Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
60 дни след извънредните парламентарни избори - Франция най-после ще има нов министър-председател.
Това е 73-годишният Мишел Барние - бивш френски еврокомисар и главен преговарящ за ЕС с Великобритания по въпросите на Brexit. Кариерата му е свързана с традиционната десница на Франция.
Президентът Еманюел Макрон е провел консултации с представителите на водещите политически сили в Националното събрание, за да разбере дали номинацията на Барние e приемлива за тях.
Според BFMTV, партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела "Национален сбор" е дала сигнал, че няма да "свали" Барние веднага, а ще изчака да види каква е политическата му програма по ключови теми.
Твърдо против назначението е крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон, който заявява, че "изборите са откраднати от френския народ" заради отказа на Макрон да посочи кандидат от социалистите.
Развръзката идва след двумесечен период на несигурност заради липсата на ясен победител на изборите за депутати на 30 юни и 7 юли. Макрон ги свика изненадващо в отговор на високия вот за "Националния сбор" на Евроизбори 2024.
Особената избирателна система във Франция (мажоритарни избори в два тура) и мобилизацията на левицата и либералите срещу Льо Пен обаче спряха възхода на националистите.
Лявата коалиция "Нов народен фронт" като първа сила, макар и без мнозинство, опита да наложи своя кандидатура за премиер - 37-годишната отговорничка за финансите в местната администрация на Париж Люси Кастетс.
В края на юли Еманюел Макрон обаче отказа да я назначи, което провокира огромно напрежение сред социалистите.
Периодът на Олимпийските игри подейства като временна пауза за политическите спорове, но в последните седмици въпросът за бъдещия премиер отново излезе на преден план.
Няколко потенциални кандидати бяха лансирани и отхвърляни от различните политически сили, преди най-накрая да се стигне до името на Мишел Барние.
През целия двумесечен период продължи да действа стария кабинет начело с Габриел Атал, който като политик продължава да се ползва от високо обществено доверие - но няма парламентарна подкрепа.
