Повишаването на цените на хранителните стоки у нас, инфлацията, евентуалната намеса на държавата и работата на контролиращите органи са въпросите, които влязоха активно в дневния ред на публичното говорене у нас.
Миналата седмица една от веригите - "Лидл България", даде пресконференция, на която беше обяснена гледната точка на търговеца. Посланията бяха:
- Ритейл бизнесът няма интерес от изкуствено завишаване на цените, защото основен принцип на работа в този сектор е, че печалба се постига от оборот.
- Най-коректно е да се сравняват потребителски кошници, а не отделни продукти, тъй като основен подход в ритейл сектора, подобно на много други, е миксираното ценообразуване. Това означава, че при едни продукти Lidl реализира печалба 5%, при други – 1%, при трети – 1,5%, а при четвърти – не реализира печалба.
- В сравнение с други сектори рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл сектора в България тя обичайно варира между 3% и 5%.
Тезата на "Лидл България" е, че обяснението за цените в България се корени в няколко проблема или фактора:
- Недостиг на местното производство и небалансирана политика на субсидии и стимули за него;
- По-дълги транспортни пътища за българския пазар, в сравнение с Централна и Западна Европа;
- По-малък обем стока: в Германия Lidl поръчва количества за над 3000 магазина, а в България – за 116;
- 20% ДДС ставка - една от най-високите в Европа. В Германия тя е 7%, във Франция е 10% и 5,5% - в зависимост от стоката, в Италия – 10%, 5% и 4%.
От веригата още един път подчертаха, че не начисляват входни, логистични, маркетинг и други такси за българските доставчици.
След презентацията на компанията, журналистите зададоха въпроси, които публикуваме под формата на интервю, като са използвани и такива, зададени от други медии.
Има ли свиване в потребителската кошница и спад на потреблението заради по-високите цени? И с колко се е повишила средната сметка в магазин в София, например?
Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България": Има промяна в структурата на потреблението. По-висок интерес към промоционални артикули е едното явление, което води до други предизвикателства към нас и производителите на тези стоки, а именно как математически да предвидим потреблението така добре, че да няма липса на тези артикули.
Второто явление, което забелязваме, е връщането към по-чести посещения в магазина с цел по-добро планиране на бюджета, вместо пазаруване за цяла седмица.
На трето място, броят покупки на касов бон намалява, но не значително – ако преди е имало 12 артикула на бон, сега има 11 или 10, т.е. не е наполовина. Сумата (средно на бон) се променя, но не надхвърля 7-8% нагоре.
Говорите за липсата на достатъчно българско производство като фактор за повишаване на цените. Производителите на олио обаче произвеждат в пъти повече, отколкото потребява България и продават навън, защото е по-скъпо, съответно пак се формира дефицит и ръст на цената и в България. Тоест това фактор ли е въобще?
Милена Драгийска: Интересът на производителя да изнася води до намалено предлагане тук и вдигане на цената, но ето пример какво пазарът може да свърши, което никой друг не може. Уплашени миналата година от избухването на войната, всички търговци подсигуряваха олио, независимо от цената.
Последва успокоението на пазара и в момента, ако сравните брошурите на който и да е търговец, няма седмица без промоция на олио. Защо? Защото тези количества трябва да излязат. Ето ви типичен пример, когато има свръхпредлагане, без да има дефицит от друга страна, пазарът сам, чрез количествата на него, регулира цената.
Ако вземете обаче един артикул като цялото пиле например (б.р. – 6,99 лв. за кг в България срещу 9,76 лв. за кг в Германия) ще видите, че когато един бранш или производство е по-силно застъпен в България, както е птицевъдството, естествено цената в страната е по-достъпна и крайната цена става по-конкурентна. Което само потвърждава необходимостта за покриване на вътрешното потребление и да не проспим (реформите) в агросектора през следващите години.
