Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
НАСА представи първото изображение, направено от космическия телескоп "Джеймс Уеб" - най-скъпият инструмент, който космическата агенция някога е изпращала в космоса. Записът, на който могат да се видят звезди и галактики, е "най-детайлният и най-ясен инфрачервен поглед към Вселената, правен до момента".
Той показва първите галактики, формирали се малко след Големия взрив преди повече от 13,8 милиарда години.
Космическият телескоп "Джеймс Уеб" струва десет милиарда долара, вместо първоначално планирания един милиард, а периодът на изграждане отне 14 години повече от първоначалното предвидените. Сега очакванията на обществото и науката са огромни - и съответно натискът върху НАСА да отговори на това очакване е голям.
Ето защо експертите на НАСА положиха много усилия, за да съставят ефективно публично отразяване. В строга секретност PR стратезите и главните учени на агенцията избраха списък с особено привлекателни обекти в небето, към които новият телескоп да се насочи.
Програмата включваше мистериозно носещ се газообразен облак, в който се раждат нови звезди; ярко оцветената топка прах, излъчена от умираща звезда, до внушителния сблъсък на пет галактики, вклинени една в друга, и детайлния спектър на газообразна планета на 1150 светлинни години от Земята.
Байдън обаче осуети първоначалните планове на НАСА: той искаше да се възползва от възможността да се появи като поддръжник на науката и реши да представи лично петото изображение от телескопа предишния ден.
The first image from the Webb Space Telescope represents a historic moment for science and technology. For astronomy and space exploration.
— President Biden (@POTUS) July 11, 2022
And for America and all humanity. pic.twitter.com/cI2UUQcQXj
Галактическият клъстер SMACS 0723 е най-малко известният и на пръв поглед може би най-незабележимият от петте мотива, които телескопът "Джеймс Уеб" записа и изпрати към Земята, но в същото време е може би най-важният. Той засяга централната задача, заради която е разработен този космически телескоп.
"Джеймс Уеб" е построен с цел да се види зараждането на Вселената. Трябва да заснеме момента, в който първите звезди пламват в абсолютния мрак на младата Вселена. С други думи: този момент, за който библейската история за сътворението казва: „Да бъде светлина и стана светлина“.
Записът на SMACS 0723 все още не достига толкова далеч в дълбините на пространството и времето. Но той демонстрира пълния потенциал на този телескоп и успокоява астрономите, че скоро ще видят първата светлина на Вселената - може би още тази година.
Предшественикът на телескопа "Джеймс Уеб" - "Хъбъл" не успя да погледне толкова дълбоко в миналото.
Дори и с помощта на гравитационната леща другите съществуващи телескопи не могат да видят толкова далеч. "Джеймс Уеб" е огромен - с 6,5 метра в диаметър, огледалото му е почти три пъти по-голямо от това на "Хъбъл". "Джеймс Уеб" вижда в инфрачервените дължини на вълните на светлината, където се появяват далечни галактики. Колкото по-далеч гледаме във Вселената, толкова в по-червена светлина се виждат обектите.
Въпреки че това първо изображение представлява най-далечният изглед на космоса досега, „това не е рекорд, който ще остане дълго време“, заявяват от НАСА.
"Хъбъл" направи легендарните „дълбочинни записи“ - става дума за чрез гледане на телескопа в малка черна точка в небето за много дълго време и събиране на възможно най-много фотони. През дългото време на експозиция беше съставена картина на хиляди, предимно много млади, галактики, някои от които бяха на дванадесет или дори тринадесет милиарда светлинни години от Земята.
На още по-големи разстояния обаче зрението на "Хъбъл" се проваля. Галактиките, които са се образували първи, са твърде бледи и с червено преместване твърде далеч, за да може телескопът "Хъбъл" да ги види.
Телескопът "Джеймс Уеб" е проектиран да превъзхожда "Хъбъл": огледалото му е шест пъти по-голямо и съответно чувствителността е по-висока. В същото време спектралният прозорец, през който небесният наблюдател може да вижда, се измества далеч в инфрачервената област.
Това прави "Джеймс Уеб" машина на времето за астрономите, защото основното правило е: светлината, която идва от много далече, е била изпратена преди много време. Колкото по-дълбоко прониква погледът, толкова по-навътре стига в миналото.
В едно отношение обаче това, което беше вярно за "Хъбъл", се отнася и за "Джеймс Уеб": за да се използва пълната му чувствителност, изображенията му трябва да бъдат експонирани за много дълго време. За първото демо нямаше достатъчно време за правилен дълбок запис. Затова стратезите на НАСА прибягнаха до хитрост.
Публикуваното изображение се фокусира върху галактическия клъстер SMAC 0723 - въпреки че екипът на "Джеймс Уеб" изобщо не се интересува от него. По-скоро въпросът е, че натрупването на много много галактики означава натрупване на огромни маси. И където има много маса, светлината, преминаваща през тази маса, ще се пречупи. С други думи, галактическият куп SMAC 0723 действа като леща на светлината.
Астрономите използват галактическия куп като вид лупа, което им позволява да виждат обектите зад тази леща в увеличена форма. В малкото парче небе отвъд SMAC 0723, това отваря гледка по-дълбоко в мъглата на творението отвсякога.
