Поколението Z (родените след 1996 г.) страдат повече от тревожност, депресия, склoнност към самонараняване и подобен тип разстройства в сравнение с всяко друго поколение, за което светът има данни.
Това показват множество проучвания в световен мащаб, включително на Unicef от 2021 г. за Европа. В извадката има данни за 74 хил. момчета и момичета на възраст между 10 и 19 г. от България. Според доклада 11,2 % от тях имат форма на психично разстройство, като най-големият процент за Европа на същия профил подрастващи е в Испания (20,8%).
Влошаването на психичното здраве е само един от многото признаци, че нещо жестоко се е объркало. Самотата сред тийнейджърите започва да нараства около 2012 г.
Някъде там (от 2010 г.) в глобален мащаб започва и осезаем спад в резултатите от тестовете за функционална грамотност на PISA. Рухването е видно не само в България.
Социалният психолог Джонатан Хайд отбелязва в статия за The Atlantic, озаглавена "Спрете да отглеждате децата си с телефони", че, тъй като най-възрастните членове на Gen Z вече се придвижват към края на 20-те си години, техните проблеми се пренасят и в зряла възраст.
Друга обща характеристика на младите възрастни е, че се срещат по-малко, правят по-малко секс и показват по-нисък интерес към това да имат деца, отколкото предишните поколения. По-склонни са да живеят с родителите си.
Били са и по-малко амбицирани да си намерят работа като тийнейджъри, а мениджърите казват, че с тях е по-трудно да се работи.
В интервю от миналата пролет съоснователят на OpenAI Сам Алтман и съоснователят на Stripe Патрик Колисън отбелязват, че за първи път от 1970 г. нито един от изтъкнатите предприемачи в Силициевата долина не е под 30 години.
„Нещо наистина се е объркало“, коментира Алтман, изненадан от внезапното отсъствие на велики предприемачи на 20+ години, които досега са били нещо обичайно за технологичната индустрия.
Джонатан Хайд намира коренът на проблема в детството, базирано на постоянната употреба на смартфон, и възхода на социалните мрежи. В материала си за The Atlantic Хайд описва какво се е случило с обществото ни и какво можем да направим.
Играта и независимостта
Мозъкът на едно дете е достигнал 90% от размера на възрастен на около 6-годишна възраст. Следващите 10 или 15 години са свързани с норми за учене и овладяване на умения – физически, аналитични, творчески и социални. Докато децата и юношите търсят опит и практикуват многообразни поведения, синапсите и невроните, които се използват често, се запазват, докато тези, ползвани по-рядко, изчезват.
За деца от всички възрасти един от най-мощните двигатели на ученето е силната мотивация за игра. Целта на мозъка по това време е да упражнява движенията и уменията, от които ще се нуждае човек като възрастен.
Един от решаващите аспекти на играта е поемането на физически риск. Децата и юношите трябва да поемат рискове и да се провалят - често - в среда, в която провалът не е фатален.
Така те разширяват способностите си, преодоляват страховете си, научават се да оценяват опасността и да си сътрудничат, за да поемат по-големи предизвикателства по-късно.
Възможността човек да се нарани, докато тича насам-натам, или да влиза в конфликт с някого добавя елемент на тръпка, а вълнуващата игра изглежда е най-ефективният вид за преодоляване на детските тревоги и изграждане на социални, емоционална и физическа компетентност.
Желанието за риск и тръпка се увеличава в тийнейджърските години, когато провалът може да доведе до по-сериозни последици. Децата от всички възрасти трябва да избират риска, на който са готови в даден момент. Младите хора, които са лишени от възможности за поемане на риск стават по-тревожни възрастни.
Дигиталните технологии направиха по-лесно и по-привлекателно за децата времето у дома, на закрито и сами в стаите си.
Технологичните компании получиха достъп до тях 24/7. Разработиха вълнуващи виртуални дейности, проектирани за „ангажиране“. Тези дейности обаче не приличат на преживяванията в реалния свят, които младите мозъци очакват за своята еволюция.