Кашкавалът е сред цитираните драстични примери за разлика между цената от производител и цена на рафта – откъде идва поскъпването?
Милена Драгийска: Специално при кашкавалите суровината е нещото, което винаги се подценява. Кашкавалът, който днес си купувате, е произведен с мляко от ноември месец, защото минималният срок на зреене е 45 дни. Няма как, ако вчера се е променила цената на млякото, вие утре да я видите на рафта. В противен случай ние няма да дадем справедливата цена към нашия производител, който е произвеждал при други условия, включително на бензин и на енергийни субсидии.
А борсовата цена на тока през последните дни е към 104 евро за MWh, а имаше и дни на 90 и няколко евро за MWh, а ноември бяхме над 365 евро за MWh, имаше и дни над 500 евро/ MWh. Тоест динамиката при партидите, произведени при различни условия, е налице. Процесите зад завесата са сложни и невинаги са видими за хората, не е и нужно.
Относно съпоставката на цените между Lidl Германия и Lidl България, как ги изчислихте – за конкретен продукт, за усреднен от целия асортимент или на друг принцип?
Милена Драгийска: Взели сме сравними артикули, които се продават в Lidl България и в Lidl Германия – сравними и като качество, и като грамаж, за да може сравнението да е реално.
Това са 21 продукта, които са с най-голяма тежест за българския потребител и неговия бюджет. Много е важно да се говори за потребителска кошница, защото всеки, който отиде да пазарува, независимо дали тук или на немския пазар, купува няколко неща.
Как сте накарали големи зеленчукопроизводители като „Русев и Русев син“ и „Малджански“ да се ангажират да проверяват качеството на по-малки конкуренти и да създадат кооператив?
Драгомир Илиев, търговски директор: Подобно на вноса от Турция, дали заради някакъв логистичен проблем или политическо решение в съответната държава (б.р. – визира се взетото, а впоследствие отменено решение за спиране на износа на домати от Турция), спирането на даден внос се отразява и на нас, и на крайния потребител като недостиг на суровина, повишени цени и т.н. Затова наше задължение е да развиваме качествени български доставчици. Какво направиха те? Инвестираха в логистична база и успяха да привлекат към себе си над 30 малки и средни зеленчукопроизводители от района. С т.нар. коопериране и логистичната подкрепа, която те им оказват – защото има малки производители, които не могат да си позволят хладилни камиони и складове – те ни доставят в нашите два логистични склада.
Икономията от мащаба е налице, карат се пълни хладилни камиони. Обратно, ако всеки от тези 30 производителя кара по половин тон продукция, тогава цената ще се увеличи много повече.
А защо не се отразява цената от падането на бензина и от компенсирането на част от енергийните разходи на производителите?
Милена Драгийска: На въпроса за бензина веднага може да извадим през това време с колко се вдигнаха заплатите в сектора, т.е. едното компенсира ли другото? Със сигурност не.
Казвате, че ДДС е ценообразуващ фактор, който не може да бъде подминат. Смята се обаче, че дори ставката да се намали, това ще има отражение само за държавния бюджет. Предвид сегашното ниво на цените, ако се стигне до намаляване на ДДС на някои хранителни продукти, това ще смъкне ли наистина цената им или просто ще давате на държавата по-малко пари под формата на данъци?
Милена Драгийска: Примерът със смъкването на ДДС ставката юли миналата година (б.р. – депутатите въведоха 0% ДДС за хляба и брашното) е много красноречив. Както установиха и органите, при промяната от 20 на 0% предимството за потребителя е било предадено едно към едно с тази ставка. Мариана Кукушева (бел.р. председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите наскоро също коментира, че предимството от намалената ставка на ДДС е отишло изцяло към потребителя. Но за тях големият позитив е бил изсветляването на сектора. Но темата с данъчния модел е много сложна и ние не се наемаме да коментираме такова нещо.
