"Целият свят говори за бомбата в Турция - освен Турция"

Бомбената експлозия в Истанбул освети драстичните мерки, с които службите и правителството в Турция си "помагат" за контрол на общественото мнение - под претекста на извънредната ситуация.

Атаката в центъра на града, при която загинаха 6 души, а 81 бяха ранени, доведе до скоростно издаване на регулаторна забрана от Върховния съвет за радио и телевизия до всички електронни медии да не разпространяват кадри, които не са получили от официална институция.

Паралелно с това Службата за информационни и комуникационни технологии блокира нормалния достъп на милиони души до социални мрежи и чат-приложения като Twitter, Telegram, Instagram, YouTube, Facebook и Facebook Messenger.

Администрацията съобщава, че е взела решението заради "неверни публикации", които са се появили в социалните мрежи след бомбата.

Започва и разследване срещу акаунти, които са публикували "провокативно" съдържание с цел внушаване на страх, паника и омраза.

• Това, което службата е направила, е т.нар. throttling - умишлено забавяне на услугата от доставчиците, което парализира свободния поток на информация. Правозащитни организации посочват, че тази практика е прикрит инструмент за налагане на държавна цензура.
• Ограничаването на достъпа до социалните мрежи е действало за турските IP-адреси - т.е. само хората, които използват VPN услуги в Турция, са успявали да влязат в профилите си, за да разберат какво се случва в Истанбул по време на медийната забрана.

Турският сайт Duvar цитира юристи и експерти, според които блокирането на социалните мрежи е незаконен акт на телекомуникационния регулатор.

"Целият свят говори за бомбата в Турция - освен Турция. Защото имаме забрана за излъчване и забрана за достъп. Целият свят може да пише за Турция, но гражданите на република Турция нямат право да напишат или да разберат какво е написано", казва известният правозащитен адвокат Керем Алтъпармак.

• Той посочва, че е нелепо да забраниш информацията за тежко престъпление, при което има множество загинали и пострадали хора, а обществото се интересува за съдбата на пострадалите.
• "Общественият интерес се защитава, когато достига до правилната информация по най-бързия начин - не чрез забрани", казва още той.

Проф. Яман Акдениз, който е експерт по правата в киберпространството, определя блокирането на социалните мрежи като "тежка намеса в свободата на изразяване и правото на информация на хората".

• "Тези практики трябва да престанат незабавно", казва Акдениз.

Опозицията също се възпротивява на безпардонните действия на службите. Бившият министър от партията на Ердоган, който в момента е лидер на опозиционната формация DEVA, Али Бабаджан казва, че "онези, които налагат забрана на медиите - уж за да няма обществена паника - плашат още повече всички хора".

Турция има дълга история на опити за заглушаване на социални мрежи или сайтове като Wikipedia заради политически причини.

• През 2013 и 2014 г. временно бяха блокирани услуги като Twitter и YouTube, въпреки че дори правителствени представители продължаваха да ги използват през VPN. Забраната над Twitter стана повод за дело пред върховния съд, който призна, че тя противоречи на конституцията.
• Wikipedia беше под забрана в продължение на 2 години и половина - между 2017 и 2019 - защото според властите съучаствала в кампания за "оклеветяване" на държавата.
• През юли 2020 г. по време на Covid-пандемията парламентът на Турция реши да промени т.нар. Закон за интернет - отново с оправданието на извънредното положение заради здравната криза.
• Тогава Анкара задължи "чуждестранни платформи с всекидневен достъп на повече от 1 млн. потребители" да трият съдържание по разпореждане на местните регулатори. Съответно - най-големите социални мрежи трябваше да определят по един свой пълномощник в Турция, който да бъде пряката им връзка с властта в Анкара.
• На 13 октомври държавата прие и закон срещу "фалшивите новини", който още повече ограничава свободата на словото и достъпа до информация под заплаха със затвор от 1 до 3 години.

Турската полиция арестува сирийка, заподозряна за бомбения атентат в Истанбул (обновена)