"И все пак... какво е блокчейн?"

"И все пак не отговорихте на въпроса. Какво е блокчейн?"

"Трябва да отговоря на г-н Иванов. Едва ли някой от аудиторията, която присъства в момента на моята публична защита, не знае какво е блокчейн. Това е метод за съхранение на информация в компютърната мрежа. Благодаря!"

Отговорът е на Марияна Николова, вицепремиер, министър на туризма, председател на Съвета по киберсигурност в Министерски съвет. От 18 март в биографията й вече присъства научната степен "доктор" след успешната защита на дисертацията "Киберетика в управлението на информационните процеси при е-управление". Всеки, който отвори статията за блокчейн в Wikipedia на български език, може да се увери, че цитатът й е кратък и точен. Точен е, защото буквално повтаря дефиницията от публикацията в онлайн-справочника. Кратък, защото така и не стига до същностното различие между блокчейн и всеки друг "метод за съхранение на информация в компютърната мрежа".

Размяната на въпроси и отговори по време на публичната защита на дисертационния труд заслужава да се гледа в оригинал, а всички странични коментари стават излишни. Целият запис може да се изгледа тук.

Проф. Кристоф Щюкелбергер: Как можем да се справим с този конфликт на ценностите между конфиденциалността на информацията и интереса за направата на колкото се може повече (данни) публични в е-управлението? Съществуват ценности като уважение към личното пространство, прозрачността в електронното управление, но как да се справим с този баланс на ценностите?

Марияна Николова: Отправям благодарности към проф. д-р Кристоф Щюкелбергер за дадените препоръки относно интегрирането на бележки под линия или текстови препратки към произведенията от библиографията, както и за разширяване на изводите към Глава Трета, като отбелязвам, че бяха взети под внимание и своевременно отразени в дисертационния труд.

И тук е мястото да отговоря на конкретния му въпрос със следното: Трябва винаги, според мен, да има необходимия баланс между прозрачност и публичност. Благодаря за положителната оценка в неговата рецензия.

(след известен размисъл по други въпроси)

Проф. Манев, само искам да доуточня на проф. Щюкелбергер въпроса, просто имам едно допълнение, което искам да кажа... по отношение на това, именно балансирането между прозрачността и публичността, но тук най-важното, което трябва да се каже, е, че балансът трябва да се търси най-вече и в прозрачността и сигурността. Сигурността е много важна по отношение на нашето съвременно общество.

Доц. Диана Стоянова, УниБИТ: Уважаема г-жо Николова, доколкото ми е известно, Вие сте председател на Съвета по киберсигурност към МС, където освен всички силови министри влиза и Агенцията за електронно управление. Като министър на туризма, предприемат ли се някакви мерки както за туроператорските сайтове, така и за сайтовете на големите туристически комплекси по българското Черноморие от злонамерени въздействия?

Марияна Николова: Благодаря за въпроса, аз наистина съм председател на Съвета по киберсигурност. Държа да кажа, че тези ангажименти са пряко свързани с ангажиментите ми в публичната сфера, доколкото по отношение на бизнеса постоянно и непрекъснато се дават препоръки, свързани с киберзащитата. В частност това касае туроператорите и големите туристически комплекси по Черноморието. Имайте предвид, че опитите за злонамереност и външно влияние са многобройни и всички сигнали за такива деяния биват своевременно препращани към отдел Киберпрестъпност към ГДБОП. Ние сме провеждали и редица допълнителни указания и сме дали конкретни препоръки - в това число насоки по отношение превенция от злонамерени въздействия.

Стилияна Йорданова, докторант в УниБИТ: Съвременното общество днес се намира в нов етап на своето развитие и ние го наричаме информационно общество. Въпросът ми е - кой е основният принцип на информационното общество, докторант Николова?

Марияна Николова: Основният принцип на информационното общество е, че достъпът до информация е основно човешко право. Информационните и комуникационните технологии създават предпоставка за свободното му упражняване, така че благодаря на този въпрос.

