Никола Минчев: Искам хората да знаят, че промяната ще е трайна - дори в най-трудния район

На 34 години Никола Минчев стана най-младият председател на Народното събрание от 1989 г. насам. Още преди да навърши 35 - опозицията го отстрани в акт на силова демонстрация, предопределил и падането на кабинета. Ударът по Минчев обаче рикошира в организаторите на акцията по свалянето му - а енергията в негова подкрепа се превърна в най-големия предизборен актив на партията му. На 16 юни няколко хиляди души се събраха на площада пред парламента, за да покажат възмущението си от случващото се в 47 НС, а това окончателно проби разлома между партиите на промяната и старото статукво.

Юрист, възпитаник на столичната Немска гимназия, баща на две деца - Никола Минчев трябваше да е едновременно законодател и звероукротител в менажерията на поредното Народно събрание, което завърши предсрочно мандата си с едноцифрен процент на одобрение. Стилът му на работа получаваше похвали и от хора като Йордан Цонев и Костадин Костадинов, а опозицията така и не си позволи да излъчи нов титуляр на мястото на Минчев, дори след като свали Кирил Петков от власт.

Сега Минчев е поел още по-деликатна задача като водач на листите на ПП в Пловдив и в "най-трудния регион - Кърджали" - да убеди достатъчно много хора, че договорките в сенките и политиката с двойно дъно трябва да останат завинаги в миналото.

За една година минахте няколко нива на политиката - от човек без по-ранно партийно членство, през председател на Народното събрание, до символ на съпротивата срещу старите задкулисни игри, дори потенциален кандидат за премиер от "Продължаваме промяната". Какво научихте в този период по трудния начин?

И преди да вляза в политиката съм си давал сметка колко натоварваща е тази работа. Винаги съм следял политическия живот, бил съм активен чисто граждански. Виждал съм и как политиката се отразява на хората.

Когато влязох обаче, отвътре - все пак не бях и редови депутат, а председател на парламента - разбрах колко изтощаваща и изискваща е тази работа. Едва когато човек го усети отвътре, тогава разбира истинската цена, а тя е доста висока.

Премисляхте ли много нещата, които ви се случваха, докато ръководехте Народното събрание? Бяхте председател в едно динамично време.

Да, винаги ги премислях и анализирах дали е можело да отиграя ситуацията по различен начин. Това, от една страна, ме натоварваше доста. Пречеше ми дори и да изключа от самата работа - тръгвах си от Народното събрание, прибирах се вкъщи и продължавах да превъртам ситуации от деня. Това е психически натоварващо.

От друга страна, смятам, че ми помогна да се развивам в парламентарната работа, защото постоянно търсех начин да се справям по-добре - дали във воденето на заседанията, дали в друг аспект. Двустранно е.

Цвета Караянчева беше изразила готовност да ви помага – направи ли го?

Не, не съм се свързвал с нея за това. Още първия ден, когато ме избраха за председател на 3 декември, я видях в Народното събрание и тя изрази такава готовност и пред мен, което е съвсем колегиално и го оценявам. Но не се е налагало.

През цялото време, в което бях председател, най-близо до мен от хората с опит в парламента, на президиума беше Кристиан Вигенин.

Още от първия ден той ми каза, че е на линия да помага, да съдейства. Учил съм се от него, включително дори и като стил на водене на пленарните заседание. Той се държи много спокойно, много интелигентно и бих казал, че е добър модел на подражание в тази посока.

Вие също изглеждахте спокоен в доста шумни моменти…

Още от самото начало възприех разбирането, че част от работата на опозицията е тя да се цели в председателя, образно казано. Защото председателят е най-високо поставеният представител на управляващото мнозинство, който е в ежедневен контакт с опозицията. Разбира се, ако тя успее да извади председателя извън нерви, това си е победа за опозицията.

А ако успее и да го свали, пада правителството.

Да, ако успее да го свали, значи има друго мнозинство.

Опозицията губеше доста парламентарно време през процедурни хватки поради липса на опит на управляващото мнозинство. Можеше ли да се избегне?

Първото нещо, за да е ефективен парламентът, е мнозинството да бъде стабилно - част от процедурните хватки все пак изискват гласуване, за да „минат“. Когато мнозинството е стабилно и председателят е спокоен, в това което вижда пред себе си, тогава някои от тези трикове няма как да се случат.

Иначе, сигурно в началото сме пропускали някои моменти, но с течение на времето и ние придобихме опит - особено аз - нямах избор, освен да се уча максимално бързо.

Въпросът с дългото обсъждане в пленарна зала е доста комплициран. Когато има гласуване на първо четене или гласуване на проекти на решения, тогава времето на групите е лимитирано, Колкото и да са протяжни изказванията, в един момент трябва да спрат.

