Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Най-новият роман на писателя Захари Карабашлиев "Рана" излиза по книжарниците на 23 октомври.
Историята се връща обратно в годините на Първата световна война, като преплита личното и колективното преживяване, променило не само човешки съдби, но и територията на България.
"Рана" е вдъхновен от действителен случай от семейството на Карабашлиев, което преди повече от век се оказва разделено от двете страни на българо-румънската граница.
"Точно до нашата градина (в село Крумово, Добруджа, б.р.) беше един от граничните камъни. Около него си играехме като деца. Но винаги съм се чудил каква е тази граница, защо е там? В един момент в края на 70-те години при нас на гости дойде една румънска баба - братовчедка на моята баба. Оказа се, че като дете със загинали родители тя е отгледана от румънски офицер, остава в Румъния и израства като румънско дете. Много късно тя беше открила корените си и беше дошла със своето внуче, което беше на моята възраст. Двете баби пиеха кафе с мляко под асмата и си говореха - едната на румънски, другата на български, но разговорът вървеше. Винаги съм се питал какво се е случило? Тази книга е един възможен сценарий какво се е случило с това дете", казва писателят в интервю за bTV.
Книгата започва с нападението на руски и румънски войски в Добруджа през 1916 г. по времето на Първата световна война. Тогава "освободителката" Русия и "освободена" България са от двете противоположни страни на фронта.
Година по-рано руската армия бомбардира град Варна - посегателство, заради което правителството решава да преименува храма "Св. Александър Невски" в София на "Св. св. Кирил и Методий".
В "Рани" е описан един от най-героичните успехи на българската армия - Добричката епопея. Тогава войската, командвана от ген. Стефан Тошев, ген. Иван Колев, ген. Тодор Кантарджиев, отблъсква атаката, помага за освобождаването на Южна Добруджа и тръгва в настъпление, като стига до Тулча.
Тези епизоди от българската следосвобожденска история обаче са почти забравени до 1989 г.
"Обяснението е много просто - след 1944 г. ние не биваше да знаем, че българи са воювали срещу руснаци, че са печелили светкавични битки и че заедно с германска и турска войска са изтласкали румънци, руснаци и сърби. Този възторг на българския воин и импулс за национално обединение не пасваше с тогавашния разказ - че трябва да помним единствено благодарността към руските воини заради Освобождението", казва Захари Карабашлиев.
"След 1989 г. нашият основен провал е, че не успяхме да говорим спокойно и по-комплексно за България между 1878 до 1919 г. Според мен тя е продължението на възрожденския идеал за национално обединение и осъзнаване. Нашите възрожденци са осъзнавали, че няма как да имаме просперираща държава без образование. По това време то се нарича просвещение. Днес имаме министерства на образованието и на културата, а просвещението сякаш ни липсва. А това е много важно. За да осъзнаем какво сме сега, трябва да си спомняме какво сме били тогава без излишен патриотарски патос", казва още той.
Редакторът на "Рана" Веселина Седларска описва романа като "най-значимата книга на Захари Карабашлиев.
"Когато започна да я пише, думата “война” звучеше далечно. Сега е различно. “Рана” ни казва не само за една натикана в ъгълчето на българската история война, но и за жестокото безсмислие на всяка война. И че, каквото и да се случва, винаги е възможен трудният избор да останем хора", пише тя.
