Никола Минчев: Няма да е лошо някои депутати с дисертации по история да се поучат от добрите примери в нея

Той беше най-младият председател на Народното събрание - при това зае мястото още в началото на политическата си кариера.

Свали го от поста тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ, ДПС и “Възраждане“, заедно с ИТН, но резултатът се оказа спонтанен граждански протест в негова защита.

Юрист по образование, влязъл в политиката като ново лице с новата тогава партия "Продължаваме промяната", днес Никола Минчев е водачът на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" на листата за Европейския парламент. Той е сред малкото популярни национални лица от всички партии, което участва само в единия вот на 9 юни. Разговаряме за поуките и постиженията от краткия 49-и парламент и какво предстои - и в национална, и в европейска перспектива.

Каква е вашата собствена равносметка от "сглобката"?

Ситуацията, в която се намирахме както в глобален, така и в локален аспект – до голяма степен предопредели този развой на нещата. Периодът на война в Европа и цикълът от предсрочни парламентарни избори провокираха някаква форма на сътрудничество, за да може държавата да тръгне напред. Такава беше конфигурацията в парламента - както след изборите за 48-ото НС, така и след изборите за 49-ото НС, че друга опция за постигнане на мнозинство в пленарната зала нямаше.

Освен това служебните правителства на президента Румен Радев направиха много стъпки, които поставиха под въпрос геополитическата принадлежност на нашата страна, и беше жизнено необходимо почти едноличната му държавна власт да бъде отнета.

Впрочем, сегашните му изказвания също са рискови. Но вече му останаха само изказванията в рамките на конституционно установената му роля, а тогава имаше целия властови ресурс. Това го постигнахме с промените в Конституцията. А поведението му преди това - както при връчване на мандата на акад. Николай Денков, така и при гласуването на кабинета в парламента, показаха, че упражняването на този властови ресурс му се услажда. Ограничаването на влиянието на президента, който поставяше под въпрос позицията на България пред Европа и света, си струваше.

Кое беше най-важното управленско решение, в което участвахте и с което се гордеете? За кое решение на миналия парламент съжалявате, че не успяхте да спрете?

Изменението на Конституцията в частта съдебна власт. Това е тема, която и ние - “Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ - смятаме за водеща от много години и се радвам, че в този парламент имаше мнозинство за тези промени. Това мнозинство може за много хора да е изглеждало нелицеприятно, но когато видиш в "Държавен вестник" текстовете, които смяташ за работещи, другото е на заден план. Държа да отбележа, че и президентът, който е виден критик и на промените, и на мнозинството, и на целия процес по приемането им, не оспори пред Конституционния съд текствете, свързани с реформата на съдебната власт (с едно малко изключение).

Съжалявам за всеки път, когато законопроекти минаваха на две четения в едно заседание, а това не беше редно. Газенето на надлежния законодателен процес е кошмарна практика. Иначе, ако трябва да посоча едно конкретно решение, за което съжалявам, то е отстраняването на Станимир Михайлов като управител на Здравната каса. Не можахме да го спрем, но така е в Народното събрание – накрая всичко се решава с гласуване, а ние останахме малцинство. Затова сега ПП-ДБ се бори за мнозинство – за да се превърнем в крайна сметка в една нормална европейска България.

За кои важни според вас теми не стигна времето или нямаше консенсус?

За промените в Закона за съдебната власт, категорично. Приемането на текстове, които дадоразвият конституционната уредба, е изключително важна следваща стъпка в съдебната реформа. Така и текстовете в основния закон ще придобият по-голяма плътност. Все пак Конституцията задава само рамката. Мисля, че за Закона за съдебната власт не стигна както времето, така и политическата воля от страна партиите на статуквото. Той остана само на ниво обществено обсъждане. Да видим следващото правителство и следващото мнозинство в Народното събрание какво ще направят по тази тема. Трябва да призная, че гледам с нескрито безпокойство на тази ситуация.

Защо решихте да направите крачка встрани от националната политика и да се кандидатирате само за евродепутат?

