Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Шведската академия на науките присъди Нобеловата награда за химия на откривателките на технологията CRISPR-Cas9, който позволява на учените да "пренаписват" кода на ДНК. CRISPR е открит при научно изследване върху начина, по който бактериите се борят с вирусни инфекции. Той представлява адаптивна имунна система при много бактерии, която им позволява да разпознаят ДНК на вируса и да го унищожат. Един от елементите на системата CRISPR е протеинът Cas9 - той успява да открие, да "разреже" и впоследствие да разгради вирусната ДНК.
Дудна и Шарпентие изследват Cas9, като откриват, че "режещите" му функции могат да бъдат използвани като прецизна технология за генно инженерство, т.е. за редакция на специфични участъци от ДНК в клетките. Значението на това откритие е важно, защото някой ден би могло да се използва за лечението на онкологични или генетични заболявания и коригиране на мутации. В лекция пред TED Дудна посочва, че до 10 години може да станем свидетели на клинични терапии с Cas9 върху възрастни хора.
От откриването на "генетичните ножици" през 2012 г. досега много учени правят опити за промяна на ДНК-секвенции при вируси, растения, животни и хора.
През 2013 г. списание Science включи CRISPR Cas9 в списъка на 10-те най-важни научни постижения.
Списание Time постави Еманюел Шарпентие в списъка си за най-влиятелните личности в света през 2015. Френската изследоватека работи като директор по патогенетичните изследвания към института Макс Планк в Берлин. Дудна е професор в университета Бъркли в Калифорния. И двете изследователки говорят открито за етичните рискове, които може да възникнат при злоупотреба с откритието им - включително генно модифициране на човешки ембриони.
"Желанието ми е тази награда да изпрати позитивно послание към момичетата, които биха искали да тръгнат по пътя на науката, и да им покаже, че жените-учени също могат да имат влияние чрез изследванията, които правят", казва Шарпентие в коментар за решението на Шведската академия на науките.
"Израснах в малко градче в Хаваи и никога не съм си представяла, че това би могло да се случи", казва Дудна, която е в "абсолютен шок" от новината, че е избрана за носител на Нобеловата награда за химия.
"Познавам толкова много прекрасни учени, които никога няма да я получат поради причини, които нямат нищо общо с факта, че са прекрасни учени. Изключително съм трогната", казва още американката.
Най-престижното отличие за химиците през 2020 г. е придружено с награда от 10 000 000 шведски крони (около 950 000 евро). Церемонията по присъждането на наградата ще се проведе на 10 декември - годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
Само пет жени са получавали наградата за химия от създаването й през 1901 г. Първата сред тях е Мария Кюри (1911 г.) за откритието на елементите радий и полоний. Нейната дъщеря Ирен Жолио-Кюри става лауреат на "Нобел" през 1935 г. за приноса си към науката чрез синтезирането на нови радиоактивни елементи.
В първите два дни от седмицата на лауреатите бяха обявени носителите на "Нобел" за медицина и физика. Вирусолозите Харви Алтър, Майкъл Хоутън и Чарлз Райс получиха наградата за откритието на вируса на хепатит C, а астрофизиците Райнхард Генцел, Андреа Гез и Роджър Пенроуз бяха отличени за изследванията си на черните дупки.
Нобеловата награда за литература ще бъде анонсирана в четвъртък, а наградата за мир - в петък.
