Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Разкриването на 87-те кандидати за народни представители с принадлежност към Държавна сигурност се оказа повод за избухването на остър конфликт между Велислав Минеков (представител на оригиналното Отровно трио от протестите срещу кабинета) и Екатерина Бончева, дългогодишен член на Комисията по досиетата.
Няколко часа след новината за това, че 26 от 30 кандидатски листи са се попълнили с кадри на ДС, Минеков призова "Комисията за досиетата да бъде незабавно закрита", а целият архив на бившите тоталитарни служби за сигурност да бъде дигитализиран и отворен за публичен достъп "с цялата информация без зачерквания, покойници, доносници и реактивирани".
Минеков атакува КомДос заради съмнения за "манипулация в тенденциозна зависимост от управляващото правителство", което според него се доказва от фактическото дълго удължаване на работата на настоящия състав, чийто мандат изтече още през 2017 г.
Всъщност, опити за избор на нови членове на институцията не липсваха по време на 44 Народно събрание, но последният от тях се оказа комбиниран с маневра за съкращаването на числения й състав от 9 на 5 души по идея на ГЕРБ и "Обединени патриоти" - ход, който все пак беше изоставен.
Законовото ограничение в работата на комисията е в това, че тя няма право да разкрива и публично оповестява документи, ако то "би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице". Отказът на някои служби да предадат архивите си в продължение на години също създаваше проблеми при проверките. Не се разкрива и информация за агентурното минало на починали лица.
Велислав Минеков обаче обвинява комисията на Евтим Костадинов в това, че умишлено прикрива данни за агентурно минало на "чувствителни персони". Скулпторът не посочва конкретни имена, но описва "заподозрените" за сътрудници на ДС по начин, който допуска част от тях да бъдат идентифицирани като бивши и действащи водещи фигури от управляващата коалиция.
"Служител с най-висока длъжност от световна значимост беше потаен бидейки марионетка в ръцете на тиква. Собственик на асансьор ще бъде „деликатно“ регулиран в своите политически действия срещу статуквото. Един виден Мултак сред множеството от мултаци ще остане прикрит след обем от доноси унищожили човешки съдби. Кирлив доносник /бидейки министър/ ще бъде „реактивиран“ за клетвите му в НАТО. За досието на т.н. „падишах“ няма да чуете и дума", пише той.
По думите му "лустрация днес би имала незначителен ефект", защото "истинските мръсници са отдавна покойници", а докато не бъдат публикувани всички документи от архива на ДС, "рекетът" ще продължава.
Реакция на твърденията му дойде от Екатерина Бончева - член на Комисията по досиетата още от създаването й през 2007 г., журналист с дългогодишен опит.
Тя отхвърля всички обвинения на Минеков в двоен стандарт на работа в КомДос по отношение на проверяваните лица, като посочва, че продължаващото наличие на голям брой сътрудници на ДС в кандидатдепутатските листи е "позорен факт, който сам по себе си показва, че политически и икономически зависимост с комунистическите служби (наши и на бивши "братски държави") все още са си живи и здрави".
Бончева посочва, че лично е обсъдила въпроса с Минеков и че "няма и вярна дума от неговото писание", което тя обяснява с "обсебеност от свръхегото си, битката с един бивш министър на културата (Вежди Рашидов, б.р), неосъществените си политически амбиции".
Тя напомня, че документите на публичните личности, проверявани от КомДос, са достъпни за всеки, който подаде заявление. По думите й, над 300 души са дошли да четат документите при отварянето на архива в Банкя преди две години.
"Не си спомням г-н Минеков, така болеещ за прозрачност, да беше сред тях", казва тя, като отхвърля обвиненията в некомпетентност за работа с архиви, криене на документи или "заплати, превишаващи многократно месечния доход на обикновения депутат", както твърди скулпторът.
Последната справка на Комдос прави впечатление с това, че голяма част от публикуваните имена са на хора, чието агентурно минало е отдавна известно, но то не влияе върху политическата им кариера - това се отнася и за вицепремиера Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, за "рекордьора" БСП, която поставя бивши агенти на водачески места в листите си като Таско Ерменков или Румен Гечев, но и за няколко от водещите фигури в ДПС.
"Наследството на Държавна сигурност подкопава доверието в тях. Това е доказано през годините и после се чудим защо избирателите имат подобно отношение към формациите...Независимо от дистанцията на времето, независимо, че решението на Комисията по досиетата вече не предизвикват бурни емоции, те са в центъра на скандала. Това нямаше да се случи, ако бяхме приложили т.нар. „шокова терапия“, както се случи в Полша", казва Екатерина Бончева пред "Фактор", като посочва, че липсата на лустрация е една от големите грешки на прехода.
Двама кандидат-депутати, сътрудничили на бившите служби, бяха открити и в листите на коалицията "Изправи се! Мутри вън", създадена с участието на съмишлениците на Велислав Минеков от "Отровното трио". Разкритите кандидати са Христо Илиев (Сливен) и Мариана Сарафова (Пловдив-област).
Николай Хаджигенов публикува извинение за "допуснатите грешки", като посочи, че предварително са положени "сериозни усилия" да не се стига до попадане на агенти от ДС в кандидатските листи.
"Всички кандидати от нашата част на коалицията предварително подписахме декларации за липса на свързаност с ДС, че някои представихме и удостоверения от Комисията. Явно не сме се справили достатъчно добре", посочи той в публикация във Facebook. Той твърди, че въпросните личности "ще бъдат отстранени, ако до утре (24 март) не се оттеглят безапелационно". До момента обаче няма информация това да се е случило.
"Републиканци за България" и КОД също обявиха, че техните кандидати с агентурно минало се оттеглят от листите.
