В България почти няма тийнейджър, който да не е в интернет всеки ден, а в същото време повече от половината от родителите не знаят какво четат, слушат и гледат децата им в телефона или на компютъра.
Данните са от проучването на Yettel "Дигиталният живот на децата и техните родители", проведено от агенция за пазарни изследвания "Арбитраж". То направено в края на 2023 г. сред деца (7-12 г.), тийнейджъри (13-19 г.) и техните родители.
Според изводите 97% от тийнейджърите са онлайн всеки ден, а 84% прекарват по повече от три часа на ден в интернет.
Всяко второ дете до 12-годишна възраст (57% от запитаните) също прекарва пред някакъв вид устройство повече от 3 часа, като 85% са в интернет всеки ден.
Сравнение с подобно проучване от края на 2022 г. показва, че делът на децата, станали обект на онлайн тормоз, расте. Ако преди 8% от анкетираните са споделяли, че са били тормозени в интернет, то сега 15% е признават, че са се сблъсквали с това.
При тийнейджърите, които са още по-активни и родителският контрол е занижен, процентът е още по-голям - почти 1/3 от участвалите в допитването посочват, че са били жертва онлайн. Данните сочат още, че подобен дял - 10% от децата и 23% от тийнейджърите - са получавали смущаващи съобщения.
И ако по-малките са споделили за това на родител, учител или приятел (41%), само 16% от тийнейджърите са казали за проблема.
И децата, и тийнейджърите определят като най-честа форма на онлайн тормоз обидите и подигравките, но някои са били свидетели и на кражба на профили.
По-големите казват, че са сблъсквали и с невярна информация.
Един от основните проблеми според проучването е, че голяма част от подрастващите не умеят да се пазят сами в интернет - 63% не могат да филтрират съдържанието в различните сайтове и да различават вредните от безвредните публикации, 44% се затрудняват при разпознаването на фалшиви новини, а 67% не умеят да създават парола, която да е достатъчно сигурна и да е трудно да бъде разбита.
И докато част от родителите следят историята на браузъра на децата си, използват приложения за родителски контрол и задават профилите в социалните мрежи на "под 18 г.", над половината от участниците в проучването казват, че не упражняват никакъв контрол над онлайн присъствието на децата си.
Мнозинството запитани или 80% от родителите разчитат, че при редовните разговори, подрастващите сами ще споделят, ако имат някакъв проблем.
На този фон част от родителите на тийнейджъри признават, че не знаят какви инфлуенсъри следва детето им и как биха могли да влияят те, а 40% твърдят, че децата им не са последователи на никоя от популярните личности в интернет.
Данните от проучването показват още, че за по-малките Facebook остава най-използваната социална платформа, следвана от ТikTok и YouTube, докато за по-големите YouTube e водещата, а след нея се нареждат останалите две.
Обнадеждаващ остава факът, че немалка част от децата и тийнейджърите ползват интернет не само за комуникация и забавление, но а учене и усвояване на нови умения – съответно 61% и 40%. Близо 80 на сто пък заявяват готовност да се образоват, така че да могат да се предпазват от онлайн заплахи.