Толкова много вреди
Изпълняването на задача, докато човек седи пред компютъра, е достатъчно трудно за възрастен с напълно развит префронтален кортекс. Далеч по-трудно е за подрастващите, които опитват да си напишат домашните пред лаптоп. Те вероятно са по-малко вътрешно мотивирани да изпълняват задачата. Със сигурност са по-малко способни, като се има предвид техният неразвит префронтален кортекс. Следователно е лесно за всяка технологична компания с приложение да ги примами с предложение, което им носи някаква форма на социално валидиране или забавление.
Типичният млад човек сега получава 237 известия на ден.
Устойчивото внимание е от съществено значение за правенето на почти всичко важно, креативно или ценно.
Вниманието на младите хора е накъсано на малки части от известия, които предлагат възможност за дигитално изживяване с голямо удоволствие и малко усилия.
Случва се дори в класната стая. Когато учениците имат достъп до телефоните си по време на часовете, те ги използват, особено за изпращане на съобщения и проверка на социални медии, а оценките и ученето им страдат. Това може да обясни защо резултатите от тестовете на международната рамка PISA започват да спадат в началото на 2010 г. - много преди да удари пандемията.
Невронната основа на поведенческото пристрастяване към социални мрежи или видеоигри не е същото като химическото пристрастяване към кокаин или опиоиди. Независимо от това, всички те включват необичайно тежко и продължително активиране на допаминови неврони и пътища за възнаграждение.
С течение на времето мозъкът се адаптира към тези високи нива на допамин - когато детето не е ангажирано с дигитална дейност, мозъкът му няма достатъчно допамин и детето изпитва симптоми на лишение. Те обикновено включват тревожност, безсъние и силна раздразнителност. Децата с тези видове поведенчески зависимости често стават мрачни и агресивни и се "оттеглят" от семействата си в своите стаи и устройства.
По време на този решаващ, чувствителен период за културно обучение, хората от 9 до 15-годишна възраст, трябва да са особено внимателни за това какво ги подготвя за зрелия живот. Вместо това, тогава повечето деца получават първия си смартфон и се регистрират (със или без родителско разрешение), за да консумират море от съдържание от случайни непознати.
Така юношите прекарват по-малко време в своята местна или национална култура. Голяма част от тях израстват в объркващ, неавтентичен водовъртеж от 30-секундни видеа, подготвени от алгоритми и предназначени да ги хипнотизират. Без солидни познания за миналото и филтрирането на добрите идеи от лошите – процес, който протича в продължение на много поколения – младите хора ще бъдат по-склонни да вярват на каквито и ужасни идеи да станат популярни около тях.
Това може да обясни защо видеоклипове, показващи млади хора да реагират положително на мислите на Осама бин Ладен, бяха популярни в американския TikTok миналата есен. Или защо личности като румънеца женомразец Андрю Тейт успяват да наберат толкова много привърженици.
Това не допринася за нищо и оставя след себе си само изкривено усещане за човешката природа и дела.
Младите хора не харесват живота, базиран на смартфоните им
Ето какво разкри изследователски проект на Facebook, включващ фокус групи от млади хора, през 2021 г.:
„Тийнейджърите обвиняват Instagram за увеличаването на нивата на тревожност и депресия сред връстниците си. Тази реакция беше непредсказуема и последователна във всички групи", казва Франсис Хаугън - бивш продуктов мениджър в отдела за дезинформация на Meta, която изнесе хиляди документи, че сайтовете и приложенията на компанията „вредят на децата, поддържат разделението и отслабват демокрацията“.
Как е възможно цяло едно поколение да се пристрасти към потребителски продукти, които не харесва до степен, че в крайна сметка да съжалява, че използва? Защото смартфоните и особено социалните мрежи поставиха поколение Z и техните родители в поредица от капани за колективни действия. След като човек разбере динамиката на тези капани, пътищата за бягство стават ясни.
Проблеми на колективното действие
Meta, TikTok и Snap често са сравнявани с тютюневи компании, но това не е особено честно спрямо последните.
