Времето, за което истината достига до хората, е шест пъти по-бавно от времето, за което го правят фалшивите новини - това е един от изводите в едно от изследванията на Медийната лаборатория и Факултета по мениджмънт „Слоун“ на Масачузетския технологичен институт.
Фалшивите новини обикновено провокират по-силни емоционални реакции от истината. Кой не обича да чете добре написани любовни истории?
Ако залогът не беше толкова висок, може би щяхме да гледаме на това изкривяване като на нещо забавно. Но е невъзможно, тъй като невярната информация влияе на изборните резултати, намалява процента на ваксинираните и създава объркване в борбата срещу COVID-19. Сега повече от всякога трябва да имаме строги правила за проверка на фактите от страна на експерти.
Това пише Мариан Залцман в своя статия за "Форбс". Залцман е ръководител на глобалните комуникации на Филип Морис Интернешънъл, една от най-влиятелните жени в световната индустрия на връзките с обществеността.
Понякога сякаш се давим в новини. Но каква част от информацията, която поемаме, всъщност оформя мисленето ни и ни прави по-възприемчиви за нови идеи?
Според социологическо проучване на Галъп/Найт, публикувано в „American Views 2020: Trust, Media and Democracy“, повечето американци вярват, че източниците на новини, които обичайно ползват, са в известна степен пристрастни. Тези хора са по-склонни да се безпокоят, че другите около тях се доверяват на необективни медии (69%), отколкото за това, че те самите правят същото (29%).
В днешно време можем да избираме между социални медии, дигитални платформи и безброй телевизионни канали. Човек може да предположи, че това би обогатило личния ни свят с повече гледни точкии разнородни идеи, но всъщност ефектът е точно обратният.
Посредством алгоритмите и използването на лични данни от потребителите, дигиталните платформи всъщност стесняват хоризонта ни, като създават персонализирани пространства и пълнят главите ни с неща, които ние и другите, с които споделяме сходни мнения, приемаме за верни.
Особено тревожен за хората и компаниите е огромният „шум“, който тези канали произвеждат.
Как се получава така, че компаниите, марките и дори отделните хора изкуствено подсилват фактите. И най-важното, как в тази обстановка да „излъчим“ важните данни, така че да бъдат чути и да надвият общия шум?
В последния седмичен брифинг на Оксфордския институт за интернет (OII) във връзка с дезинформацията (самото съществуване на такъв брифинг говори достатъчно за това в какви времена живеем) се отбелязва, че макар мейнстрийм медиите да достигат до много по-голяма аудитория през социалните медии в сравнение с финансираните от държавата информационни източници (които обичайно разпространяват подвеждащо, поляризиращо и подстрекаващо съдържание), при тях интересът на потребителите на единица статия е значително по-нисък.
Изводът на OII е: „повечето хора предпочитат да налагат своите собствени мнения и идеология, и са привлечени от атрактивни заглавия, независимо от източника“.
Фалшивите новини се разпространяват значително по-далеч, по-бързо, по-дълбоко и по-широко от истината за всички категории информация, като ефектите са по-силно изразени при фалшивите политически новини.
В момент, когато нашият свят се поляризира все повече, а политиката става все по-партийно ориентирана, обективните „истини“ вече не са неприкосновени. Те са обект на изопачаване, интерпретации и дори пълно отричане, което може да има непоправими последствия за обществото. Когато марките използват истории за привличане на клиенти, ние, като специалисти по маркетинг, не трябва да допускаме посланията да се отклоняват от истината.
Няма нужда да търсим много примери, достатъчно е да си спомним предизборните президентски „дебати“ в САЩ, за да видим до каква степен така често срещаните днес хаос и какафония от думи преливат от нашите екрани и навлизат в политическия и културен дискурс. Това, което особено ме впечатли в този пълен провал, бе как ключови представители на медиите влизаха в ролята на модератори и не успяваха да се справят с тази важна роля.
В днешния безконтролен политически климат липсата на модератори води до хаос и широка дезинформация. Добрите модератори знаят кога и как да образоват аудиторията, да отстъпят от сцената и да постигнат баланс в дискусията. Те създават усещане за благоприличие и ред. Но как да разберем кога модераторът се е справил добре?
