Новият български филм “Клас 90” - топъл и човешки, въпреки всичките си недостатъци

“Клас 90” е топъл и носталгичен филм.

Неподправените емоции, които понякога проблясват на екрана, са силата и очарованието на продукцията.

Филмът е дебют за режисьора Бойко Боянов, който написва сценария заедно със своя състудент Станислав Тодоров-Роги („Дъвка за балончета“). Оператор е Мартин Балкански.

Историята, която оживява на екрана, е смесица от реални и измислени хора и ситуации.

Филмът разказва за поколението, преживяло младостта си пред 80-те, героите са бивши съученици, които се събират да отпразнуват 33 години от завършването на гимназията.

Изолирани са в хотел в планината и буквално, и метафорично - няма къде да избягат, нито да се скрият.

Купонът има дрескод, всички трябва да са облечени по модата на тогавашната епоха, заедно с едновремешните си дрехи обличат и неизлекуваните си травми.

Образите са схематично изградени - двойката, която създава семейство веднага след дипломирането, корумпираният политик, тормозеното в гимназията момиче, емигрантът, амбициозната журналистка, алкохолизираният актьор, скромната и тиха съученичка, която сега работи в банка.

Актьорите имат химия помежду си. Личи, че са се забавлявали искрено по време на снимките, но желанието на сценаристите да обхванат цялата българска народопсихология отнема от тежестта на персонажите.

Понякога ни се струва, че това не са пълнокръвни личности, а ходещи лозунги за проблемите на съвремието и разбира се - за прехода.

Любимата тема на новото българското кино - социализмът и животът през 90-те - също изживява своя интерпретация в “Клас 90”. Разбира се, това е съвсем нормално. Режисьорът е връстник на героите, познава онова време, има сходен с техния опит.

Положителна черта на филма е, че не съди - показва със състрадание и разбиране слабостите, предателствата и жестокостта на своите персонажи.

Това, че сценаристите са избрали да разкажат историите на всички бивши съученици, е едновременно недостатък и преимущество.

Този подход създава нужната динамика и хаос, но без да може да стигне твърде дълбоко.

Препускаме през признания, обвинения, тайни и разкрития, без да навлизаме в мотивацията на героите, без да се идентифицираме с тях.

Всички ни стават симпатични, но са далечни, никога не потъваме напълно в историите им. Актьорите се справят чудесно, има “преиграване” и театрални похвати, но не изглеждат дразнещо и отблъскващо, а някак в “духа на срещата”.

Умело са пресъздадени язвителните коментари, шегите, надпреварата, състезанието.

Изведнъж възрастните отново са деца.

Това, че актьорите са познати и известни лица, също е плюс за филма. Участват Любомир Нейков, Людмила Митева Даскалова, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов и немската актриса Катрин Йене.

Гледали сме ги в множество филми, театрални постановки, телевизионни продукции - това създава усещането, че те наистина са ни съученици, че заедно сме изминали пътя до тази среща в планината.

Въпреки тежките теми, които историята мимоходом подхваща - за тормоза в училище, корупцията, провалите в личния живот, “Клас 90” не е мрачен филм.

Напротив, той е топъл и човешки, заедно с всичките си недостатъци и слабости.

Всъщност, по някакъв странен и парадоксален начин - хубав е именно заради тях.