Черен пазар, колекционери, кражби. По следите на изчезналия "Оскар"

Годината е 2000, месецът е март, точно три седмици преди 72-рата церемония по връчване на наградите "Оскар". Пратката със статуетките, която трябва да стигне до Лос Анджелис от производителя им в Чикаго, обаче изчезва мистериозно. Това са 55 индивидуално гравирани награди с 24-каратова позлата.

Историята за кратко се превръща в сензация. Намесва се ФБР. Филмовата академия обявява награда от 50 000 долара за този, който може да даде достатъчно достоверна информация къде са статуетките. Открита е и спешна 24-часова телефонна линия за сигнали.

Бързо мистерията се разплита - не става дума за гениална престъпна схема, а виновниците се оказват двама доставчици, които са помислили, че в сандъка с "Оскар"-ите всъщност има злато. Няколко дни по-късно са арестувани и шоуто продължава, както си му е редът.

Ако крадците по някакъв начин бяха успели да пласират плячкосаните статуетки на пазара, вероятно щяха да се шокират. Текущата цена за 55 нови статуетки "Оскар" е 55 долара. От 1951 г. всички носители на наградата са длъжни да подписват споразумение, че „няма да продават, нито да разрешават статуетката да бъде продавана или изхвърляна по силата на закона, без първо да предложат да я продадат на Академията за сума от 1 долар”. Инструкцията важи и за всеки, който получи или наследи нечии "Оскар".

Въпреки правилата на Академията, все още има малка, но доста доходоносна търговия на черно със статуетки. Има тайно търсене, предлагане и продаване от анонимни колекционери. Някои "Оскар"-и са сменили собственика си срещу милиони долари. А доста са изчезнали безследно. Няма и официална база данни кой притежава всяка от над 3200-те присъдени награди досега или колко често сменят притежателите си.

„Бих казала, че приблизително 150 статуетки са били продадени публично или полутайно през годините“, казва Каролайн Ашли, ветеран аукционер и експерт по оценки. „На цени от 10 000 долара до 1,5 милиона долара. Днес десетки съдебни дела са заведени за потенциални продажби на статуетки "Оскар", разказва Guardian.

Търговията започва сериозно през 1993 г., когато семейството на Вивиен Лий продава на търг нейния "Оскар", получен в категорията "най-добра актриса" за ролята ѝ в „Отнесени от вихъра“. Цената е 563 000 долара. Тъй като това е статуетка, произведена преди 1951 г., Академията е безсилна да предприеме действия. Но излиза с изявление, че „съжалява за трафика на "Оскари". "Статуетките са символ на признание от колегите за върхови постижения в правенето на филми... Академията остава загрижена и ще обмисли всички правни възможности, които има пред себе си по отношение на всяка продажба.“, пише още в позицията тогава.

Много следващи продавачи се прецакват от тези „законни възможности“. През 2008 г. например трима наследници на звездата от нямото кино Мери Пикфорд (една от първите основателки на Академията за филмово изкуство и наука) са блокирани в опитите си да продадат наградата ѝ за най-добра актриса от 1930 г. за ролята в "Кокетка" и почетния ѝ "Оскар" от 1976 г. Академията успешно аргументира в процеса, че споразумението, подписано от Пикфорд през 1976 г., обхваща и двете статуетки.

Някои изчезнали "Оскари" сами по себе си почти са достойни за биографичен филм.

Призът за най-добър сценарий на Орсън Уелс от 1942 г. - за филма „Гражданинът Кейн“ - е обявен за изгубен от дъщеря му Беатрис през 1988 г. Тогава Академията ѝ издава заместител на статуетката, но след време оригиналът се появява. Беатрис Уелс го е оставила на оператора Гари Грейвър, докато го използва за реквизит във филма си „Другата страна на вятъра“. Грейвър се опитва да го продаде през 1994 г. - твърдейки, че Уелс му го е дала срещу заплащане, но тя се намесва и си го връща. Така вече има два "Оскар"-а за филма на баща ѝ.

Беатрис пробва да продаде оригинала на търг през 2003 г., но Академията реагира. През 2007 г. следва нов опит, но този път е успешен - съдилищата в крайна сметка определят, че ѝ е разрешено да продаде оригинала, но не и втората статуетка. Цената на продажбата остава тайна. Но през 2011 г. призът на Орсън Уелс отново се появява и е продаден на търг за 862 000 долара. И продачавът, и купувачът са анонимни и до днес.

Друга съдебна драма се разиграва около уникалния ,,юношески Оскар" на Джуди Гарланд от 1940 г. за „Магьосникът от Оз“, който е по-малък от стандартната статуетка. Смята се за един от най-колекционерските артикули в историята на киното. През 1958 г. е съобщено, че е изгубен от съпруга на Гарланд - Сид Луфт. И в този случай Академията предоставя заместител, който Луфт се опитва да продаде през 1993 г., 24 години след смъртта на Гарланд. Академията издава съдебна заповед, забраняваща продажбата, така че в крайна сметка Сид Луфт го дава на дъщеря си Лорна. През 2000 г. оригиналният "Оскар" на Гарланд от 1940 г. се появява в ръцете на търговец за сувенири с начална цена 3 милиона долара. Както обикновено, Академията издава нова ограничителна заповед, след което Луфт и продавачът отрекоха да притежават наградата от 1940 г., а мистерията така и не бе разгадана.

