Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Унгария няма да подкрепи кандидатурата на нидерландския премиер Марк Рюте за генерален секретар на НАТО, обяви външният министър от правителството на Виктор Орбан - Петер Сиярто.
"Ще ви кажа само това. Със сигурност няма да подкрепим избирането за генерален секретар на НАТО на човек, който преди това е искал да постави Унгария на колене. Ще е необичайно, ако унгарското правителство подкрепи кандидатурата на такава личност", каза Сиярто в отговор на журналистически въпрос.
Toй цитира реплика от 2021 г., когато Рюте се обяви против унгарски закон, ограничаващ информацията за ЛГБТИ в училищата. Тогава премиерът на Нидерландия заяви, че с подобен закон Будапеща няма място в Европейския съюз и "дългосрочната цел е Унгария да бъде поставена на колене".
Рюте е и яростен критик на руския президент Владимир Путин, а унгарският президент Виктор Орбан е известен с близките си връзки в Москва. В началото на годината Унгария дори беше заплашена от пълно спиране на еврофондовете заради първоначалното ѝ решение да не подкрепи пакета от финансова помощ от ЕС за Украйна в размер на 50 млрд. евро. През 2020 самият Орбан заяви, че не знае "каква е личната причини нидерландският премиер да мрази мен или страната ми."
57-годишният Рюте е смятан за фаворит за поста на сегашния главен секретар на НАТО - норвежеца Йенс Столтенберг.
Последният вече няколко пъти удължи мандата си, но след 10 години ще се раздели окончателно с поста през октомври.
За основен конкурент на нидерландския премиер в НАТО е смятан румънският президент Клаус Йоханис. Шансовете на Йоханис обаче за значително по-малки, тъй като зад кандидатурата на нидерландския политик вече застанаха САЩ, Великобритания, Германия и Франция, а според дипломати общо 20 страни членки са дали неофициалната си подкрепа.
За да бъде избран на поста обаче, Рюте ще трябва да получи подкрепата на всички 31 държави членки на Алианса, включително Унгария.
Унгария и Турция бяха двете държави, които най-дълго се противопоставяха на разширяването на НАТО, като не допускаха Швеция във военния съюз.
Швеция, както и Финландия, поиска да се присъединие след руската инвазия в Украйна през 2022 г., но едва в края на миналия месец получи одобрението на унгарския парламент, а преди ден унгарският президент подписа и закона за ратификацията.
Срещу кандидатурата на Рюте, но с различни мотиви, са и няколко държави от Източна Европа. Балтийските страни не са доволни от средствата, които Нидерландия отделя за отбрана, а Румъния е против заради дългогодишния отказ на страната да я пусне заедно в България в Шенгенското пространство.
