"Мер от Ийсттаун" по HBO: Мистерия, емпатия, ирония и великолепна Кейт Уинслет

"Мер от Ийстаун" - новият лимитиран сериал на HBO с Кейт Уинслет - може би ще ви напомни за сериали като "Sharp Objects" и "Top of the Lake" по атмосферата си.

Това е историята на опит за разкриването на убийство на млада жена, което може да се окаже свързано със серия от други случаи на безследно изчезнали момичета - сюжет, който е познат от всевъзможни криминални продукции.

Главната героиня е травматизирана, но напълно отдадена следователка, която е готова да премине всякакви граници, за да достигне до истината за случилото се - отново класически образ в подобни сериали.

Действието се развива в градче в Пенсилвания, което пресъздава меланхоличното усещане за малката и тясно преплетена общност.

Но "Мер от Ийсттаун" се отличава от всичко, което сте гледали досега.

Силата му се крие в образите на главните герои, които обсебват интереса на зрителите с всеки следващ епизод, пише Vulture в своето ревю на сериала.

Продукцията с Кейт Уинслет прилича на типичната криминална драма, но е нещо много повече от това. Голяма част от сюжета се фокусира върху убийството на Ерин МакМенамин - тийнейджърка и майка на малко дете, намерена мъртва при обстоятелства, които показват, че престъплението не е изолирано. Връзката може да се окаже неразкрит случай с изчезването на дъщерята на приятелка на Мер от ученическите години.

Няколко души са заподозрени за смъртта на Ерин, а съмненията около тях се разрастват, разсейват се и отново се концентрират в течение на епизодите.

Сценаристът Брад Ингълсби (Our Friend) и режисьорът Крейг Зобъл (The Leftovers) поставят уликите пред очите на зрителите в специфичния си стил.

"Мер от Ийсттаун" приканва всеки от наблюдателите да разгледа делото през погледа на Мер - с внимание, което улавя всяка дребна промяна в мимиките на потенциалните заподозрени, и с хладнокръвие, което допуска, че и най-старите приятели може да са способни на немислими провинения.

Мер има достатъчно причини да гледа на света през тази призма.

Синът й посяга на живота си, бившият й съпруг има връзка с друга жена, а самата тя се опитва да отгледа детето на своето загинало дете.

Когато "Мер от Ийсттаун" се впусне в тези взаимоотношения, традиционният криминален сериал се превръща в много по-дълбока психологическа драма и размисъл за тъгата. Всеки от героите се бори със свои собствени битки, за които никой друг не подозира, а Мер съвсем не е единствената, която е променена от страданието си. Дори най-противоречивите образи на Ийсттаун са изградени с дълбочина и човечност - в случая помага фактът, че сценаристът Ингълсби е израснал в този регион.

Освен плетеницата от криминалния сюжет и чистата драма, в "Мер от Ийсттаун" е вграден и елемент на страхотен ситком - отношенията между главната героиня и нейната майка Хелън, която живее с нея, са пропити с ироничен хумор и апострофи.

Най-силната роля в сериала принадлежи на Кейт Уинслет - не защото нейната Мер присъства в почти всеки кадър от епизодите, а защото превъплъщението в героинята й изисква огромна емоционална широта и финес.

Един от най-въздействащите елементи на "Мер от Ийсттаун" е изключителното внимание към детайлите, но то може да се окаже и препятствие. Сериалът поставя акцент върху толкова много сюжетни линии и странични истории, че много от тях остават недостатъчно добре развити.

Героят на Гай Пиърс - Ричард - с когото Мер започва да се среща, също не е на нивото на някои от останалите персонажи в историята.

Но сериалът е толкова всепоглъщащ и добре изпипан в останалите си аспекти, че тези недостатъци не се отразяват върху цялостното преживяване. Дори ако "Мер от Ийсттаун" беше останал само в границите на криминалните драми, щеше да си заслужава гледането - но този сериал представлява нещо много по-въздействащо и силно.