Изглежда, че такива спорове се случват на всеки няколко години. Дори миналия месец жена е спряна да продаде "Оскар"-а за най-добър сценарий на Дейвид Уорд от 1974 г. за "The Sting", като част от изплащането на дългове, които Уорд ѝ дължи. Съдилищата отредиха, че ако желае, може да го продаде на Академията за 10 долара, както е по договор с Уорд от момента на получаването.

Статуетките "Оскар" отпреди 1951 г. продължават да излизат редовно в законна продажба, макар и рядко сделките да са публични. Така през 2012 г. колекция от 15 награди е продадена на търг за общо 3 милиона долара. Купувачите са неназовани, а продавачът е идентифициран само като „бизнесмен от района на Лос Анджелис с връзки в развлекателната индустрия“.

Миналия юли мултинационалната аукционна къща Heritage Auctions продаде "Оскар"-а от 1930 г. на оператора Клайд де Вина за "White Shadows in the South Seas". Това е втората в историята статуетка за най-добра операторска работа. Цената - 228 000 долара с описанието, че „върху покритието на статуетката се засича леко потъмняване и незначително протриване“. И разбира се, нито купувачът, нито продавачът са идентифицирани.

Кой събира "Оскар"-и? Има ли скрит пазар? Винаги има слухове, коментира аукционният ескперт Каролайн Ашли.

„Доста трудно е да ги продаваш открито, освен ако не е нещо отпреди 1951 г.“, казва тя. „Най-вече това е, защото (купувачите) наистина са любители на киното. Обичат цялата култура. И ако имат парите, ще се опитат да намерят нещо на тайния пазар."

Все пак някои купувачи стават публични.

През 2003 г. Дейвид Копърфийлд купува "Оскар"-а за най-добър режисьор на Майкъл Къртиз за "Казабланка" на търг. Сумата е 232 000 долара. Съобщава се, че по онова време илюзионистът държи статуетката в спалнята си, като твърди без ирония, че „предметите трябва да са там, където от тях има най-голяма полза“. Вероятно това, че препродава статуетката за над 2 милиона долара през 2012 г., може да се смята за най-великия магически трик на Копърфийлд, при положение, че я е приемал като домашен декор.

През 1999 г. друг изключително неанонимен колекционер в лицето на Майкъл Джексън плаща рекордните 1,5 милиона долара за наградата за най-добър филм за филма ,,Отнесени от вихъра".

Други популярни купувачи имат по-ясни мотиви. Между 1996 г. и 2001 г. Стивън Спилбърг купува "Оскар"-ите, присъдени на Кларк Гейбъл (за „Случи се една нощ“) и Бет Дейвис (за „Езабел“ и „Опасни“) за общо 1,4 милиона долара. Той дарява и трите статуетки на Академията. През 2001 г. Кевин Спейси прави същото, когато купува "Оскар" от 1946 г. на Джордж Стол за "Anchors Aweigh".

Къде можете да видите "Оскар"?

И така, колко статуетки "Оскар" притежава Академията? Това е тайна.

20 от тях са изложени в музея на филмовата академия в Лос Анджелис (където се проведе тазгодишната церемония по връчването на "Оскари"), въпреки че някои от тях са взети назаем. Там е статуетката, която Стивън Спилбърг купи на търг за 607 500 долара през 1996 г. на Кларк Гейбъл за "“It Happened One Night” (1934 г.), но не и тези на легендарната актриса с над 100 изиграни роли Бет Дейвис. Къде са другите, пита Guardian.

27 статуетки на Уолт Дисни могат да се видят в семейния музей на фамилията в Сан Франциско. Там е и специалната награда от 1939 г. за "Снежанка", която идва със седем миниатюрни статуетки - препратка към седемте джуджета.

Четири други "Оскар"-а на Катрин Хепбърн за най-добра актриса са в Националната портретна галерия във Вашингтон. Музеят на Виктория и Албърт в Лондон притежава наградите на Вивиен Лий за „A Streetcar Named Desire“ и на Пол Скофийлд за „A Man for All Seasons“.

А съвсем уместно наградата за най-добър поддържащ актьор на Франк Синатра за "Оттук до вечността" е в ресторант "Синатра" в курорта Уин в Лас Вегас.

По-интригуващи са статуетките, които никой не е виждал от десетилетия. Наградата за най-добра актриса в поддържаща роля на Хати Макданиел за „Отнесени от вихъра“ – първият приз, спечелен от цветнокож актьор, макар че не е статуетка, а плакет – е изложен в университета Хауърд във Вашингтон до 1970 г. После изчезва.

Олимпия Дукакис се раздели със своята награда (най-добра актриса в поддържаща роля, за "Moonstruck", 1988) при кражба през 1989 г. По-късно крадецът се обажда и иска откуп, но размяната така и не се случва.

Липсват и двете награди на Марлон Брандо за "На брега" и "Кръстникът" (статуетката, която Сачин Литълфедър отказа да приеме от името на Брандо), на Мат Деймън за "Good Will Hunting,", на Анджелина Джоли за "Girl, Interrupted", на Франк Капра за документалния му филм "Прелюдия към войната".

Няколко години след смъртта на Майкъл Джексън през 2009 г. адвокатите признават, че „имението не знае къде е статуетката за „Отнесени от вихъра“. Има шанс да е изгубена сред многото притежания на певеца; или може би е в ръцете на подозрителен колекционер, заедно с всички останали липсващи "Оскар"-и.

Академията все пак е научила урока си от злополучния обир на 55-те статуетки през 2000 г. - твърди се, че ако друга пратка "Оскар"-и по някакъв начин изчезне, има запас от резервни статуетки, съхранявани в сигурен трезор на тайно място. Просто за всеки случай.