Многомилионни разходи, които надвишават приходите, стотици хиляди необработени нарушения, несъбрани средства от глоби и неработещи контролни точки – така може да се обобщи работата на тол системата, която трябва да осигурява средства за нова пътна инфраструктура чрез парите на българските данъкоплатци.
Това показва проверката на министъра на регионалното развитие Виолета Комитова. Шумно рекламираната тол система се оказва със софтуер, който не успява да се справи с наплива от глоби. Налагало се е служители на държавното тол-управление да обработват данните на ръка, стана ясно от брифинга на МРРБ.
Всичко това довело до натрупване на 200 хиляди необработени нарушения, или несъбрани 70 милиона лева от глоби след заснемане на нарушения от пътните камери. Софтуерът не е бил обновяван от година, обясни новият директор на Националното тол управление Иво Иванов.
През януари Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) попадна под светлините на прожекторите с подписан договор без търг или конкурс, който оскъпява тол-системата в България с още 140 млн. лв., което я прави общо 320 млн. Те трябваше да се използват за „Проактивен мониторинг на системата и надграждане на функции“, чрез изплащане към IT специалисти.
През 2018 г. група от дъщерни фирми на „Капш Трафик Салюшънс“ спечели обществената поръчка за изграждане на електронната система за платено преминаване по републиканските пътища.
От информацията на МРРБ стана ясно още, че през 2019 г., преди въвеждането на тол таксите, приходите от е-винетки са били 392 млн. лв. През 2020 г. с е-винетки, маршрутни карти и тол декларации са събрани с 600 хиляди лева по-малко. Тази година постъпленията продължават да намаляват и са нужни още поне 185 милиона лева приходи, за да може да се каже, че системата поне се самоиздържа.
Освен това – много малко от контролните камери, следящи за нарушители, реално работят. От МРРБ казват, че на практика водачите на леки коли плащат основна част от пътните такси, а фирмите с камиони, които рушат пътищата, не са обхванати адекватно.
От министерството посочиха още, че според Световната банка системата би била печеливша на дължина от 16 хиляди км и оптична свързаност. С решение на кабинета „Борисов 3“ обаче обхватът ѝ бил намален до 3115 км. Намалени са и тол таксите, а външни консултанти дали становище, след което 200 км оптика около граничните пунктове била заменена с по-ненадеждни мобилни връзки.
Комитова и колегите ѝ не разбират защо в държавната структура Национално тол управление са назначени 900 души, а в същото време държавата продължава да плаща на създателя на системата „Капш“ по 2 милиона лева всеки месец - по договор със срок от 5 години.
"Капш" имали ангажименти за поддръжка само на софтуера, а АПИ и тол управлението били длъжни да осигуряват физическата поддръжка и резервните материали. От компанията не обяснили на служебния министър кой участва в екипа по поддръжката и дали изобщо се намира в България.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