Любомир Хърсев, финансов директор: За цените отговаря цялата верига на доставки. Важно е не само как ще реагира търговецът, а как в бъдеще ще действа и производителят с тези намаления и ставки. Всички участници във веригата е много важно да спазват правилата, да имат коректно отношение.
Имаше ли проверки от страна на държавата във вашата верига и установени ли са проблеми?
Милена Драгийска: Множество проверки се извършиха – част от тях приемаме като рутинни, но някои са ад хок.
Любомир Хърсев: Подложени сме на интензивни проверки за периода от 15 февруари до 7 март, когато имаме приблизително 200 в нашите филиали. В момента имаме една проверка, завършила с два акта, които са от Националната агенция за приходите в обект в София. От НАП са открили един кочан с бележки и една книга, които трябва да служат, ако спре свързаността на касите с НАП, да се продължи да се продава на кочан (бел. р. вместо да има на всяка каса). Не е бил приет коментарът от наша страна, че той е в касата, която така или иначе винаги седи отворена, първата каса. Не е бил приет аргументът, че нашият бизнес и модел не позволява при хиляди клиенти, които минават в магазин, да попълваме нещо на хартия. Това са актове, които ще обжалваме.
Милена Драгийска: Друг е въпросът, че ако се случи такъв срив в системата, ние с този един кочан ще обработим хората, които са на каса, затваряме магазина и повече поток няма да има, но това са подробности.
Любомир Хърсев: Имаме и едно предписание от БАБХ, което също ще обжалваме. То е по сигнал на потребител, който се е почувствал подведен за страна на произход на наша собствена марка кашу. То е произведено за нашата централа, а той се чувства сугестиран, че произходът на кашуто е Германия, което не отговоря на никакви правила – нито по регламентите, които познаваме, нито може по някакъв начин опаковката да доведе до тази заблуда. Това също е предписание, което ще обжалваме. Проверките продължават.
Какво мислите за постоянните анонси от служебния кабинет, че трябва да се разпишат по-подробни правила срещу нелоялни търговски практики? Последното такова лансирано намерение е да се обявява, когато има надценка над 20-25%, а КЗП да я проверява.
Милена Драгийска: По отношение на нелоялни практики, имайки хармонизирано законодателство с европейското, със сигурност не може да твърдим, че няма достатъчно разписани състави и основания.
Въпросът е доколко са проверени, какви са анализите, каква е конкретиката и след това по какъв начин биват интерпретирани. Разбира се, правителството – било служебно, било редовно – е свободно да вземе каквито прецени решения, да ги обсъди и представи пред законодателния орган. Принципно очакване на бизнеса в България е преди всякакви законодателни промени да има ясна оценка на въздействието, за да не се направят големи вреди.
По отношение на 20-25%, като имате предвид рентабилността при млекопреработвателите и търговските вериги, дори самото жонглиране с това 20% ли да е, 25% ли, е не много солидно, защото разлика от 5% съставлява самата рентабилност на работа.
Ще има тежка административна процедура, а именно – ако имаш намерение да продаваш над тази дефинирана надценка, тогава трябва да го заявиш пред КЗП, органът да дойде да провери, да зададе въпрос „Защо“, фирмата да даде основания и тогава да има информация в обществеността, че нещо се продава по-скъпо. Не мога да си представя как това ще функционира изобщо.
Това означава ние в Lidl, например, да назначим не знам колко на брой човека, които само това да правят – да подават такава информация, a в КЗП да се случва същото – някой да я обработва.
В България функционират над 9400 търговски обекта, и тук идваме до следващия интересен елемент – за кого ще съществува това новосъздадено задължение. Интересно е как си го представя администрацията? Ние нямаме нищо против всякакви решения, важното е те да бъдат обсъдени, включително с наше участие, да бъдат претеглени реалните ефекти от това. Нека точно да видим къде са проблемите и да вземем адекватните мерки за тях и вероятно е по-добре политиките в агросектора да бъдат на предна линия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
