Броят на фирмените фалити се увеличава в целия свят, като в някои страни достига обеми, които не са наблюдавани от финансовата криза през 2008 г. насам. Вероятно това е само началото на вълната, пише Bloomberg в свой анализ. Десетилетието на евтини пари вдъхна илюзорно чувство за непобедимост на ръководителите на предприятия и мениджърите на частни капитали, които забравиха, че след бума обикновено следва спад. Сега комбинацията от отслабващо търсене, нарастваща инфлация, свръхзадлъжнялост и по-високи разходи по заемите ще се окаже твърде сложна за по-слабите кредитополучатели.
Фалитите в САЩ през първите шест месеца на 2023 г. са на най-високото си ниво от 2010 г. насам сред компаниите, следени от S&P Global Market Intelligence. В Англия и Уелс е достигнат близо 14-годишен връх. Фалитите в Швеция са най-високите от десетилетие насам, докато в Германия скочиха с почти 50% на годишна база през юни до най-високото ниво от 2016 г. Нивата в Япония са най-високите от пет години насам.
Обикновено фалитите се увеличават, когато рецесията вече е в ход, но предприятията се сриват дори и когато пазарите на труда и корпоративните печалби показват изненадваща устойчивост. Едно от обясненията: щедрите правителствени програми за финансова помощ по време на пандемията и облекчаването на правилата за това кога компаниите трябва да подадат молба за обявяване в несъстоятелност доведоха до необичайна пауза в корпоративните фалити през 2020-2021 г. В много случаи това по-скоро отложи, отколкото предотврати краха.
Несъвършените бизнес модели, свръхзадлъжнялостта и отраслите със структурни проблеми не са в състояние да се справят с рязкото повишаване на лихвените проценти. „Изведнъж определящата характеристика за фалита – липсата на пари – отново е актуална, а фундаментите са по-важни от всякога“, коментира Робин Найт, партньор в консултантската фирма AlixPartners.
Стартъпи, които се нуждаят от парични средства, като например компанията за цифрови медии Vice Group Holding Inc. вече са попаднали в капана. Навремето Vice можеше да се похвали с оценка от почти 6 млрд. долара, но разчиташе на външно финансиране, което окончателно пресъхна през май. Около дузина SPAC компании (б.р. – компания за придобиване със специална цец е фиктивна корпорация, регистрирана на фондова борса с цел придобиване на частна фирма, като по този начин я направи публична, без да преминава през традиционния процес на първоначално публично предлагане) се провалиха тази година по подобни причини.
Наблюдава се и забележително увеличение на броя на компаниите в САЩ, които подават молба за обявяване в несъстоятелност по глава 11 за втори път, което е знак, че тези фирми е трябвало да бъдат по-обстойно преструктурирани преди това. Пример е компанията за мониторинг на домашната сигурност Monitronics Inc, която за първи път подаде такова заявление едва преди четири години. Сега фирмата се позовава на ръста на лихвените проценти като причина за развоя.
Предстои влошаване на ситуацията, пише още изданието. Но вместо краткотраен и рязък шок, какъвто се случи през 2008 г., експертите по преструктуриране очакват продължителен период на корпоративни затруднения, тъй като лихвените проценти вероятно ще останат високи за дълго време на фона на борбата с инфлацията. По-малките компании са уязвими към свиване на банковото кредитиране, а в много случаи разходите им за лихви ще се удвоят – освен ако не са хеджирани – само за няколко години.
Налице са и по-големи провали, като например подадената през април молба за обявяване в несъстоятелност на листвания в САЩ гигант за стоки за дома Bed Bath & Beyond Inc. Фалитът на австрийския търговец на мебели на дребно Kika/Leiner миналия месец бе най-големият банкрут в алпийската страна от десетилетие насам.
Големите фалити увеличават риска от порочен кръг от неплащане на доставчиците, загуба на служители, допълнително затягане на критериите за отпускане на кредити от страна на банките и последващ фалит на още компании.
Не е изненадващо, че фирмите за превоз на товари и потребителски стоки бяха засегнати, тъй като хората насочиха разходите си към пътувания и социални контакти, вместо към купуване на стоки. Миналия месец фалира британската компания за доставки Tuffnells Parcels Express Ltd, както и американският производител на пирекс и тенджери под налягане Instant Brands Inc: последният бе засегнат от повишените разходи за транспорт и лихви.
Строителният и промишленият сектор също изпитват затруднения, тъй като търговските недвижими имоти са в застой, а световното производство се свива. През май британският производител на химикали Venator Materials Plc подаде молба за обявяване в несъстоятелност по глава 11 в САЩ под тежестта на заеми на стойност 1,1 млрд. долара и 38% спад в тримесечните продажби.
Въпреки че може да се очаква, че нецикличните технологични и здравни компании ще бъдат по-устойчиви, те са доста изложени на заеми с плаващ лихвен процент, наследство от масовото изкупуване и поглъщане с ливъридж. Envision Healthcare Corp например подаде молба за обявяване в несъстоятелност през май, след като предприятието, притежавано от KKR & Co, претърпя спад в посещенията на пациенти, свързан с COVID, и регулаторни пречки.
Ръководителите сигурно са се надявали, че лихвените проценти бързо ще се върнат на приемливи нива, но това изглежда все по-малко вероятно. Междувременно средният матуритет на американските и европейските облигации от типа „junk bonds“ се сви до най-ниския в историята.
„През 2024 г., ‘25 г. и ‘26 г. предстоят много големи падежи“, заяви пред инвеститорите миналия месец съоснователят на Moelis & Co Навид Махмудзадеган. „Много от тези компании за съжаление няма да могат да се рефинансират. Затова смятам, че ще има не само много фалити, но и много преструктуриране на балансите, рекапитализация около много различни играчи.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
