Ноам Тибон: Генералът от запаса, който спаси семейството си при атаката на "Хамас"

Рано сутринта на 7 октомври Ноам Тибон и съпругата му Гали отиват да поплуват на плажа в Тел Авив, когато чуват шума на изтребителите над водата.

Първоначално не обръщат внимание - но когато се връщат до колата си и Ноам поглежда телефона си, разбира, че се е случило нещо ужасно.

"Татко, в кибуца има терористи".

Съобщението е изпратено от сина на 61-годишния запасен офицер, Амир. Той и семейството му живеят в Нахал Ос - селище, което се намира на няколкостотин метра от границата с Ивицата Газа. Амир и жена му имат две дъщери на 3 и 1 г.

Ноам Тибон знае, че нещо не е наред - границата с Газа би трябвало да се охранява много добре.

Ако нападателите са влезли в кибуца, значи цялата система за сигурност е колабирала. Ако полицаите и армията не са успели да спрат "Хамас", кой тогава защитава сина му и неговото семейство? Ноам Тибон поема отговорността в свои ръце.

Днес името му е известно по цял свят - като символ на смелостта, хладнокръвието и готовността да помогнеш в лицето на терора.

За него говорят всички - от американското предаване "60 Minutes" по CBS до германския Spiegel, които правят репортаж за подвига на израелския ветеран.

Ноам Тибон е бивш командир на парашутисти, участвал е в операции в Ливан и е бил член на елитно звено за борба с тероризма. Често е попадал в опасни ситуации.

"Но когато знаеш, че внучките ти могат да бъдат убити или отвлечени, тогава става наистина страшно", разказва той пред германското издание.

От плажа Ноам и съпругата му Гали се качват на джипа си и заминават към вкъщи. Там Тибон се преоблича, грабва пистолета си и заедно с жена си тръгват на юг.

Гали шофира, докато Наом пише на всеки, който може да помогне за връзка с Амир.

Преди това той изпраща две инструкции на сина си: заключете се в обезопасената стая (каквато много израелци имат в домовете си заради опасността от атаки), и не вдигайте шум.

Колкото повече Тибон приближава Ивицата Газа, толкова по-страшна става наоколо. За 35 години военна служба генералът не е виждал подобни гледки.

Израелската армия води боеве с терористите от "Хамас" насред улицата. По асфалта лежат мъртви тела. По пътищата горят изоставени коли. Докато карат към Нахал Ос, срещу тях излизат двама цивилни души и започват да се молят да ги спасят - Бар и Лиор Мацнер са били сред публиката на музикалния фестивал, където терористите избиват над 260 души.

Колата на Мацнер е повредена след стрелба, но двамата успяват да се скрият и чакат с часове, докато нападателите се махнат. Семейство Тибон ги качват на джипа си и ги отвеждат в безопасност, докато собствените им близки чакат спасение в Нахал Оз.

Няколко пъти ги спират на контролни пунктове и им забраняват да преминават по-нататък заради опасността. Първия път заобикалят блокадата през полето. При второто спиране обясняват на военните: "Вижте какво, отиваме. Синът ни е там, внучките ни са там. Ако искате, застреляйте ме, но ние отиваме", разказва Гали в интервю за CBS.

Двамата попадат и на двама ранени войници край джип, нападнат от "Хамас". Ноам Тибон знае, че ако ги остави да кървят, ще загинат, и отново се отклонява, за да ги закара до болница, където ранените остават с Гали.

Когато най-после стига до Нахал Ос, се присъединява към група от израелската армия.

"Влязохме в кибуца през страничен вход. Минахме от къща на къща. Видяхме трупове - на терористи, на израелци, на войници. Беше много тихо. Трябваше да сме сигурни, че селището е чисто и че никой няма да ни застреля в гръб. Това отне около час и половина. И след това, към 15 ч. най-после видях къщата на сина ми", разказва Ноам Тибон пред Spiegel.

Около жилището лежат телата на петима бойци от "Хамас" и на израелски войник, който също е убит. Но самата сграда изглежда без щети.

Тибон веднага отива до прозореца и казва: "Амир, аз съм", като чува отговора на сина си отвътре: "Тук съм".

Синът му Амир Тибон е известен израелски журналист, който пише за "Haaretz". В статия за вестника той описва часовете на агония, които прекарва със семейството си по време на нападението.

Разказва как първо спира токът, после мобилните им телефони губят обхват. Двете му дъщери пазят мълчание, докато се крият в пълен мрак, без достъп до храна.

Едва когато чуват гласа на дядо си, двете избухват в сълзи.

В следващите часове Ноам Тибон евакуира кибуца заедно с израелските войници.

"Мъжете, които се биеха заедно с мен, са герои", казва той.

Според него, вината за провала на службите за сигурност е на един човек - Бенямин Нетаняху.

"Той е отговорен за кризата. Той и неговото неработещо правителство, най-лошото в историята на Израел. Когато тази война свърши, Нетаняху и проваленият му кабинет трябва да си ходят", казва Тибон.

Сега синът му Амир и семейството живеят на сигурно място - доколкото може да има сигурност в Израел в този момент.

Ноам Тибон казва, че засега няма планове да участва в намеренията за мащабна военна кампания в Ивицата Газа. Но "ако им потрябвам, естествено ще бъда там".

Животът в утопия, който се превърна в трагедия. Какво е да живееш в кибуц в Израел?