Колко гласа са необходими, за да станеш кмет на голям областен център в България? Оказва се, че 10 000 са напълно достатъчни за легитимна победа, когато изборите се провеждат в неделен ден насред лятната ваканция.
Примерът е от Благоевград, където кандидатът на "Има такъв народ" Илко Стоянов победи Румен Томов, а БСП не успя да защити една от малкото си новозавоювани позиции след година и половина на власт.
10 406 избиратели са дали гласа си за претендента на ИТН, което представлява подкрепата на по-малко от 16% от всички жители на общината с право на глас. Общата активност в Благоевград е била малко под 29%. Това се случва на фона на паралелната кампания за национални избори, чийто изход е достатъчно оспорван и ще е определящ за новия политически път на България.
Случилото се на извънредния кметски вот в Благоевград е показателно заради факта, че един от най-важните проблеми за изборната аритметика остава в пълна мъгла само седмица преди вота на 11 юли - колко българи ще изберат състава на 46-то Народно събрание. От отговора на този въпрос ще зависи както физиономията на следващия парламент, така и вероятността той да излъчи работещо правителство.
Към средата на юни, според "Тренд", сигурните гласоподаватели са били само 48%, а колебаещите се - почти една трета от всички запитани. Друго проучване на "Маркет Линкс", изготвено само седмица по-късно, показва 58% декларативна мобилизация в групата "Със сигурност ще гласувам". Други 20% са отговорили, че са склонни да се явят пред урните, но все още не са се се решили, (поне според настроенията им в края на юни 2021).
Засега отклоненията при социологическите агенции се движат в толкова големи амплитуди, че поставят под съмнение надеждността на данните.
Пандемията този път не е фактор за колебанията: към 4 април 2021 г. средният дневен брой на новите случаи на Covid-19 беше над 3400, а в момента този показател е на ниво от около 73 нови инфекции на ден.
Самият факт, че изборите се провеждат през сезона на отпуските, не е достатъчно обяснение за възможния по-слаб интерес към назряващата политическа промяна. През 2009 г. ГЕРБ спечелиха първия си управленски мандат след избори, които се проведоха на датата 5 юли. Постигнатата тогава активност беше 60,2% - събитие, което така и не се повтори повече на парламентарен вот.
Най-ниското ниво на електорална активност, ако не броим пандемичната 2020, се случи на през октомври 2014 г. (малко над 51%) - предсрочните избори след провала на кабинета "Орешарски", когато БСП отблъсна над 440 000 от избирателите си само за една година, а завръщането на ГЕРБ във властта беше предсказуемо.
Изглежда, че не лятото и не вирусите, а липсата на изявено лидерство и измамното спокойствие от очаквания резултат може да убие активността.
Внушението в медийния наратив е, че няма връщане назад за Бойко Борисов във властта. Кампанията на ГЕРБ също се води през опозиционна оптика - с атаки срещу президента, кабинета "Янев" и новите партии, както и с капсулиране на собствените избиратели чрез внушението за колективна заплаха ("изчегъртват ни"; "уволняват нашите"; "разпитват моите хора в моето министерство"; "спират парите, които ние давахме").
Служебният кабинет вади всекидевни примери за досегашния "узаконен хаос" и за всевластието на несменяемите ръководители в държавни предприятия и агенции, които за 2 месеца показаха как успешно могат да саботират политическата воля на всяка изпълнителна власт.
Сметната палата, АДФИ, НАП и КЕВР (а и националните медии) изведнъж започнаха да "проглеждат" за драстични нарушения, които представляват добре известна публична тайна в продължение на години - от раздаването на 8,6 млрд. лв. от бюджета без обществени поръчки до поемането на огромни заеми в "Булгартрансгаз" заради руско-турския газопровод без изрично разрешение.
Усилията за осветяване на досегашния стил на работа обаче сякаш заглъхват във вакуум. Всеки опит за търсенето на отговорност се сблъсква в стена от мълчание или презрение от страна на прокуратурата, която не помръдна дори след разкритията на САЩ за криминалната дейност на Делян Пеевски и Илко Желязков.
Даже в ГЕРБ започнаха да си задават издайническия въпрос - щом са управлявали толкова безхаберно, как е възможно все още да ползват привилегията на първото място в предварителните сондажи?
И дали впечатлението, че невъзможното беше постигнато на 4 април, няма да доведе до неприятни изненади на 11 юли?
Един от дефектите на кампанията беше допуснатото внушение, че машинното гласуване може да причини ненужни затруднения за част от избирателите и да принуди останалите да чакат по опашки.
Улесняването на хората, които ще са далеч от постоянното си местожителство на 11 юли, отново се отложи за друг път. Говорител на ЦИК съвсем искрено посъветва гражданите, които ще почиват на море или в планина, да отскочат в неделя до Румъния, Турция, Гърция или Сърбия, за да упражнят правото си на глас. Централната изборна администрация или не иска, или не знае как да отговори по безспорен начин на политическите внушения, че "някой пипа" резултата или че вотът с машини можело да бъде опорочен като в бананова република.
От това печелят онези, които рекламират "реда в хаоса" като най-голямото си конкурентно предимство (какво по-уредено може да има от контролирания вот, все пак).
Печелят и тези, които имат интерес от потискането на изборната активност - съответно от снижаването на бариерата за вход в парламента и от увеличаването на относителната си тежест като сигурни участници в Народното събрание.
Това са партиите с развита структурна мрежа, която ги задържа дори при най-големите им сътресения. Досега ДПС никога не са падали под 315 000 гласа дори след скандалите с Лютви Местан; БСП видя историческото си дъно с около 480 000 избиратели на 4 април.
При ГЕРБ досегашният минимум на парламентарни избори беше 830 000 гласа с тенденция за понижение. Ефектът от него може да е относително слаб, ако цялата маса на избирателите остане пасивна. Партията продължава да разчита на убедено твърдо ядро от активисти и симпатизанти, материално зависими от властта служители в администрацията по места, както и работници в компаниите, получавали внушителни авансови плащания с пари от бюджета "на зелено".
На 4 април ГЕРБ, БСП и ДПС, взети заедно, събраха малко под 50% от всички подадени гласове на парламентарните избори - рекордно слаб резултат за трите "партии на статуквото" от 2009 г. насам.
Въпреки това гласовете им се оказаха напълно достатъчни, за да направят стабилното управление на алтернативните сили в 45 Народно събрание практически невъзможно.
Ако има една предварителна поука от бъдещите избори - то е, че всеки глас ще има значение, а отказът от гласуване този път ще тежи, както никога преди.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
