Тя не пее кънтри като Бийонсе и не праща феновете си за лов на бивши гаджета като Тейлър Суифт. И все пак Дуа Липа има нещо общо с тях - след 4-годишна пауза определяната като "кралица на дансинга" певица има нов албум.
На пръв поглед в заглавието му няма нищо загадъчно - той се казва "Radical Optimism" ("Радикален оптимизъм"). Отговорът на въпроса защо "радикален" може да бъде открит в част от текста към песента ѝ "Whatcha Doing", където пее "If control is my religion, then I'm heading for collision" ("Ако контролът е моята религия, значи следва сблъсък").
В интервю за Spiegel тя пояснява, че "е лесно да държиш нещата под контрол и е плашещо, но много приятно да спреш да го правиш и да се отпуснеш".
Явно "радикалният оптимизъм" е резултатът от нейния опит да пусне контрола, но според някои критици този опит не е съвсем успешен: песните са предсказуеми, а емоциите - недостатъчни и носещи усещането, че не са автентични.
Други определят албума направо като "контролирана колекция" от песни.
Такова е и интервюто, което се съгласява да даде по Zoom - само 15 минути, без видео и с постоянно напомняне от PR-ите ѝ колко време остава до края на записа. То е всичко друго, но не и отпукане на контрол.
По време на самия разговор певицата отговаря на въпросите внимателно, може би предпазливо и с клишета от типа "Радвам се, че успях да превърна хобитата си в своя професия". Плъзга се по повърхността, а в гласа ѝ не може да бъда уловена емоция, отбелязва изданието.
Може би причината за това се крие във формулата, която Дуа Липа е утановила през годините: да кара феновете си да намират част от себе си в песните, но в същото време да постига баланс между личното и формата "текст, който пасва на всички и на всичко".
Тя не е Тейлър Суифт, В песните ѝ няма препратки към нейния любовен живот. В същото време те позволяват на слушателите да се свържат с тях, без непременно да анализират някакво сложно послание в думите.
Ако погледнем в биографията на 28-годишната звезда, ще видим, че контролът и опитите да избяга от него са неотменна част от живота ѝ.
Ражда се в Лондон. Родителите ѝ са бежанци от Косово във времето, докато на Балканите още имаше война.
Талантът ѝ за пеене се сблъсква с унизителен кастинг, на който учителят ѝ по музика я подлага пред цялото училище, в който от гърлото ѝ не излиза никакъв звук, а всички ѝ се присмиват.
Следва период, в който, за да се извадят истинските възможности на гласа ѝ, частен учител я мести от детския хор в група с тийнейджъри. Там Дуа Липа все пак успява да изгради самочувствие.
Тъкмо, когато придобива увереност и започва да качва песни в YouTube, родителите ѝ решават, че трябва да се върнат обратно в родината си. Отнема ѝ две години, за да ги убеди да не напускат Лондон.
Издава първите си демо записи през 2012, а година по-късно подписва договор с мениджъра на Лана Дел Рей, който я праща за две години на интензивни уроци по писане.
Издаването на дебютния ѝ албум се отлага три пъти.
В крайна сметка тя доказва, че е родена да бъде под светлината на прожекторите и от дистанцията на времето говори за тези трудност като за "далечен спомен".
Признава обаче, че новият ѝ албум е донякъде препратка към несигурността, която е изпитвала тогава:
"Смятам, че това е важно: говоря за идеята да продължаваш дори, когато нещата не вървят добре. Защото често, като се върнеш назад, можеш да си кажеш: "Това наистина ме разстрои, но сега виждам нещата от съвсем различна гледна точка".
Новият албум на Дуа Липа излиза малко след тези на Ариана Гранде, Бийонсе и Тейлър Суифт и преди този на Били Айлиш.
Според певицата няма място за изкуствена конкуренция и създаване на излишно напрежение.
"Ние определено израстваме и е страхотно, че толкова жени издават албумите си по едно и също време. Всяка е различна и разказва собствената си история, така че защо да няма място за всички?", казва тя.
Доказателството за това е буквално зад ъгъла - на фестивала Гластънбъри през юни тази година ще има не един, а двама хедлайнери - Дуа Липа и SZA.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
