Във времена, в които съревнованието между доставчиците на телекомуникационни услуги е по-ожесточено от всякога, Nokia обяви излизането си на нов пазар. Финландската компания спечели договор с NASA, с който да инсталира първата клетъчна мрежа на Луната.
Космическата агенция е избрала Nokia, за да разгърне „ултра-компактна“ уайърлес 4G мрежа с ниска консумация на енергия, която да бъде приспособена към космическото пространство. Тя ще бъде разположена на лунната повърхност като част от програмата на NASA да създаде условия за живот на земния спътник до 2030 г.
Договорът е на стойност 14,1 милиона щатски долара и е предоставен на американския филиал на Nokia. Планът е част от програмата на NASA „Artemis“, която има за цел да изпрати първата жена на Луната до 2024 г.
NASA иска да изпрати първата жена на Луната до 2024, но се нуждае от милиарди
Астронавтите скоро ще започнат изпълняването на отделни експерименти и изследвания, а агенцията се надява това да е първата стъпка за развитие на човешка мисия до Марс.
4G мрежата на Nokia ще бъде инсталирана дистанционно на лунната повърхност с помощта на „лунен бункер“, идграден от американската компания Intuitive Machines. Тя създава автономни системи, дронове, разработва модели на космически кораби и скафандри, осъществява и симулации. Планът е изграждането на оборудването да започне през 2022 г.
„Мрежата ще се самонастрои след разработването“, обявиха от финландската технологична компания. "Уайърлес технологията ще допринесе за жизненоважни команди и контролни функции“ – тоест, дистанционен контрол на луноходи, навигация в реално време и стрийминг на HD видео.
Nokia обяви още, че в бъдеще 4G оборудването може да бъде надградено до супер бърза 5G мрежа.
Миналата седмица NASA обяви, че ще предостави 370 млн. долара на 14 компании, които да осигурят различни технологии за мисията. Програмата, наречена „Повратна точка“, включва създаване на роботи, както и разработване на нови методи за добив на жизнено важните ресурси за живот на Луната - кислород и източници на енергия.
„Лъвският пай“ от средствата отиде за компаниите, изследващи криогенните горива – замръзващи течности, използвани за гориво в космическите кораби. Сред бенефициентите бе и Space X на Илън Мъск, която получи 53,2 млн. долара за трансфер на десет метрични тона течен кислород между резервоари на космическия кораб за мисията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: