“Научи ме да шофирам" и Виктор, който води истинската битка срещу войната по пътищата

Пътищата в България вземат жертви всеки ден. На фона постоянни спорове за закони и глоби и съмнително ефективни институции и контрол, един човек действа различно. От почти девет години той предлага безплатни съвети на шофьори, които искат да променят лошите си навици. Без спонсори, без реклами, без пари – само с желание да помага. Срещнахме се Виктор Георгиев, за да разберем какво го кара да прави това и какво наистина липсва на българските шофьори, за да е по-безопасно на пътя.

Началото

"Загубих няколко близки хора на пътя", започва разказа си доброволецът. "След всяка загуба се питах какво мога да направя. Животът ме беше завъртял около колите – минах курсове по дефензивно шофиране, спортно шофиране, движение в конвои. В един момент осъзнах, че от мястото на пасажер виждам много повече от това, което шофьорът забелязва. Мога да помогна със съвети."

Инициативата му "Аз на пътя - научи ме да шофирам" се ражда преди почти девет години. Той кани шофьорите, които искат да бъдат по-добри, да покарат заедно, за да им помогне да разберат грешките си. Изискванията са само две - да имат изрядна документално кола и шофьорска книжка. Безплатно е. "Няма спонсори, няма реклами. Идеята не е да изкарвам пари, а да помагам", казва Виктор.

Автошколите – конвейер или истинско обучение?

Проблемът с обучението на шофьорите не е в законите, смята нашият събеседник. "Проблемът е колко желание има автоинструкторът да вложи в курсистите си. Дали автошколата е просто конвейер, където хората научават закона за движение и правилника – и толкова. Или всъщност влага в курсистите, за да може утре това да е безопасен човек на пътя."

Той споделя, че има автошколи, които предоставят наръчници, взети от развити държави или написани от български експерти. "За мен беше удоволствие да ги чета, но те не са масова практика и не са задължителни. Проблемът е в това кой колко иска да вложи в курсиста и после в последващия контрол."

Телефоните, скоростта и агресията

Какво прави един шофьор наистина безопасен? "Първо, да си остави телефона", отговаря веднага. "Виждам ужасно много хора, които шофират с 60, 70, 80 км/ч, или дори в трафика, и са на телефона – пишат си или разглеждат неща. Това е огромен проблем."

Но безопасността не свършва дотук. "Много рядко срещам шофьор, който мисли стъпки напред. Например, когато влизаш в кръгово, трябва да мислиш къде ще излизаш. Ако не си предвидил излизането, може да не си влязъл в правилната лента или да не си се престроил правилно."

Безопасният шофьор трябва да се движи с относително постоянна скорост и да няма хаотични движения. "Трябва да гледа няколко коли напред, а не само тази пред него. Идеята е да си помагаме и да работим заедно. Колегиалността – да пуснеш този, който иска да се включи или да завие – е голям плюс."

Шофирането е олицетворение на човека. "Какъвто си в живота, такъв си и на пътя", казва още Виктор. "Ако си агресивен по принцип, ще си агресивен и на пътя. Ако си спокоен, ще бъдеш по-колегиален."

Голямата разлика при шофирането, за разлика от дружи сфери на живота, е, че няма моментно наказание за грешките - преди да се случи нещо лошо. "На пътя може да се препсувате и да продължите. Няма незабавна обратна връзка, докато на работа, ако се скараш с колега, шансът да те уволнят е голям. На пътя последствията идват късно, като най-големият проблем е катастрофата."

Малки промени, големи резултати

Как се променят навиците на хора, които шофират от десетилетия? "Първо, трябва да уточня: аз не съм инструктор, не обучавам хора, аз давам съвети", подчертава Виктор Георгиев. "Имам хора, които идват при мен с 40 години шофиране и казват: 'Съветите са полезни, но аз съм свикнал толкова много, че няма да ги променя'." Тук идва неговият подход: "Казвам им: 'Окей, не е нужно да променяш всичко. Направи само ето тази малка промяна. Само нея опитай'. Много хора, опитали тази малка промяна, са харесали резултата и са опитали и други неща."

Агресивни шофьори решават да поддържат по-постоянна скорост, да се движат в дясната лента при натоварен трафик. "Те ми пишат: 'Пробвах това... не е никак лошо. Стигам по-малко уморен, дори и 15 минути по-късно, чувствам се по-жизнен. Колата ми харчи по-малко гориво, не е призляло на децата ми'."

Как протича една сесия

Хората се свързват с Виктор във Facebook и уговарят час. Шофирането започва от "Симеоново" в София и трае около два часа: 40-60 минути на пътя и след това 40-60 минути разговор. С опитните шофьори има точкова система, по която да оценява шофирането им. "Говорим си за различни неща през цялото време, за да видя навиците им. Меся се само ако стане нещо критично. Давам съвети за пътна безопасност и удължаване на живота на автомобила – например по-малко използване на съединителя или спирачката."

С младите шофьори Виктор активно тества нещата на пътя. "Аз им давам идея какво да правят, а те го правят, за да видят как работи. Целта е да се чувстват комфортно зад волана."

Историята, която го кара да продължава

"Най-добрата обратна връзка е от едно младо момче, което караше по-спортно. Той имаше проблем със самото влизане в завоите. Няколко месеца по-късно той ми писа, че благодарение на моите съвети е избегнал инцидент. Тръгнал да влиза в завой, в който имало разлято гориво или масло. Заради това, че е намалил преди, а не в самия завой, е имал време да види разлятото нещо и не е направил катастрофа."

Има обратна връзка и от по-опитни шофьори, които му споделят, че съветите му не просто работят, а са предотвратили катастрофи. "Това е най-големият плюс и най-много ме радва."

Какво трябва да се промени, за да бъдат спрени опасните шофьори?

"Трябва да имаме абсолютен контрол. Всички говорят, че превишената скорост е проблем и че трябват още камери. Жертвите намаляват само заради обновяването на автопарка и малкото подобрени пътища. Контролът е нулев."

Трябва да има адекватен контрол, който не е само монетизиране на проблема. "В развития свят, ако те хванат с 200 км/ч, особено в населено място, още днес отиваш на съд. Съдът може да реши, че си опасност, да загубиш книжката си, дори да положиш обществено полезен труд. У нас се издава електронен фиш, който често не стига до нарушителя." Ако един човек направи пет нарушения и за три от тях получи прогресивна глоба с история, той ще гледа по много по-различен начин следващия път. "Но когато за 10 000 нарушения му наложат едно наказание за 20 или 50 лева, той смята това просто за прилична такса, която плаща, за да кара опасно."

Девет години, стотици шофьори, десетки предотвратени катастрофи. Една доброволческа инициатива, която показва, че промяната започва с малки стъпки – и желание да си по-добър на пътя.