация, която се опитва да преподреди Евразия, а заедно с нея - и света.
Европа е крайно нужна като пазар, но силно нежелана като световна сила и за Китай. А разрушителният подход на Путин помага. Пекин несъмнено се стреми към глобално първенство. „Великото възраждане на китайската нация“ на Си Джинпин е евфемизъм за това Китай да заеме отново своето място на върха на света.
В желаното от Си бъдеще „глобална мрежа от партньорства, съсредоточена върху Китай, ще замени американската система от договорни съюзи, международната общност ще разглежда китайския модел на авторитарно управление като превъзходна алтернатива на западната електорална демокрация, а светът ще признае заслугата на Китайската комунистическа партия за разработването на нов път към мир, просперитет и модерност, който другите страни могат да следват".
Русия, за разлика от Китай, не може да се стреми към глобално първенство, още по-малко да се превърне в стожер на нов световен ред. Икономическата ѝ мощ е твърде скромна, а ресурсната ѝ база твърде слаба. Всичко това беше така и преди Путин да започне да пропилява човешки ресурс, пари и бойна техника в Украйна и в Европа.
Предизвикателството пред Русия има глобални последици, защото Москва може да отслабва международния ред от едната страна, докато Китай го атакува от друга.
Доналд Тръмп прави и двете. Администрацията му развива отново стратегията за контрол над Централна и Южна Америка с помощта на верни автократи или заплашвани противници. Засилват се надменността и ругателство към Европа. Американската ядрена триада е важен инструмент.
Създателят на Сингапур Ли Куан Ю казва, че най великите политици на 20 век са Уинстън Чърчил и Шарл Де Гол. Чърчил не се предаде на Германия и после я победи. Де Гол успя във френското създаване на ядреното оръжие и напусна НАТО, за да го съхрани.
Сега Европа има свои, не американски, а френски атомни подводници и самолети с ракети с ядрен заряд. Липсват балистичните ракети, но това е само въпрос на време. Благодарим на Де Гол - заради това, което по неговото време се е смятало за грешка, сега сме щастливи, че е виждал много по далеч от другите.
Неподчинението е най-големият дразнител за Тръмп. Израелският лидер Бенямин Нетаняху скоро го усети. Стремежът на американския президент към газова зависимост на Европа от САЩ и по конкретно от американски приятелски компания е най-новата му цел. Няма вече газ от Русия, войната срещу Иран блокира газа от Катар и други от Залива и докато това е така, бързо да се настани и в южната част на Европа особено на Балканите. Да направи Европа зависима от американски газ.
Войната в Украйна му помага да прави не само пари от оръжия, но и от газ и от мита. Той е такъв. Баща му така го е възпитал - бруталната атака и лъжата е бизнес , а не факт и морал. И както мрази Европа и виж ти. Семейството на дъщеря му иска да си строи дворец в Европа където да живее. Да, в Албания, да, на остров, но в Европа. AI така ги е посъветвал?!
И САЩ, и Русия си мечтаят за разбита Европа, но сега Русия е разбита, САЩ са вътрешно разделени, а Европа обединена. А Тръмп води война в Иран с помощта на базите на НАТО в Европа.
Европа вече е равностоен партньор. Не може да си световна сила без Европа.
Мечтата на Хрушчов е погребана - този път от Европа.
Авторът Свилен Спасов е доктор на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност”, заедно с издателство "Сиела". Работил е по/за проекти с "Шел" (Холандия), "Уестингхаус" (САЩ), "Камел Леърд" (Великобритания), "МакДермот" (САЩ)
* Власт и отговорност" е поредица „Сиела“, чийто съставител е Свилен Спасов. Робърт Кейгън е американски историк, политолог, публицист, чиито анализи излизат в Washington Post, New York Times, Foreighn Affairs и др., основател на неоконсервативно движение. Напуска Републиканската партия след номинацията на Доналд Тръмп за президент през 2016 г.
