Сливане на университети, повишаване на изискванията към преподаватели и подобряване на качеството на висшето образование са част от новите предложения на МОН за реформа в сектора. Те бяха представени официално от пресцентъра на просветното министерство малко преди срещата на образователния министър Николай Денков със Съвета на ректорите.
Реформите в областта на висшето образование предвиждат сливането на малки висши училища със сходен профил, които са разположени в едно и също или в близки населени места. Предлага се създаването на Софийски университет по технологиите, който да обедини в една обща структура Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище.
Друго предложение включва създаването на Национална академия по изкуствата, под чиято „шапка“ да са НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Така чрез новата структура учебните заведения ще могат да споделят преподаватели, материална база, администрация и ръководство. Амбициозната идея за сливането на университетите е те да се обединят под общо име, но да запазят юридическата си самостоятелност.
МОН се стреми и към повишаване на "международната видимост" на българските университети, тъй като все още няма българско висше училище в топ 500 на световните класации, отчитат от ведомството на Николай Денков.
Друг от мотивите е, че университетската мрежа е "силно фрагментирана". През тази академична година 13 от висшите училища имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти. "Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти", казват от МОН.
Предвиждат се промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав, които ще са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование (2021-2030).
От МОН отчитат и сериозни териториални диспропорции на висшето образование, като посочват, че в Северозападния регион например няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. За да се преодолее липсата на редица базови професионални направления в региона, министерството предлага консолидиране на филиали на висшите училища във Видин, Враца и Монтана. Идеята е филиалите да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри.
За да може в следващите години поне един български университет да попадне в топ 500 в света, са предвидени редица други реформи като повишаване на изискванията към преподавателите, подобряване на системите за акредитация и разширяване на обхвата на проверките за плагиатство. За да бъдат успешни, предвидените промени ще се осъществяват чрез увеличение на финансирането за висшето образование.
Министерството на образованието ще възложи оценка на въздействието на предлаганите промени и ще представи проектите за обществено обсъждане.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
