Прекарваме около една трета от живота си в сън и въпреки това невинаги имаме достатъчно време за почивка и трудно се наспиваме.
Недостигът на сън не просто прави хората уморени. Има сериозни последствия и за здравето, и за световната икономика, като води до загуби за милиарди долари.
Ново мащабно проучване на шведската компания IKEA, проведено в 57 държави, обобщава навиците за сън на хората по цял свят и изследва защо и как (не) спим.
Изследването мери добрия сън според оценките, които хората дават на няколко въпроса:
- Колко време ни отнема да заспим
- Колко дълго продължава сънят ни
- Колко често се събуждаме нощем
- Как се чувстваме сутрин - отпочинали или уморени
Въпреки че сънят е безплатен и достъпен за всички, добрият сън се оказва лукс.
Хората с по-високи доходи казват, че спят по-добре сравнение с тези с по-ниски доходи. Половината от анкетираните са съгласни, че се нуждаят от повече пари, за да подобрят качеството на съня си.
27% от хората, които изпитват финансови затруднения, споделят, че се събуждат повече от два пъти на нощ. Проучването показва и друга зависимост, свързана с финансовото състояние - хората с по-ниски доходи по-често сънуват кошмари. 17% от тях казват, че имат лоши сънища спрямо 12% от анкетираните с високи доходи.
Според Ванеса Хил - експерт по въпросите на съня, тази тенденция е логична предвид факта, че по-бедните често се налага да работят на няколко места или повече часове, което влияе на съня им.
Проучването установява и разлики в качеството на съня в различни социални групи. В сравнение със средното за света, има групи от обществото, които имат много по-ниско самооценка на качеството на съня и се събуждат по-често през нощта. Това са най-често хора с несигурни финанси, хора с увреждания или сексуални малцинства.
Обичаме да спим, но не се наспиваме
Спането изглежда е една от любимите активности на почти всеки, тъй като 70% от хората смятат съня за едно от най-големите удоволствия в живота. Най-силно това мнение споделят младите хора между 18 и 24 г., при които този дял нараства до 74%.
Над половината (58%) от всички анкетирани предпочитат да останат вкъщи и да спят, вместо да излизат и да се социализират. Студентите, родителите и работещите нощни смени са по-склонни да възприемат съня като радост в сравнение с останалите групи.
Това е най-добрата биохитрина за тялото ни, която ни зарежда с енергия за следващия ден. Д-р Кристиан Бенедикт, невролог в Университета в Упсала, посочва как въпреки че всички спят всеки ден, сънят е различен за всеки един човек.
"Той е много повече от почивка. За мен сънят е огледало за цялостното здраве на човека", посочва Бенедикт.
И макар почти всеки да обича да спи, хората невинаги имат достатъчно време за това, което се оказва проблем. В световен мащаб има разминаване между количеството сън, което хората искат, и количеството сън, което действително получават. Ако трябва да се измери, тази пропаст е средно 1 час и 20 минути. Това е времето, което не достига да се осъществи желанието за повече почивка.
Проучването на IKEA показва и един от вредните навици на обществото - използването на електронни устройства преди лягане. Оказва се, че телефоните са неизменна част от вечерните занимания на всеки, като 72% от хората ги използват в леглото преди сън. При младите хора между 18 и 24 г. този процент е още по-висок - 86%. Те са и групата, която най-много се тревожи от недостатъчния сън.
В коя държава спят най-добре?
Мащабното изследване на IKEA се фокусира и върху качеството на съня, което е измервано с индекс - т.нар. Sleeping Score. Той поставя оценка на качеството на съня от 0 до 100 спрямо отговорите на респондентите в различните държави и техните навици.
Индексът е съставен по формула в партньорство с математика д-р Том Крофорд от Оксфордския университет. В нея са включени пет ключови променливи: комфорт, стрес, благополучие, вредни навици и график.
Средната глобална оценка за качеството съня е 63 от общо 100, което показва, че светът има какво да подобрява в начина, по който подремва.
В класацията за качеството на съня България попада в топ 10, като индексът ѝ по Sleeping Score е със средна оценка от 65. Със същия резултат са още Литва, Мексико, Тайланд и Хонг Конг.
По-лош сън от българите казват, че имат анкетираните от други 47 държави, сред които Швейцария, Полша, Австрия, Швеция САЩ и други. Най-слаба оценка пишат хората в Норвегия, които дават 56 точки на съня си.
Класацията е оглавена от Континентален Китай с резултат от 74 точки. Това е и единственото място, където средната продължителност на съня е над 7 часа. Следват ги Индонезия, Египет, Кувейт и Индия.
По-високите резултати за качеството на съня в страни като Индонезия и Индия се дължат на голямата роля, която семейството има в живота на тези нации, смята д-р Софи Босток, експерт и основател на здравния сайт The Sleep Scientist.
"Социалните връзки често могат да помогнат за изграждането на общност и по-висока цел и допринасят за общото ви щастие, а това от своя страна може да повлияе на съня", казва Босток.
Какви са навиците, свързани със съня?
57% от хората в България казват, че първото нещо, което правят, когато се събудят, е да пият кафе (в сравнение със средно 24% в световен мащаб).
Днес на съня често се гледа като на загубено време. Знаменитости постоянно се хвалят, че ставането в ранни зори е ключът към успеха.
Но в действителност това може да има негативни последици. Сънят влияе на начина, по който работим. Правилният баланс между работата и личния живот влияе на това колко добре човек спи.
"Светът не прави достатъчно, за да признае колко голямо влияние има сънят за работата, а оттам и за икономиката. Знаем, че добрият сън ни помага да работим по-добре в когнитивно и физическо отношение. Също така, при по-добър сън сме по-малко ирационални. Това са предимства, от които се нуждаем, за да постигаме успех на работното място", изтъква д-р Кристиан Бенедикт, невролог в Университета в Упсала.
Всъщност недостигът на сън има последици за икономиката, тъй като води до ниска производителност на работниците. Изследване на американския мозъчен тръст RAND от 2016 г. отчита, че недостигът на сън е проблем, който засяга едни от най-големите пазари, включително САЩ, Великобритания, Япония, Германия и Канада.
Заради недоспиване САЩ понасят най-големите икономически загуби - до 411 млрд. долара годишно, поради размера на икономиката си, следвани от Япония (до 138 млрд. долара годишно).
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
