Наоми Осака получи подкрепа и отлични съвети от майката на Анди Мъри

Да застанеш сам срещу правилата на играта, когато си само на 23 години, е рисков ход, който може да провокира силен гняв и отрицание.

Точно това се случва и около тенисистката Наоми Осака след решението й да бойкотира пресконференциите по време на турнири и да се оттегли от "Ролан Гарос", за да запази психическото си здраве от външния натиск.

Джуди Мъри обаче познава напрежението, под което е поставена Осака.

Майката на Джейми и Анди Мъри работи като треньор и познава играта от всички нейни аспекти - като професионалист, като част от екипа на атлети от световно ниво, като жена в силно конкурентен спорт.

Тя признава, че и синът й Анди се е борил със сходни проблеми като Наоми Осака като млад тенисист - "той искаше да се съревновава на големите състезания, пред голяма публика, а не да бъде разпитван дали шортите му са били твърде широки, дали не е добре да се подстриже или обръсне, и защо не се усмихва по-често", казва тя.

В статия за "Дейли Телеграф" Джуди Мъри дава няколко ключови препоръки за всички млади атлети, които трудно се справят с напрежението от сблъсъка с медиите, като използва на личния опит и разбиране за ефекта от този стрес.

"Мнозина казват, че щом Осака е най-скъпо платената жена в спорта, би трябвало да спазва задълженията си по време на тура, благодарение на който е спечелила над 50 млн. долара през изминалата година. Тя обаче не мисли за парите, когато излиза на корта. Тя иска да играе, да се състезава и да печели. Там се крият нейните умения - не в провеждането на интервюта", пише Джуди Мъри.

Тя посочва, че общуването с медиите наистина е част от професионалните задължения на спортиста, а за разлика от Наоми Осака не всеки млад атлет може да си позволи да плати 20 000 долара глоба само за да пропусне пресконференциите си. В същото време обаче Мъри обръща внимание на един подценяван проблем - отражението върху психичното здраве на спортистите от загубата на личното им пространство.

Преди години тя води ТВ-поредицата Driving Forces, в която разговаря с десет от най-успешните жени в британския спорт.

"Почти всички от тях, които бяха преминали през проблеми с депресията или тревожността, разказваха, че те са провокирани от "хвърлянето" пред светлините на прожекторите в момента, в който са достигнали до върха. Момичетата са били тотално неподготвени за този момент, независимо че той е неизменна част от живота на топ атлетите.

Страхът от изправянето пред журналистите, от допускането на грешка заради подвеждащ въпрос, от тролските атаки в социалните мрежи, от загубата на лично пространство - тези елементи от работата, свързани с публичността, са подценявана причина за натрупването на стрес", казва тя.

Джуди Мъри посочва, че за младите спортисти (особено за момичетата) е много трудно да се почувстват комфортно, докато дават обяснения пред пълна зала с по-възрастни непознати журналисти - "десетки мъже на средна възраст, хора, с които трудно могат да се асоциират, хора, които не разполагат с опит от професионалната игра".

"Когато влезете в залата за пресконференции, попадате пред твърде много потенциални капани. Ако сте спечелили мача, сте развълнувани и има опасност да сте толкова безгрижни и щастливи, че да изпуснете някоя дума, за която после ще съжалявате. Още по-трудно е, когато сте изгубили мача. Много по-вероятно е да се разстроите или да избухнете след някой провокативен въпрос - а всички знаем, че гневът, сълзите, враждата и клюките са чудесен материал за журналистически истории", коментира тя.

Когато Анди Мъри е на 19 години, тя го записва на специализиран 3-дневен курс, който да му помогне да преодолее неудобството от прекомерното внимание или недобронамерените коментари на медиите. Майката на Мъри обръща внимание, че на тази възраст всеки атлет работи с треньор, който му помага за подобряването на техниката и стратегическото мислене по време на мача, но "малцина млади играчи могат да си позволят и PR консултант".

Промяната настъпва, когато Анди Мъри започва да работи с Джонатан Овъренд. Той му дава няколко отлични съвета по време на турнир в Хамбург, които "бяха напълно логични, но за нас сякаш изведнъж щракна лампичка".

"Говорѝ за тактиката си, за отражението на времето върху играта ти, за обратите в мача. Води пресконференцията по свои собствени правила... Ако не искаш емоциите ти да излизат наяве, бъди по-аналитичен. Вместо да казваш "Разстроих се, защото изгубих", кажи "Пропуснах шанс в този момент" или "Трябва да отделя повече време, за да поработя върху това или онова", са препоръките на Овъренд.

Вторият полезен източник за медийната подготовка се оказват пресконференциите на конкурентните играчи, които се справят доста по-добре при срещите си с журналисти.

"Анди Родик и Роджър Федерер например успяваха отлично да "отиграят" всеки странен въпрос и да го обърнат така, че да предадат собственото си послание. Освен това използваха и чувството си за хумор по блестящ начин. Да, и двамата бяха по-големи, но това е най-удачният начин да се учиш. Следвай онези, които се справят добре", пише Джуди Мъри.

Тя обръща внимание на факта, че спокойствието и увереността пред микрофоните може да имат огромно значение за възприятията на феновете и спонсорите - затова е важна и ролята на националните федерации и мендиджърските компании, които трябва да подкрепят много по-активно своите млади атлети.

"Съобщението, с което обяви оттеглянето си от "Ролан Гарос" в Instagram, беше добре обмислено и добре написано. Използваше езика на младия човек, а голяма част от този бунт се дължи на поколенческото разминаване между хората, които очакват всичко да продължава по стария начин, и онези, които са готови за промяна.

Тя е част от много вълнуваща група млади тенисистки и аз й се възхищавам. Надявам се от все сърце, че ще успее да открие начин, по който да се чувства по-уютно в спорта. Би било ужасно, ако достигнем до момент, в който ще я изгубим за играта", пише Джуди Мъри.

Владо Карамазов: Пандемията ме направи ловец на истории сред истинските хора