B книга cu "Спортният ген” дългогодишният журналист на “Sports Illustrated” Дейвид Епстийн събира антропологични данни, дълбочинни интервюта с най-добрите спортисти на планетата, резултати от етнологични и културологични проучвания и всички те показват, че има и обективни причини един спортист да напредва страшно много, а друг да изостава, макар да полага същите усилия. Ключът се оказва в гените - това е заключението на Епстийн.
Така например някои от най-добрите спринтьори в света са от Ямайка - произхождат от мароните - племе, от което някога били най-непримиримите роби. Пращани са на заточение на място, откъдето е трудно да се избяга, първо от испанците, а после и от британците. Сред хората с маронски гени днес са Юсеин Болт, Бен Джонсън и Вероника Камбъл-Браун - трима от най-великите спринтьори в историята на спорта.
Кенийските маратонци, които обират медали, много често са с корени от племето календжини. И така нататък.
Разбира се, генът може да е само част от уравнението - следват талантът, трудът, мотивацията.
Историята и науката нищо не казват за гените в района на Сомбор.
Няма данни родените в този град на 600 км от София да имат природни дадености да бъдат големи спортисти. Но през 1995 година там се ражда момче, което не се вписва нито в теорията на Епстийн, нито изобщо в представата как се става велик спортист.
Това момче се превръща в един от най-великите баскетболисти на нашето време.
Като дете Никола Йокич е с наднормено тегло. Диетата му включва над 4 литра газирани напитки на ден, много сладко и малко движение. Сърбинът е скромен, нисък и дори флегматичен. Не го бива за спортист и затова обича конете.
„Когато бях малък, дори до 13-14 години, ходех и участвах в конни състезания. Не тренирах кой знае колко баскетбол. Ходех в конюшните и мечтаех да съм коняр“, ще разкаже след години Йокич пред “The player’s tribune”.
Това негово твърдение влиза в директно противоречие на теорията на журналиста и социолог Малкълм Гладуел, който в книгата си „Гении и аутсайдери” изучава историите на успеха на легендарни личности и компании, в резултат на което формулира „Правилото на 10 000-те часа”
„За каквато и област да говорим, за да достигнете майсторство, съразмерно с това на експерт от световна величина, са ви нужни 10 000 часа практика”, пише Гладуел в книгата си.
„В изследвания, чиито обекти са били композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, углавни престъпници и т.н., това число се среща с учудващо постоянство. 10 000 часа са равни на 3 часа упражнения на ден или на 20 часа седмично в продължение на 10 години”.
Питайте Никола Йокич…
"На някого играе ли му се баскет..." - това пише на 7 февруари 2011 година Йокич във Facebook. Никой не му обръща внимание. Не само защото потребителите на социалната мрежа все още не са толкова много, но и защото по принцип са малко хората, които искат да играят с “пухкавото момче”.
В следващите години обаче това се променя. Йокич започва да тренира малко по-сериозно и макар в началото да е нисък на ръст, в тийнейджърските си години расте като гъба.
Положените усилия в тренировките дават резултат. Когато се мести в Нови Сад, където играе за училището си, е забелязан от столичния клуб „КК Мега Баскет“.
"Не можех да правя мъжка лицева опора, затова започнах работа с фитнес треньор и този период продължи почти два месеца. Играх за юношите на “Мега”, а след това влязох и при мъжете”.
Йокич се превръща в един от основните състезатели на отбора, който достига дори финалите за националната купа, където губи от гранда „Цървена звезда“.
"Взехме го при нас на 17-годишна възраст, като и до днес той остава единственият играч, с когото подписваме, без да сме го гледали. А се занимаваме с това вече почти 30 години", разказа преди време неговият агент Мишко Ражнятович.
Той се връща назад във времето и споделя, че е видял статистиката на Йокич в няколко поредни мача като юноша, в които има съответно 29 точки и 26 борби, както и 30 точки и 37 борби. Тогава звъни на един от скаутите си и го пита за въпросния играч. Но скаутът не знае нищо за баскетболиста.
"Бях изненадан, защото сме наясно с всички таланти, още от 10-годишните. Трябваше да разберем дали не взима толкова борби, просто защото е много по-голям и силен от останалите си съперници. След кратко проучване получих обаждане от скаута, който ми каза - "Не е особено силен, напротив, даже е малко по-тежък, отколкото трябва, но пък е много хитър и талантлив", добавя още Мишко.
Агенцията на Ражнятович подписва договор с Никола Йокич, а инвестицията се превръща в най-значимата на компанията.
Оказва се, че баскетболистът успява да превърне всичките си недостатъци в оръжия, които го правят по-различен от останалите.
Понеже в началото е с наднормено тегло и не може да се придвижва толкова пъргаво, той развива усета си къде по игрището да се пласира. Компенсира по-мудната работа без топка със светкавични решения, когато я получи. А това, което прави най-добре още от дете, остава същото… да върви обратно на логиката.
Баскетболът е игра, в която освен основните правила, има и няколко неписани - най-високият играч винаги се пласира някъде под коша, за да чака пасове и да вкарва от близка дистанция, докато гардовете и крилата летят по периметъра и стрелят от далечно разстояние.
Йокич прави точно обратното - макар много често да е най-високият на терена със своите 211 см ръст, той напълно спокойно стои на линията за три точки и стреля оттам.
Отличните му изяви, най-вече в Адриатическата лига, събуждат интереса на големи отбори, включително и на скаутите от NBA.
Така се стига до Драфта на NBA през 2014 година, когато Йокич е избран на 41-во място от „Денвър Нъгетс“, а докато това се случва, по телевизията тече реклама на верига за бързо хранене. Причината е, че никой от аудиторията не се интересува точно къде ще отиде сърбинът. Американските звезди от колежите отдавна са разпределени, така че останалото са подробности.
Още по-любопитното е, че и на самия Никола изобщо не му пука.
„Всъщност спях, когато “Денвър" ме избраха. Брат ми беше организирал купон с шампанско и ми се обади по телефона. Изобщо не го слушах какво говори, казах му: „Човече, спя“. Разбрах чак на сутринта“, спомня си баскетболистът.
С невероятния си баскетболен интелект обаче, Йокич печели на своя страна и неутралните запалянковци в САЩ. 211-сантиметровият център не блести с физическите данни на убийствен атлет, но компенсира с фантастичен поглед над играта - винаги знае къде са съотборниците му и как да ги намери с виртуози пасове. Нещо, което е все по-рядко срещано в модерния баскетбол, където физиката е все повече и повече е на преден план.
През 2023 година Никола Йокич извежда “Денвър” до първа титла в NBA от 47 години след победа над “Маями Хийт” с 94:89 в мач №5 от финалите. Йокич забива 28 точки и печели 16 борби, след което е обявен за MVP на финалите.
На пресконференцията след историческия триумф обаче обявява, че дори няма да присъства на парада, защото бърза да се прибере в Сомбор, за да гледа състезание с коне.
"Никога не съм мечтал за голям договор, а да се забавлявам и да печеля трофеи. Договорите са неразделна част от спорта, но най-важни са победите. Заслуга за това имат и моето семейство, братята ми, съпругата ми, бивши и настоящи треньори", признателен е Никола.
През 2024 година той спечели над 44 млн. долара от договора си с “Денвър”, но никога няма да го видите да се разхожда като “тежък милионер”, както правят много баскетболисти от NBA. Той действа противно на логиката.
E, освен в един случай - когато се забавлява. Тогава не може да сбъркате, че е балканец.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