Решението да бъда водач на листата за Европейския парламент беше взето още в края на януари, когато се очакваше да има ротация и да няма избори "2 в 1". Когато се разбра, че ще има два избора, реших да участвам само в европейските избори - не защото нямам отношение към Народното събрание, напротив, а защото смятам, че е много по-честно към българския избирател да търся неговото доверие само за една институция.

Ясно е, че няма как да представлявам избирателите на две места, така че за едната институция бих предал доверието им, ако ми го дадат. Знам, че при другите водачи на европейските листи политическото решение в коя институция ще работят ще се взима след изборите, но при ПП-ДБ не е така. А и в крайна сметка, бидейки водач, съответно лице на европейската ни листа, би изглеждало странно в моите очи да търся накаква „застраховка“ с място в националния парламент. Вярно е, че на европейски избори водачът не е защитен от разместване с преференции и трябва да търси доверие наравно с всички останали, но това е предизвикателството, което съм поел, боря се за него.

Какво може да накара бивш председател на Народното събрание да се разочарова от българския парламентаризъм?

Начинът, по който изглежда Народното събрание. Не понасям езика, който се лее, и начина на общуване, който се демонстрира от парламентарната трибуна. Няма да е лошо някои депутати с докторски дисертации по история да се поучат малко от добрите примери в българската история за парламентарно поведение (лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов е историк с дисертация и сред депутатите, които редовно нарушават добрия тон в пленарната зала - б.р.)

В момента Народното събрание е безкрайно далеч от това, което аз си представям, а и от това, което зададох като цел в първата си реч, когато бях избран за председател преди 2 години и половина.

Какъв е планът за пълноправно членство в Шенген и влизане в еврозоната без повече забавяния? Защо Хърватия успя да постигне тези цели за 10 г. в ЕС, а България не успя за 17 г.?

Защото Хърватия си беше поставила ясна цял да влезе в Шенген и Еврозоната, и работи по тях. А при нас стана нарицателно репликата „да измажем една сграда и сме в Шенген“, изречена през 2011 г. Истината е, че големите ни проблеми с адекватния граничен контрол, с върховенството на правото, с банковия надзор (достатъчно е само да споменем КТБ) ни пречеха много през всичките тези години. Защото това са проблеми, които управлявалите преди нас не само нямаха желание да решат, а напротив, те даже имаха желание да ги запазят и да се възполват от тях.

Планът сега е да влезем в сухопътен Шенген през 2025 г., но е много важно да не разчитаме на някакъв автоматизъм относно вдигането на ветото от страна на Австрия, а ние самите да покажем, че пътят на реформите, който сме поели, е необратим. Ако покажем нови колебания в сферата на борбата с корупцията или граничния контрол, няма защо да се сърдим на Виена, ако ветото не падне. По отношение на еврозоната - остава да постигнем и инфлационния критерий, за което има сериозен напредък.

Защо нямаше кампания за еврото?

Кампания има, но, уви, е недостатъчно активна, а е и заглушавана от други политически теми и безвкусни скандали. Повече в българското общество се чува кампанията срещу въвеждането на еврото, която е изцяло пропагандна и хибридна, водена единствено с цел да остави България във „втората“ скорост на Европа.

Ако Планът за възстановяване беше изпълнен в график, в момента около 2,4 млрд. евро трябваше да са влезли в българската икономика - а не са заради постоянното изоставане в реформите. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния срок през 2026 г.? Кой трябва да носи отговорността за загубата на тези възможности?

Не трябва да се забравя и, че ГЕРБ и ДПС блокираха в Народното събрание четири законодателни мерки и поставиха под риск получаването на 1,3 млрд. лева по второто плащане от ПВУ. Това са: Законът за личния фалит, Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК; Законът за защита на сигналоподателите; Пътната карта за климатична неутралност.

А докато България не получи второто плащане, не може да поиска и останалите 9 милиарда безвъзмезден ресурс по Плана.