Владо Бучковски, бивш премиер на Македония, почетен доктор в УниБИТ, специален пратеник на правителството на Северна Македония за България: Интересува ме какво правим с киберпрестъпността, какво правим с кражбите и измамите, които във време на пандемия имат бърз прираст. Какво мислите за злоупотребите в сферата на хакването и злоумишленото проникване в компютърните системи? И за финал, Марияна, липсва ми коментарът какво е отношението на киберобществото и правото на интелектуална собственост.

Марияна Николова: По отношение на киберсигурността, злоупотребите, хакерството и злонамереното въздействие в РБ има законодателство. Санкциите се намират в Наказателния кодекс. Бяха предложени конкретни нормативни промени, които да инкриминират злонамереното хакерство и да повишат състава на наказанията, защото те бяха в по-минимален размер. Това е важно, защото превенцията е в основата... това е включено в нашето изследване, доколкото преди едно престъпление да бъде извършено, много е важно да се помисли какви ще са пораждащите последици или негативни последици за дееца. Така че тук се предприеха конкретни мерки. И аз се надявам Народното събрание да приеме по-рестриктивни текстове срещу злонамереното хакерство, тъй като и публични институции пострадаха от такива престъпни деяния. Така че това е синергията, и считам, че ние като общество трябва много сериозно да се замислим върху въпроса доколко при извършването на конкретно деяние деецът осмисля какъв е негативният ефект не само върху цялото общество, а и въобще, от престъпния характер. Защото за киберсигурност доскоро не се говореше, за киберпрестъпност - също, докато не пострада сайтът на НАП, което мога да кажа като пример. И се надявам, че ще бъдат приложени много рестриктивно всички норми на НК по отношение на извършителите на тези зловредни престъпления. (Отдел по разследване на киберпрестъпления към ГДБОП съществува от поне 15 години в България. Въпросът на Владо Бучковски за правата на интелектуална собственост така и не получи отговор, б.р.)

Димитър Атанасов: Изследовател съм в БАН, минал съм по този път като докторант. Първият ми въпрос е вдъхновен от рецензията на проф. Щюкелбергер, който обръща внимание на обстоятелството, че частта, свързана с класическата етика, е леко подценена. Бих помолил кандидатката, ако е в състояние, да разгърне малко повече този елемент, защото етиката е философска дисциплина с дълга традиция. Поне от Аристотел насам можем да говорим за разгръщане на научна дисциплина "етика", която е едно непребродимо море. От нейния текст не ми стана ясно към коя школа по отношение на етиката се придържа - коя е парадигмата, която следва нейното изследване? Онова, което установих от нейния труд, е, че етиката дава разликата между добро и зло, правилно и неправилно. Тук цитирам буквално. Смея да заявя, че от времето на Аристотел етиката е нещо много, много повече.

Второто, на което държа, е каква е разликата, която прокарвате между прозрачност и публичност като ключови понятия в дисертацията. И един въпрос към членовете на научното жури - уважаеми членове, нарочно ли копирахте и вмъкнахте части от автореферата буквално във вашите становища? Заявявайки, че в текста на г-жа Марияна Николова няма плагиатство, дали не можем да се обърнем към вас с подобна претенция, щом голяма част от рецензиите с изключение на тази на проф. Щюкелбергер са copy/paste с много малко авторов принос?

Марияна Николова: Да, разбира се, класическата етика... ние знаем теорията на Аристотел. Тук става въпрос за надграждането, но искам да подчертая много ясно каква е била моята същност и визия да направя тази отлика по отношение на киберетиката, тъй като тя се различава от етиката като дефиниция, най-общо казано, по това, че в крайна сметка се отнася до киберпространството. Киберетиката се отнася до киберпространството с всички негови специфики. Както етиката, така и киберетиката трябва да ни даде ориентация за това, както вие цитирахте, кое е правилно или грешно, добро или лошо, на базата на различни световни разбирания и ценностни системи, съвкупности от авторитети и норми. Ние същевременно, както и аз съм подчертала, можем да я разглеждаме в същите етични домейни и проявления, включващи както индивидуалния живот, обществените отношения, околната среда, политически, икономически и културни взаимоотношения, които имаме. Поради което прилагането на различни информационни технологии, като... изкуствения интелект в медицината, например, социалните медии в обществените отношения, методи на достъп до бази данни, примерно при локализиране или провеждане на избори, технологии на разпознаване, в сигурността..

