Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Идеята, че добър договор може да бъде изготвен не от адвокат, а от алгоритъм, доскоро звучеше като сюжет от футуристичен филм. Но с навлизането на изкуствения интелект това е част от реалността – и то не някъде в Силициевата долина, а в България.
Зад проекта стои адвокат Атанас Димовски, който е сред онези смели професионалисти, които не просто следват тенденциите, а проправят свой път в тях.
Адв. Димовски практикува право от 2013 г. и има зад гърба си над десетилетие работа с бизнес клиенти – от малки фирми до големи компании, както и участие в над хиляда дела. Именно този опит, а не абстрактен технологичен ентусиазъм, стои зад създаването на УебКантора – AI-базиран правен консултант, който вече изготвя договори за бизнеса.
В работата си Димовски често наблюдава как клиенти се обръщат към адвокат едва когато проблемът вече е факт. Мнозина пропускат ранната правна консултация при изготвяне на договор, защото смятат, че това ще им струва твърде много време, пари и усилия. Появата на големите езикови модели като ChatGPT обаче му дават възможност да тества дали това може да се промени.
В резултат се ражда услуга, която не просто подпомага адвоката, а при определени услуги може директно да обслужва клиента.
“Заличаването” на човешкия фактор неизбежно провокира страхове за бъдещето на адвокатската работа, които и самият Димовски не отрича. Опасенията са реални, защото технологията става все по-добра, казва той, но според него в средносрочен план изкуственият интелект няма да измести хората от ключовите им роли - стратегическо мислене, процесуално представителство, сложни преговори, а по-скоро ще се превърне в стандартен инструмент, който прави адвокатите по-бързи, по-продуктивни и в крайна сметка по-ефективни.
Засега AI успява да се конкурира с юристите що се отнася до изготвянето на договори и формализиране на процеси и точно това е фокусът на УебКантора.
След първоначални експерименти с по-широк спектър от лични правни въпроси, платформата се ориентира към бизнеса – стартъпи, предприемачи, малки и средни предприятия. Целта е процесът по изготвяне на договори да симулира реална консултация с юрист, но без срещите, без чакането и на значително по-ниска цена.
Потребителят преминава през интерактивен процес, в който системата задава уточняващи въпроси, обяснява рискове, предлага варианти и препоръки. Договорът се изгражда спрямо конкретния контекст – балансиран или с превес към една от страните, според нуждите.
Това, по думите на Димовски, е ключовата разлика между шаблон и реална юридическа услуга.
Технологично платформата стъпва върху големите езикови модели на OpenAI и Gemini, но е надградена със специализирани бази данни – българско и европейско законодателство, съдебна практика в България и решения на Съда на ЕС. Въведени са и правила, които ограничават непредсказуемостта на AI – проблем, особено чувствителен в правото.
Причината е проста: езиковите модели по природа не са консистентни. Те могат да дадат различни отговори на един и същи въпрос, но не защото грешат, а защото така са създадени. В правото обаче това е проблем. Всеки документ преминава през двойна проверка, а при засечени рискове клиентът бива изрично насочен към консултация с "жив" адвокат.
Предимствата на подобен подход са очевидни – един договор се изготвя за 10-20 минути, по-сложни документи – до 40. Цената е с 70–80% по-ниска от класическата адвокатска услуга, а моделът позволява абонаменти или единични поръчки.
Ограниченията също са ясно дефинирани. При сложни сделки и нестандартни казуси платформата изрично насочва клиента към практикуващ юрист. Това не е формално предупреждение, а реакция при засечен риск.
По въпросите за халюцинации, bias и „сиви зони“ в правото, Димовски е прагматичен: когато практиката е противоречива, платформата го посочва и обяснява рисковете. Това, по думите му, е по-честният подход към клиентите.
От етична гледна точка адвокатът е категоричен, че сблъсък няма: платформа не упражнява процесуално представителство и не нарушава Закона за адвокатурата. В същото време личните данни се обработват по правилата за GDPR, а в бъдеще европейският регламент за изкуствения интелект ще зададе още по-ясни рамки.
От етична и правна гледна точка Димовски прави ясно разграничение между адвокатската дейност и автоматизираните правни услуги.
При ползване на платформата не се осъществява адвокатска дейност по смисъла на Закона за адвокатурата, заради което не възниква и адвокатска тайна в класическия ѝ смисъл. В същото време личните данни се обработват по правилата за GDPR, а в бъдеще европейският регламент за изкуствения интелект ще зададе още по-ясни рамки.
Според него ключовият въпрос около автоматизацията не е дали тя нарушава съществуващите професионални рамки, а как променя достъпа до правни услуги и правна информация. Димовски я вижда не като заплаха, а като форма на демократизация на правото.
В глобален контекст изкуственият интелект може да компенсира липсата на достъпни правни услуги, а в българските условия – да действа като инструмент за повишаване на правната култура и за по-добра ориентация на потребителите.
По-информираният клиент е по-склонен да търси професионална помощ и да използва адвокатските услуги по-осъзнато и навременно. Автоматизацията не подменя адвоката, а е допълнителен инструмент, който работи паралелно с него.