Какво не е наред със Зелената сделка в българския контекст? Защо остава неразбрана? И как да се балансира икономиката с опазването на околната среда?

Неразбрана е по няколко причини. Първо, никой не я обяснява. Повечето хора не знаят, че това е пакет от законодателни мерки, а като чуят „сделка“, може би, си представят договор. Второ, Зелената сделка имаше малшанса да бъде приета точно преди серия от глобални предизвикателства, пред които се изправихме всички ние.

Зелената сделка беше амбициозен проект, задал курса в началото на мандата на комисията „фон дер Лайен“ през 2019 г. Само че, обстановката се смени много бързо. Първо ни връхлетя COVID-кризата, а после избухна и войната в Украйна. Всичко това остави Pелената сделка на заден план и промени и приоритетите на всички.

С оглед променената ситуация смятам, че в следващия мандат на Европейския парламент ще има промени в Зелената сделка, но държа да отбележа – промени, не отмяна, както някои се надяват.

У нас, поради традиционния добив на въглища, темата със зеления преход и опазването на околната среда са много политически неблагодатни и трудни за обяснение на хората. Години наред политиците не намираха воля да погледнат хората в очите и да кажат, че промени и преход са необходими, че точно преходът е благоприятен за тях, защото дава време за преквалификация, вместо един ден пазарът да затвори тези мощности - без да пита дали моментът е удобен.

Има ли европейска тема, която ви е интересна и отсега знаете, че ако станете евродепутат ще я прегърнете?

Върховенството на правото. Аз съм юрист все пак. Но да видим и след конституирането на новия Европейски парламент кои ще бъдат нашите членове и как ще се разпределим по комисии.

Каква би била позицията на България, ако следващ пакет санкции срещу Русия включи доставките на природен газ?

Мисля, че благодарение на усилията на последните редовни правителства, в които участва именно ПП-ДБ, историческата ни зависимост от доставките на природен газ от Русия е вече в историята, така че и това не би било проблем за нас. Но си пожелавам не нов пакет санкции, а край на войната в Украйна, по начин, който нападнатата страна смята за добър за нея, надявам се в международно признатите ѝ граници.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Живот

Пазаруването “на живо” не е това, което беше. Добре дошли в ерата на стрийминга

Добре дошли в ерата на пазаруването в реално време или в империята на live shopping-а.

14:30 - 21.07.2024
Важно днес

Хамид Хамид: Случва се баща и син да се скарат, но после се сдобряват

Депутатът от ДПС определи активът на ДПС-Доган като "вандали"

13:08 - 21.07.2024
Спорт

Никола Цолов вече е в топ 8 на Формула 3 след нова победа

Никола Цолов спечели своята трета победа във Формула 3 и първа такава в основно състезание

12:16 - 21.07.2024
Живот

Борбата за "по-малко туризъм, повече живот" в Испания продължава с протести

Голям протест срещу масовия туризъм отново е планиран в Майорка

11:30 - 21.07.2024
Важно днес

Пожар в Гърция приближава българската граница

Силен пожар в Гърция вече се намира на километър от границата с България

09:55 - 21.07.2024
Важно днес

Израел удари пристанище в Йемен и рани десетки

Атаката е в отговор на нападението на йеменските хути срещу Тел Авив в петък

09:18 - 21.07.2024
Важно днес

Високи температури и обилни валежи над страната в неделя

Максималните температури ще са между 31° и 36°

09:01 - 21.07.2024
Живот

Adidas отстрани Бела Хадид от своя рекламна кампания след призиви за бойкот

Много потребители в социалните мрежи се разгневиха на промотираната маратонка и подчертаха, че производителят на спортни стоки е трябвало да обърне повече внимание на препратката към 1972 г.

17:33 - 20.07.2024
Важно днес

Още един конгресмен призова за оттеглянето на Байдън, след като президентът не го разпозна на събитие

Моултън беше един от първите демократи, които призоваха Байдън да се откаже от надпреварата малко след дебата срещу републиканеца Доналд Тръмп през юни.

15:30 - 20.07.2024