Вярно е, че компаниите и в двете индустрии предлагат на пазара вредни продукти за деца и са ги модифицирали за максимално задържане на клиентите (т.е. пристрастяване), но има голяма разлика: голям брой от тийнейджърите преди можеха и избираха да не пушат. Дори в пика на употребата на цигари от тийнейджъри, в края на 90-те години на миналия век, почти две трети от гимназистите не пушат.
Социалните мрежи оказват много по-голям натиск върху неизползващите ги – на много по-млада възраст и по по-коварен начин.
След като няколко ученици в някое средно училище излъжат за възрастта си и си създадат акаунт на 11 или 12 години, те започват да публикуват снимки и коментари за себе си и за други ученици. Следва драма. Натискът върху всички останали да се присъединят става силен.
Дори момиче, което съзнателно знае, че Instagram може да отключи вманиачаване по модели за красота, безпокойство и хранителни разстройства, би се регистрирало, вместо да е "изключена". И наистина, ако тя се съпротивлява, докато повечето от нейните съученици не го правят, тя всъщност може да бъде маргинализирана, което я излага отново на риск от тревожност и депресия, макар и по различен път от този на децата, които използват интензивно социалните мрежи.
По този начин мрежите постигат забележително постижение: вредят дори на юношите, които не ги използват.
Скорошно проучване, ръководено от икономиста от Чикагския университет Леонардо Бърщин, улавя точно динамиката на капана на социалните медии. Изследователите набират повече от 1000 ученици и ги питат колко трябва да им платят, за да деактивират своите акаунти в Instagram или TikTok за четири седмици.
Това е стандартен въпрос на икономист, който се опитва да изчисли нетната стойност на даден продукт за обществото. Средно студентите казват, че ще трябва да им бъдат платени приблизително 50 долара (59 долара за TikTok, 47 долара за Instagram), за да деактивират платформата.
След това изследователите казват на учениците, че ще се опитат да накарат повечето млади хора в тяхното училище да деактивират същата платформа.
Учените питат при това положение колко ще трябва да им платят, за деактивиране на платформите, ако повечето им връстници го направят - средният отговор е по-малък от нула. В много случаи учениците са дори готови да платят, за да се случи това.
Социалните медии са изцяло свързани с мрежовите ефекти. Повечето ученици са в тях само защото всички останали също са. Повечето от тях твърдят, че биха предпочели никой да не е в тези платформи.
По-късно в проучването учениците са попитани директно: „Бихте ли предпочели да живеете в свят без Instagram [или TikTok]?“ Мнозинството казват „да“ – 58% за всяко приложение.
Това е дефиницията за това, което социалните учени наричат проблем на колективното действие или на социалната дилема.
Това се случва, когато една група би била по-добре, ако всеки в групата предприеме определено действие, но всеки участник е възпрян, защото освен ако другите не направят същото, личната цена надвишава ползата.
Социалните медии хващат цяло поколение в капан.
Ранните разработчици на приложения умишлено и съзнателно експлоатират психологическите слабости и несигурността на младите хора, за да ги притиснат да консумират продукт, който, като се замислят, мнозина биха искали да могат да използват по-малко или изобщо да не използват.
Четири норми за разбиване на капаните
Младите хора и техните родители са заседнали в поне четири капана за колективни действия, заключва социалният психолог Джонатан Хайд. Всеки от тях е труден за избягване за всяко отделно семейство, но бягството става много по-лесно, ако семействата, училищата и общностите се координират и действат заедно.
Без смартфони преди гимназията
Капанът тук е, че всяко дете си мисли, че има нужда от смартфон, защото „всички останали“ имат такъв, и много родители се предават, защото не искат детето им да се чувства изключено. Но ако никой друг нямаше смартфон - или дори ако, да речем, само половината от класа на детето в шести клас имат такъв - родителите биха се чувствали по-удобно да осигурят обикновен телефон с копчета.
Отлагането на денонощния достъп до интернет до девети клас (около 14-годишна възраст) като национална или общностна норма би помогнало да се защитят подрастващите по време на много уязвимите първи години от пубертета.
Според британско проучване от 2022 г., това са годините, в които използването на социалните медии е в най-голяма степен свързано с лошо психично здраве. Семейните правила за таблети, лаптопи и конзоли за видеоигри трябва да бъдат съобразени с ограниченията за смартфони, за да се предотврати прекомерната употреба на други дейности на екрана.