Димитър Атанасов: Уважаема г-жо Николова, извинявам се, че Ви прекъсвам, но няма отговор на въпроса ми. Общи приказки, които заобикалят... а не разбирам каква е нейната парадигмална основа, в крайна сметка?

Марияна Николова: А що се отнася до въпроса за разликата между прозрачност и публичност, аз не съм имала за цел да ги дефинирам в моя труд, но по принцип прозрачността и публичността са много важни в публичния сектор, в държавната администрация и особено за стратегическите цели. Трябва да се отчита и сигурността на информацията и информация, която може да бъде сведена до служебна информация или класифицирана информация. Така че тук може много да се говори.

Димитър Атанасов: Нека да не бъда разбиран погрешно, приветствам подобен тип изследвания. Но аз не чух коя е етичната парадигма, към която тя се придържа. Във философията сме свикнали с това, че гледната точка и именно парадигмата често задават резултатите - ако използваме един модел за анализ и разбиране на света, получаваме едни резултати, но с друг метод резултатите може да са несъпоставими...

(тук думата взима проф. Щюкелбергер, който подсказва, че в дисертацията на Николова е използван "интегриран подход". Той отново използва възможността да зададе въпрос на Николова: "Как виждате отговорността на индивида спрямо законодателя? Някои казват, че киберсигурността е отговорност на отделния потребител, а други - че законодателят е отговорен за създаването на рамката?")

Марияна Николова: Адмирации към въпросите, които повдига г-н Атанасов, но все пак искам да подчертая, че се намираме... Аз не съм философ, но тук философията се намесва пряко. Ще отговоря с едно изречение за актуалността и значимостта на изследването ми - тук в случая най-важното е да се дефинира мястото, специфичността и особеността на етиката и нейните принципи при проявленията й във виртуалния свят като киберетика. Вече споменахме, че киберетиката се различава от етиката единствено и най-вече по това, че тя се отнася към киберпространството с всички негови специфики. Това е моят отговор.

Въпросът на проф. Щюкелбергер за индивидуалната и институционалната отговорност отново остава без коментар. Събитието приключи с единодушно решение на научното жури да присъди докторската степен на Марияна Николова.

Защитата можеше да се гледа на живо в YouTube:

В автореферата й се посочва, че Николова вече има три публикации по темата, по която защитава научна степен. От март 2020 г. вицепремиерът води и лекции на магистри в УНСС по специалност "Управление на киберсигурността".

В труда е описан "пораждащ концептуален модел за формиране и развитие на киберетика при управление на информационните процеси при е-Управление" на базата на "Уважение, честност, законност, прозрачност, конфиденциалност, отговорност и обективност", като Марияна Николова е дала примери за "реална и виртуална" приложимост на модела на база на услуги за освобождаване на лица от винетни такси при ползване на републиканските пътища, издаване на лични карти и паспорти, справка по физическо или юридическо лице, издаване на удостоверение за семейно положение и настаняване чрез Booking.com.

Швейцарският рецензент на Николова - проф. Кристоф Щюкелбергер - отхвърли твърденията, че е уличил вицепремиера в плагиатство при писането на тезата. Той посочи, че всички негови забележки за некоректно цитиране са се оказали поправени в окончателния вариант.

Щюкелбергер посочва, че тезата има "важен принос към по-широката тема за електронното управление", като добави, че е впечатлен, че "толкова задълбочена теза е написана паралелно със заемането на висок пост в правителството".

Отхвърлям политическото инструментализиране на академичния процес. Той трябва да се запази в рамките на научния дебат, заяви още той, като препрати към серията от въпроси и критики от наблюдателите на защитата, отправени към Николова.