„В журналистическите среди казваме, че: ако те нападат отляво и отдясно, вероятно си постигнал правилния баланс.”, казва Суки Хейър, бивш журналист от BBC, който ръководи консултантска компания за комуникации и е партньор в световната референтна общност Hoxby. „Въпреки че ролята на пресата е да представи фактите и да ги интерпретира за публиката, журналистите днес трябва да защитават и легитимират въпросите, които задават.“
Както отбелязва Хейър, мейнстрийм медиите могат и трябва да играят важна роля при проверката на информацията и да я поднасят като безпристрастни арбитри. Въпросът е дали това изобщо е възможно, когато зрителите разделят журналистите в противоположни лагери на базата на техните предполагаеми пристрастия или дори на база как са се държали по време на едно единствено събитие.
Ако няма консенсус за това, че журналистите може да служат за обективен филтър, какво можем да кажем за компаниите и платформите? А за марките?
В крайна сметка марките в днешно време са основен доставчик на съдържание. Марки като Red Bull, Ikea и American Express използват умно собствените си канали като медии - информират, образоват и привличат нови последователи. Най-накрая започваме да виждаме някакво положително развитие в социалните медии за прекъсване на потока от дезинформация.
Преди време се канех да ретуитна новина от източник, на който имам доверие – мисля, че беше The Atlantic - и тогава получих съобщение от Twitter: „Заглавието не отразява напълно новината.“ Взех си бележка. Платформата скоро ще пусне „Birdwatch“, краудсорсинг функция за маркиране на неточности. Това е в допълнение на усилията на Facebook и Google в посока заглушаване на недостоверната информация още преди президентските избори в САЩ.
Специалистите по маркетинг и реклама също насърчават промяната. В дигиталната ера сме свидетели как много големи марки направиха фатални грешки, асоциирайки се неволно с невярно или хейтърско съдържание. Вината за това можем да търсим и в програмираната реклама, тъй като автоматичното позициониране на реклами често води до някои неудачни комбинации. Докладът на Global Disinformation Index, представен по-рано тази година, показва, че Kohl’s, New Balance, Sony, и други известни марки неволно са финансирали близо 200 сайта, в които се публикува недостоверна информация за изборите в САЩ.
От Bloomberg News неотдавна установиха, че чрез тяхна реклама неволно е финансиран сайт, в който се призовава за борба с „Еврейския заговор“, а Lending Tree бяха неумишлено свързани със статия, в която хората са насърчавани да нарушават противоепидемичните мерки. Марките продължават да отвръщат на удара, включително и чрез кампанията #StopHateForProfit, целяща социалните медии да носят отговорност за реч на омразата в техните платформи, но резултатите са в най-добрия случай половинчати.
Усилията на журналистите като модератори и защитните механизми, които марките и медийните платформи въвеждат, са от ключово значение. И все пак, не смятам, че и двете биха дали резултат, ако аудиторията не поеме отговорност за това да следи и модерира начина, по който консумира новини. Като потребители на новини, ние трябва да подобрим уменията си за навигация в информационното блато. Това означава да опитваме да мислим критично, както и да отделяме време за проверка на източниците и да разграничаваме мненията от фактите. Вярвайте ми, аз знам колко е изкушаващо да споделиш новина, за която се надаваш да е вярна.
Време е всички да си дадем сметка за непоправимите последици, които ще причиним, ако продължаваме да се държим постарому.
Когато „истината“ вече няма значение, когато живеем в отделни „действителности“, които сами си избираме, ние вече не сме способни да се обединим като общество дори и около най-основните факти.
На микро ниво това означава, че не можем да разчитаме на публично достъпните данни, за да взимаме информирани решения. На макро ниво губим способността си да живеем заедно като общество и да намираме решения на проблемите – независимо дали става дума за пандемията от Ковид-19 или за климатичните промени – така че да изградим един по-справедлив и равнопоставен свят.
Време е ние, като индивиди, да започнем да изпълняваме „невидимата“ доскоро работа на модератора. Трябва да подходим непредубедено, с готовност да представим фактите (дори и тези, които не ни харесват) и да разобличим измислиците, както и с желание да спазваме основните правила и да настояваме и другите да ги спазват.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