Въпросът е, че при второ гласуване вече няма ограничение във времето. Тогава обсъждането може да се удължи с часове, както беше гласуването на бюджета през февруари. Но тук балансът е тънък и той трябва да се намери в един културен разговор с опозицията, така че тя да може да изложи своите аргументи, но и парламентът да не блокира. Аз нямам съмнение, че опозицията трябва да може да защити своята теза, но същевременно и работата да върви, и да няма злоупотреби с правилника.

Как гледате на неявяването на министри на блиц контрол?

Бих казал, че в настоящото Народно събрание направихме стъпка напред в тази посока. Дори си позволих нещо, което не се беше случвало в предходните 32 години – да насроча втори, допълнителен контрол за месеца, заради отсъствие на министри по време на редовно заседание.

В началото на април - на един от стандартните блиц контроли, които провеждаме, дойдоха само двама вицепремиери. Тогава трябваше да се явят и премиерът, и вицепремиерите. И от общо 6 човека, четирима липсваха, двама присъстваха, затова за следващата седмица просто насрочихме допълнителен блиц контрол за отсъстващите. Това беше мое нововъведение, защото никой не се беше възползвал от тази възможност в предишните години.

За мен това беше проява на уважение към Народното събрание. Аз държах - и като юрист, и като гражданин, и после като председател на парламента - държах на уважението към институцията.

Как Народното събрание плащаше заплатата на Делян Пеевски?

По банков път.

Въпреки санкциите?

Това е деликатен въпрос, защото не мога да разкрия банкова тайна, но той беше посочил сметка, по която да му плащаме, като тя не беше негова лична.

За Народното събрание това беше достатъчно, за да може администрацията да изпълнява задължението да плаща заплата по този начин.

Преди бяхте водач на ПП в Перник, сега в Пловдив и Кърджали - къде беше по-лесна кампанията?

На предишните избори бях кандидат в София и Перник, но водех кампанията почти изцяло в Перник. Тогава всичко беше много различно - бяхме много малко хора, работехме в цялата област и това го правеше трудно. Сега в Кърджали има много по-голям екип, който да помага.

Миналата година, когато бях в Перник, никой не ме познаваше, аз бях ново лице в българската политика. Винаги е трябвало да се представя, а името ми нищо не говори на хората. Чак когато кажех, че съм от политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев, вече се разбираше за какво се боря.

Сега не е така, хората ме разпознават и това прави кампанията по-различна.

И затова ви дадоха най-трудния район Кърджали, така ли?

Това е най-трудният район, така е. От пет мандата в Кърджали на последните два парламентарни избора 4 отиват за ДПС…

А петият се разпределя по системата Хеър-Ниймайер, едва ли не на случаен принцип.

Да, дори Цвета Караянчева отпадна и през юли, и през ноември. ГЕРБ бяха втори по резултат в Кърджали, но не взеха мандат. В последния парламент той отиде при „Възраждане“.

Имате ли амбицията да направите пробив за Кърджали сега?

Имам амбицията да направим пробив, но той не е толкова фиксиран в мандата, а по-скоро да обясним на хората, че феодалният модел на ДПС не е там завинаги.

Защото, дори и да не спечелим мандат оттам, ние ще се върнем. Това няма да е район, който ще забравим. Ние искаме промяната в Кърджали да е трайна, хората да видят в наше лице политическа сила, която наистина иска да промени нещата из основи и в този най-труден район.

Що се отнася до Пловдив - това, което “Продължаваме промяната” предлага в противовес на ГЕРБ, е водач на листа, който с желание, с удоволствие и с чест ще работи в Народното събрание.

Листата на ГЕРБ се оглавява от г-н Борисов, който обикновено се отказва от мястото си в НС, още преди да е конституиран парламентът. А когато си в опозиция - начинът да се изявиш и да защитаваш интересите на българските граждани е именно в Народното събрание.

Вие имате ли опорни точки за всички въпроси на гражданите?

(Смее се) Няма как човек да е подготвен за всичко. Въпросите са толкова много, а и гражданите са доста изобретателни в питанията си. Важното е човек да е искрен, затова смятам, че личният контакт е толкова ценен. Всяка стисната ръка и поглед в очите показва, че аз нямам от какво да се срамувам. Мисля, че и хората го оценяват.

Вашият прадядо е Сирко Станчев - бивш депутат до 1944 г., офицер и адютант на цар Борис III. Станчев е и сред 42-та народни представители, заедно с Димитър Пешев, които подписват обръщение срещу изселването на българските евреи през 1943. Той е осъден на смърт от Народния съд след преврата и е убит на 1 февруари 1945 г. Тази родова памет е доста задължаваща.

Да, тя е и повод за гордост. Ако има нещо, за което съжалявам, е, че дядо ми не е жив, за да ме види. Естествено, аз прадядо си няма как да го познавам, но с дядо си бях много близък и на него съм кръстен.

Щеше ли да е доволен, че се занимавате с политика?

Предполагам, че да, защото той също е бил с много активна позиция.