Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тази история звучи като филм: красиво момиче, модел за списание Vogue и моден фотограф, решава да стане военен кореспондент и става свидетел на най-големите ужаси на Втората световна война, като заснема сцените от освобождаването на концентрационните лагери на нацистите.
А след това се снима във ваната на Адолф Хитлер.
Героинята в най-новия филм на Кейт Уинслет не е измислен образ, а реална личност - американската фоторепортерка Лий Милър. Биографичният ѝ филм излиза с доста трудности, заради които Уинслет влага 8 години подготовка и плаща лично заплатите на целия екип в продължение на две седмици, за да може снимките да продължат.
Уинслет е лицето на октомврийския брой на Vogue, в който разказва за създаването на "Лий" и за усилията си да изобрази една от най-интригуващите жени на 20 век отвъд клишетата.
До 40-те години Лий Милър е сред най-търсените и харесваните фотомодели. Когато войната избухва в Европа, кариерата ѝ като манекен вече е приключила - тя обаче открива нова страст във фотографията и снимките на приятелите си от бохемската си артистична компания в Париж.
Родена през 1907 г., Лий Милър се движи в средите на хора като художника Пабло Пикасо, поета Пол Елюар и фотографа Ман Рей. Най-силната ѝ работа обаче се проявява, когато решава да стане военен кореспондент за Vogue - така тя дава важна женска перспектива към новините независимо от травмите, които самата тя изживява в този процес.
Американският Vogue публикува снимките ѝ на купчините мъртви тела от лагерите със заглавието "Повярвайте в това". Британското издание обаче пуска само една от фотографиите на Милър от лагера, в контекста на по-голяма статия за победата над Германия - за нейно разочарование.
"Лий е жена, която живее живота си по свои собствени правила - и плаща ужасяваща емоционална цена за всичко това. Исках да разкажа историята на една несъвършена жена на средна възраст, която отива на война и я документира", казва Кейт Уинслет.
Историята на Милър минава през болезнено детство, периоди на депресия и зависимости от алкохол и хапчета - на фона на множество любовни истории с прочути мъже. Уинслет обаче държи да я представи през заслугите ѝ като военен кореспондент, а не през предсказуемата линия на аферите на красавицата.
За целта тя се отдава изцяло на автентичността на историята - прекарва часове в архивите, дневниците и писмата ѝ, настоява костюмите ѝ да са точни реплики на дрехите на Милър като кореспондент, научава се и как да работи с фотоапарата, който тя използва. Част от снимките, които се появяват във филма, всъщност са направени от Кейт Уинслет. Други сцени са умишлено пресъздадени така, както Лий Милър ги е видяла през обектива си.
Синът на Лий Милър Антъни Пенроуз, който е автор и на биографичната книга в основата на сценария, казва, че винаги си е представял как Кейт Уинслет може да изиграе майка му. Той споделя разочарованието си от различни опити за създаване на сценарии по житейската ѝ история, които "не разглеждат нейния интелектуален капацитет или уменията ѝ като фотограф".
Книгата за Милър попада при Уинслет още преди 20 години, по време на снимките на филма "Eternal Sunshine of the Spotless Mind". Операторът Елън Курас, която работи с нея, попада на изданието в книжарница и открива колко много си приличат Лий Милър и Кейт Уинслет.
Тя купува две копия - едно за себе си и едно за актрисата. Години по-късно Уинслет попада на антикварна маса, която някога е принадлежала на Лий Милър, спомня си за книгата и започва да обмисля как сюжетът може да се претвори във филм.
Към кастинга са привлечени хора като Александър Скарсгард, Марион Котийяр, Анди Самбърг, Андреа Райсбъро, Джош О'Конър.
Докато Уинслет се опитва да събере пари за проекта си обаче, се сблъсква с явно неразбиране.
"Мъжете, които си мислят, че искаш и имаш нужда от помощта им, са невероятно вбесяващи. Веднъж един режисьор ми каза: "Виж, ако играеш в моя филм, ще намеря финансиране за твоя малък проект "Лий".". Малък ли?! Други потенциални инвеститори - мъже ми казваха неща от рода на: "Кажи ми защо би трябвало да харесвам тази жена?", разказва Кейт Уинслет пред Vogue.
Тя коментира, че отношението към жените в киноиндустрията се променя, но битката съвсем не е свършила
"Младите актриси днес - мамка му - те не се страхуват от нищо. Това ме кара да се чувствам много горда. И си казвам, ето, нямат значение всички л***а, всички проблеми, всички опити да бъда чута през годините, при които често ме сочеха с пръст и ми се присмиваха - не ми пука! Всичко си струваше. Защото културата се променя по начин, който не съм могла да си представя в най-дивите си мечти, когато бяха на 20 г.", казва тя.
Негативните преживявания в младите ѝ години са я "закалили", казва тя - "Но това, което ми дадоха най-вече, беше дълбокото разбиране какво означава да изиграя образ като Лий Милър".
Със 7 номинации и една награда "Оскар", Кейт Уинслет все още си спомня постоянните подмятания, че "съм в неправилна форма" и че "трябва да се задоволявам с малко".
Днес тя разказва, че опитът ѝ като актриса е открил "коридори от емоции, които просто нямаше как да стигна, когато бях по-млада".
Уинслет се е научила и да не обръща внимание на медийните коментари за външния ѝ вид: "Вероятно това се дължи на факта, че бях подлагана на най-отвратителната критика и коментари, дори бих казала тормоз, от страна на масовите медии, когато бях на 20-тина години".
В една от сцените, които пресъздават известна фотография на Лий Милър, 47-годишната Уинслет и партньорите ѝ позират полуголи - тя го прави въпреки травма на гърба от падане по време на снимки, заради която няма възможност да прави физически упражнения, за да се подготви.
"Трябва да си адски смел, за да покажеш тялото си в неговата най-мека версия и да не се криеш от това", казва тя. В друга сцена Уинслет позира по горнище на бански: "Повярвайте ми, хората от собствения ни екип ми казваха: "Може би ще е добре да се поизправиш". А аз ги питах: "Защо? Заради плътта, която можете да видите? Не, ще снимаме по този начин".
Уинслет най-после разбира, че понякога може би е добре да се откажеш от идеята, че трябва да постигнеш всичко.
Признава, че е изпитала удоволствие от факта, че няма как да продължава да тренира след падането и че е свободна от "карането на Peloton и 10 минути упражнения за ш****я корем".
"По някакъв начин това беше добре за мен - да си кажа: Майната му, ще го карам по-полека", казва тя пред Vogue.
