Металургичната индустрия на България поиска план за действие и пътна карта за прехода на България към дигитална и екологична икономика с подкрепата на европейските и националните институции.
Това стана по време на кръгла маса "Европейски регламенти за нулеви емисии. Да превърнем предизвикателствата пред България в успешен път за развитие" с участието на българския евродепутат Радан Кънев.
Той е основен докладчик по директивата за промишлените емисии, по която и в момента текат активни преговори с ЕС. Войната в Украйна и COVID-пандемията насочиха вниманието към сигурността на енергийните доставки и суровините. Затова и ЕС обърна поглед към собствените си възможности за изграждане на сигурни вериги на добив и доставки.
Така стана ясно, че зеленият преход на ЕС изисква изграждането на местно производство на батерии, слънчеви панели, постоянни магнити и други чисти технологии. За да се отговори на съответното търсене, ще е необходимо да има широк достъп до редица суровини.
- Защо България е в добра изходна позиция за прехода?
При добра стратегия българската металургия може да се окаже с добри позиции, стана ясно по време на разговорите.
Според Радан Кънев металургичната промишленост в България е с по-добри показатели от средните в Европа по чистота на производството, като изпреварва дори Германия по тези критерии.
По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) секторът дава 15% от БВП на България и съставя 12-14 от износа на стоки.
По данни на Иван Добрев от съвета на директорите в КЦМ АД България има конкурентно предимство, тъй като у нас има четири големи предприятия, които произвеждат метали – олово, цинк, стомана и алуминий.
По думите му се произвеждат 103 хиляди тона олово, което се изнася. А може да носи добавената стойност. Според бранша, ако се инвестира в научно-изследователските центрове, България може да се превърне в лидер в производството на оловно-кисели батерии.
„Те се изнасят, но именно батериите от олово позволяват да се съхранява зелена енергия. Ние сме лидер по производство на олово“, коментира Добрев.
Голяма част от металите се произвеждат не само от природни суровини, но и от рециклирани продукти, обясняват от КЦМ и дават с пример с излезли от употреба от акумулаторни батерии. „Те се рециклират на 80%, т.е. оловото е част от кръговата икономика“, обясни Добрев.
Министърът на икономиката Богдан Богданов отбеляза, че освен да следва зелените цели, България трябва да запази и повиши конкурентоспособността. "Ще има допълнителни средства за насърчителни мерки, затова министерството работи да скъси сроковете и инвеститорите да получават зелена светлина до 1 месец след заявяване на инвестиционно намерение".
- Къде е мястото на енергетиката в този разговор?
Темата за индустрията е пряко свързана с енергетиката. Представители на тежката промишленост отново се оплакаха, че цените на енергията у нас - според тях - правят бранша неконкурентноспособен.
Те не са съгласни целите и мерките за постигането им, така че ЕС да стане въглеродно неутрален до 2050 г., което предполага поетапно свиване на вредните емисии. Една от тези мерки е постепеното преуставовяване на производството на ток от въглища.
„ЕС генерира за 7% от емисиите парникови газове. Китай всъщност увеличава емисиите, вместо да ги намалява. Атмосферата е обща. Какво правим ние като ЕС в тази ситуация? Това, което ние ще произведем от тези метали, ще е по-скъпо, отколкото на останалите, на кого ще го продадем това, което ще произведем“, попита Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според министъра на околната среда и водите Юлиан Попов обаче, въпросът с климатичните политики и всичко, което следва от тях, е предмет на невероятно изострена конкуренция. Според него това не се разбира в България.
"Протестите по магистралите са показателни. Ако страната ни имаше рационален подход от началото на европейската зелена политика, която започва още от преди нашето членство в ЕС, сега не само нямаше да има протести по магистралите, но и никой нямаше да смята, че има някакъв проблем с енергетиката“, коментира Попов.
Според него, ако процесът е бил добре управляван в последните 20 години, темата изобщо нямаше да е на дневен ред.
„През 2005 г. е станало ясно, че парниковите емисии ще струват скъпо, а протестите по магистралите в момента са с искания правителството да промени нещо, което вече се е случило“, заяви Попов.
България стана член на ЕС през 2007 г.
Предстои България да изготви както енергийна, така и индустриална средносрочна стратегия за развитие.
- От крайно ляво или от крайно дясно идват рискове след евроизборите 2024 г.?
Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП/ДБ), който е и основен докладчик по директивата за промишлените емисии, по която и в момента текат активни преговори с ЕС, получи въпрос как предстоящите през пролетта на 2024 г. евроизбори ще се отразят на разговора за зелените политики и промишлеността - ако крайнодесните партии се окажат с изненадващо високи резултати.
Кънев коментира, че не очаква бум на крайната десница в ЕС, а по-скоро рискове идват откъм крайната левица.
„След Италия, ще видим изненада в най-голямата икономика в ЕС - Германия, за мен Льо Пен във Франция вече не е изненада“, каза той и допълни, че това очаква възход на крайната, тъмно червена левица, не на социалдемократите.
„Рискът, който аз виждам, не се задава от крайното дясно, а от крайното ляво. Считам че трябва да се укрепи центърът“, заяви евродепутатът и изрази надежда следващият ЕП да успее да върне баланса при гласуванията.
Именно с гласуване по текстовете на директивата за промишлените емисии евродепутатът отбеляза, че е успял да върне дебадите от крайностите в центъра. „Надявам се тази тенденция на поляризация на гласуването да бъде преодоляна в следващия парламент, защото иначе има голяма непредвидимост, което създадава пречки“, заяви Кънев.
По думите му, ЕП се "намира се в края на период на законодателен свръхентусиазъм".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
