Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Свързаността отдавна не е нещо, за което мислим - тя просто е част от ежедневието ни. Денят започва със съобщение или бърз скрол, продължава с новини в движение и онлайн покупки между задачите, а вечер завършва с избора какво да гледаме и кога. Всичко това се случва плавно и без усилие - защото разчитаме, че връзката ще е там.
Новият социално-икономически анализ на Института за пазарна икономика показва, че това усещане не е случайно. Българите използват услугите на телекомуникационния сектор все по-активно, като интернетът и мобилната свързаност са в центъра на ежедневието ни.
Най-често използваме тази свързаност, за да общуваме. Над 70% от българите провеждат аудио и видео разговори онлайн. Писането на съобщения е сред най-бързо растящите дигитални навици - за пет години делът на хората, които го използват активно, е нараснал от 47% до 65%. Социалните мрежи също остават ключов начин да поддържаме връзка с близките си, независимо къде се намират.
Интернет е и първата ни спирка, когато търсим информация. Над половината българи четат новини онлайн, а все повече хора използват мрежата като отправна точка преди покупка или избор на услуга. Делът на хората, които търсят информация за продукти и услуги в интернет, е нараснал от 38% до 51% само за пет години. Това обяснява и силния ръст в онлайн пазаруването - днес половината от населението между 16 и 74 години купува стоки и услуги онлайн, което е един от най-големите скокове в ЕС.
Забавлението логично следва тази динамика. Все по-често гледаме и слушаме съдържание онлайн тогава, когато ни е удобно. Около една трета от хората използват видео платформи, а 28% гледат телевизия през интернет, включително на живо или на запис чрез приложенията на операторите. Платените стрийминг услуги също отбелязват почти двоен ръст, макар и от по-ниска база.
А извън видеото и стрийминга има и още любопитни начини, по които използваме телекомуникационните услуги днес. Онлайн аудиото продължава да расте - 43% от хората слушат или свалят музика онлайн (спрямо 30% преди няколко години), а подкастите вече имат своя вярна аудитория. За част от потребителите мрежата е и място за игра - 16% играят или свалят онлайн игри.
В същото време мрежата все по-често влиза и в много практични зони от живота: 40% търсят здравна информация онлайн, а все повече хора записват час при лекар през платформи или имат достъп до електронни резултати, рецепти и досиета. Управлението на личните финанси също се мести в телефона - около една трета от интернет потребителите използват онлайн или мобилно банкиране, което е сред най-бързо растящите дигитални дейности. И не на последно място, интернет вече не е само за „гледане“ - около една четвърт от хората създават и споделят собствено съдържание, от снимки и видеа до текстове и лични истории.
Всичко това се отразява и в голямото число, което обобщава промяната: мобилният интернет трафик в България се е увеличил с близо 100% само за две години - от 116 на 230 петабайта. Основните двигатели са повече видео, повече стрийминг и по-широкото използване на съвременните мрежи, включително 5G.
Паралелно с това свързаността става и по-достъпна. Въпреки икономическите предизвикателства, цените на услугите реално намаляват спрямо доходите на домакинствата. Това позволява интернетът да бъде ежедневен инструмент - не само за забавление, но и за работа, банкиране, здравни услуги и административни задачи, които все по-често се случват онлайн.
Разбира се, има още потенциал за развитие, особено по отношение на дигиталните умения. В момента малко над една трета от населението разполага с базови цифрови компетенции - знак, че инфраструктурата и услугите вече са налице, а следващата стъпка е те да бъдат използвани още по-уверено, рефлексивно и пълноценно.