Без социални медии преди 16 г.
Капанът тук, както и при смартфоните, е, че всеки юноша изпитва силна нужда да има акаунт в TikTok, Instagram, Snapchat и други платформи, главно защото там повечето от връстниците му публикуват и клюкарстват. Ако по-голямата част от юношите обаче не бяха в тези профили до 16-годишна възраст, семействата и тийнейджърите биха могли по-лесно да устоят на натиска да се регистрират.
Забавянето няма да означава, че деца под 16 години никога няма да могат да гледат видеоклипове в TikTok или YouTube - само че не могат да си създадат профил, да предоставят данните си, да публикуват собствено съдържание и да оставят алгоритмите да опознаят тях и техните предпочитания.
Училища без телефон
Повечето училища твърдят, че забраняват телефоните, но това обикновено означава, че учениците не трябва да изваждат телефона си от джоба си по време на час. Множество изследвания показват, че повечето ученици използват телефоните си по време на часовете. Също по време на обяд и почивките между часовете – времена, когато учениците могат и трябва да общуват със своите съученици лице в лице.
Единственият начин да откъснете мислите на учениците от техните телефони по време на учебния ден е да изискате всички ученици да поставят телефоните си (и други устройства, които могат да изпращат или получават текстови съобщения) в шкафче за телефон или нещо, в което устройствата да са заключени, от началото на деня.
Училищата, които са се отказали от телефони, съобщават, че това е подобрило културата и е направило учениците по-внимателни в клас и по-интерактивни един с друг. Публикуваните проучвания ги подкрепят.
Повече независимост, свободна игра и отговорност в реалния свят
Много родители се страхуват да дадат на децата си нивото на независимост и отговорност, на което те самите са се радвали, когато са били малки, въпреки че нивата на убийства, шофиране в нетрезво състояние и други физически заплахи за децата са намалели значително през последните десетилетия.
Част от страха идва от факта, че родителите се наблюдават един друг, за да определят какво е нормално и следователно безопасно. Ако повече родители се доверяват на децата си с по-голяма отговорност – например, като молят децата си да правят повече, за да помагат или да се грижат за другите – тогава може да се засили едно широко разпространеното чувство за безполезност.
Би било грешка да пренебрегнем тази четвърта норма, подчертава социалният психолог Джонатан Хайд.
Ако родителите не заменят времето пред екрана с преживявания от реалния свят, включващи приятели и независима дейност, тогава забраната на устройства ще се усети като лишение, а не като отваряне на свят от възможности.
Основната причина, поради която детството, базирано на смартфона, е толкова вредно е, че то измества всичко останало. Смартфоните блокират опита.
Крайната цел не трябва да бъде да премахнем изцяло екраните, нито трябва да бъде да върнем детството точно както е било през 1970 г. По-скоро трябва да е да създадем версия на детството и юношеството, която да държи младите хора закотвени в реалния свят, докато дигиталната ера процъфтява.
Какво чакаме?
Основна функция на правителството е да решава проблемите на колективните действия. Франция вече обмисля да сложи възрастова граница за използването на социални медии.
В САЩ има стотици организации – повечето от тях създадени от майки, видели какво са причинили смартфоните на децата им – които работят за детство без телефон или или за насърчаване на по-независимо детство в реалния свят.
Дори и без помощта на организации, родителите биха могли да измъкнат семействата си от капаните на колективните действия, ако се координират с родителите на приятелите на децата си. Заедно те биха могли да създадат общи правила за смартфони, да организират сесии за игра без надзор и да насърчат срещи в дома, парка или другаде.
Четирите норми, които Хайд предлага, изискват единствено добро сътрудничество между училища и родители. Една-единствена бележка от директор, който моли родителите да забавят включването на смартфони в ежедневието на децата си, в подкрепа на усилията на училището да подобри психичното здраве, би катализирала колективни действия и би пренастроила нормите на общността.
В началото на 2010 г. не знаехме какво правим. Сега го правим. Време е да сложим край на детството, базирано на смартфоните, завършва Хайд.