Инфлацията, с която се борят централните банки в момента, е голям проблем за финансовите пазари, тъй като растящите лихвени проценти (б.р. – достигащи 5% в САЩ и 3,5% в еврозоната) се отразяват зле на търговията с рискови активи. Най-добрият отговор на тази ситуация в момента е да се държат някои краткосрочни инструменти, съветва Михал Жофай, портфолио мениджър в KBC Асет Мениджмънт- Чехия. Нашият екип разговоря с него по време на престоя му в България, където той се срещна с частни клиенти на банката.
Михал Жофай има повече от 15 години опит в инвестирането на финансовите пазари. От 2013 г. работи като портфолио мениджър в KBC Асет Мениджмънт- Чехия. Отговаря за управлението на облигационни и балансирани фондове, портфейли на големи застрахователи, фондове за акции в ЦИЕ, както и за портфейла на ОББ Платинум България. Притежава магистърска степен от Икономическия университет в Прага и е сертифициран финансов анализатор (CFA).
Пълното видео интервю с него може да изгледате в player по-долу.
Г-н Жофай коментира зародиша на инфлацията, задвижена от печатането на пари и вкарването им в обращение от централните банки. В резултат, натрупаните по-рано спестявания малко по малко изчезват, казва той и посочва, че в момента има известно влошаване на реалното богатство на клиентите заради спада и на рисковите активи, и на облигациите.
„Годината беше доста тежка за почти всички финансови активи“, казва Жофай. В подобен случай, парите в брой царуваха.“ Все пак алтернатива на инвестициите в рискови инструменти като акции и недвижими имоти са например взаимните фондове.
„Най-добрият начин е всъщност да държим някои краткосрочни инструменти, за да предотвратим подобен спад.“
Балансираните фондове на KBC Асет Мениджмънт
Ситуацията миналата година се оказва трудна за балансираните фондове, управлявани от KBC Асет Мениджмънт – „най-вече защото те съдържат част с облигации и част с акции“, посочва Жофай. И отрицателната корелация между облигациите и акциите всъщност беше изчезнала, защото и акциите, и облигациите спаднаха едновременно. Така клиентите на балансираните фондове бяха основните потърпевши, защото в миналото облигациите обикновено служеха за защита – при спад на акциите обичайно облигациите се покачваха. И обратно, ако например акциите се качваха, облигациите се понижаваха. Но това не се случи и балансираните фондове загубиха доста.
Такава пазарна ситуация не е имало през последните 20 или дори повече години. Балансираните фондове като цяло пострадаха, с някои изключения. Например, при краткосрочните инструменти, като фондовете за краткосрочни облигации, почти не спаднаха, а потенциалът им се увеличи, защото лихвите се увеличиха, но също и доходността на инструментите включени в тях. Също при балансираните фондове, заради спада, бъдещият им потенциал се увеличи, защото всъщност, ако цената на облигацията намалее, доходността й за в бъдеще е по-висока. А също и акциите станаха по-евтини.
Най-същественото решение, което KBC Асет Мениджмънт направи, е да задържи дюрацията – времето до падеж на облигациите или по-скоро чувствителността на цените на облигациите спрямо промяна на лихвените проценти – доста по-къса. „Всъщност с повишаването на лихвения процент планираме бавно да изградим позицията си в облигации“, посочва Жофай и отбелязва, че предстои бавно удължаване на дюрацията и увеличаване на чувствителността към лихвите.
Другото, което KBC Асет Мениджмънт са направили, е да държат акциите леко под целевите нива.
Пазарът в България
Михал Жофай обяснява, че лихвените проценти в България остават по-ниски от гледна точка на един клиент на дребно – заради кредитния рейтинг и надеждността, предвид че валутният курс на страната все още е фиксиран към еврото. „Но ако си купите 10-годишна българска ДЦК, всъщност може да получите между 4% и 4,5% (годишна доходност). А в Германия, ако купите 10-годишен германски бонд, получавате около 2,5%.“
Местният пазар е интересен за КБС Асет Мениджмънт, която има фонд, инвестиращ на Българската фондова борса (БФБ). По думите му предимствата дружеството да има български акции са няколко. Първата е свързана с оценката.
„Първото от тях е оценката. Ако проверите коефициента P/Е (цена-печалба) за Sofix, той е около 6, а когато сравните със САЩ, S&P500, той е около 24 или 25. Така че има огромна разлика между тях. Акциите са много по-евтини тук, може би поради политически риск, валутен риск и т.н., но оценката е ключова“, обяснява Жофай.
На второ място е потенциалната полза от диверсификацията, а тя идва също и от липсата на ликвидност. „На пръв поглед това може да изглежда като недостатък, но именно различната ликвидност създава ползите от диверсификацията, което се изразява в ниската корелация между българските акции и глобалните пазари“, посочва Жофай. Това се видя миналата година, когато спадът на глобалните пазари бе около 14%, а на SOFIX – само 5%.
Идеята е, че ако има по-ниска корелация, има явна полза от диверсификацията, което е особено важно за клиентите в балансирани портфейли, тъй като намалява волатилността на тези фондове.
Третата причина са свързани с местните предпочитания – въпросният фонд е определен за и се ползва предимно за местни клиенти. Замисълът е, че компаниите на БФБ са им по-познати, а постъпленията от продажби – по-лесно достъпни. „Това може да е допълнителен аргумент, защото ако инвеститорите живеят в страната, където се намират и компаниите, то рискът за тях е по-нисък, отколкото ако живеят например в САЩ и купуват български акции.“
Жофай изтъква и плюса на слабата ликвидност на пазара. „Ако например погледнете американския пазар, той е силно търгуван, доста популярен, следи се от много анализатори, така че ефективността на пазара там е доста висока и за активния портфолио мениджър е доста трудно да създаде допълнителна доходност, алфа. Но тук, на по-слабо ликвидния пазар, има много по-голям потенциал да се създаде някакъв вид алфа (доходност), което означава добавена стойност за клиента чрез активно управление на портфейл.“
Хоризонтът пред лихвените проценти и рисковете от войната
По отношение на прогнозата развитието на финансовите пазари, Жофай казва, че такива е трудно да се правят в момента. „В дългосрочен план перспективата определено е за растеж, но в краткосрочен или средносрочен план може да имаме някои проблеми, свързани с високите лихвени проценти“, коментира той и добавя, че е възможно е да има по-голям поток към фондове от облигации или парични инструменти.
Растящите лихвени проценти ще продължат да оказват натиск и ще се задържат по-високи, според него. Обяснението е свързано най-вече с факта, че в миналото облигациите и другите инструменти бяха силно надценени, като например в Европа имаше дори отрицателна доходност по облигациите. „Това всъщност е абсурд – ако предоставите заем на някого, например на Германия, да трябва да платите за това.“
Според Жофай, когато лихвените проценти се нормализират, те все пак може да останат по-високи от средното през последните 15 години. Само в случай на тежка рецесия – като тази от 2008 г., или криза като пандемията може да помогнат за понижаването им. Що се отнася до войната в Украйна, потенциални рискове има, но те остават в сферата на хипотезите.
„Определено войната в Украйна беше един от основните фактори, които допринесоха за по-високите лихвени проценти. Това е и рискът, с който всъщност се сблъскваме в момента.“
#МаркетинговоСъобщение. Информацията, съдържаща се в това видео и статия, е предоставена само за информационни цели и не представлява инвестиционен съвет, инвестиционно проучване или препоръка за инвестиране.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
