Изборите в САЩ са важни. Важни са за самите американци, важни са за света. Важни са младите и за старите. Важни са за начина ни живот, но и за функционирането на демокрациите. За свободата и, разбира се, за да бъде спрян Путин.
Улиците на Вашингтон на 8 ноември бяха празни. Беше почивен ден за училищата, трафикът по улиците бе по слаб. Обядвахме с една изключителна жена - американка - свързана със съвременната българска история. В ресторанта бе относително тихо.
Изборен ден, междинни избори, много сложна работа. Получаваш по пощата едни 100 страници, четеш, мислиш, избираш, отбелязваш и пращаш - ако гласуваш по пощата. Или не четеш, защото вече знаеш какво ще избереш, когато отидеш в секцията.
Но избираш. Избираш всичко изброено по-горе. Мотивацията е различна: понякога е партийна, друг път е лична.
Жената, с която имах среща, беше гласувала по пощата, но се тревожеше. Имаше своите предпочитания. Основните теми в тези междинни избори са четири - инфлация, престъпност, демокрация, отнемането на правото на аборт.
Републиканците са заложили на първите две - президентът и администрацията на демократите не се справят. 8% инфлация, стрелби и убийства на цивилни хора.
Демократите са заложили на защитата на правото на аборт и страха за демокрацията. Той изглежда като Тръмп в Белия дом след две години. (Прочетете книгата на Боб Удуърд- б.а.).
Да, инфлацията категорично е по-висока, но не и по-висока от в Европа. Престъпността си е на същите нива, не се е увеличила, но бедността предизвиква лоши реакции.
Републиканците най-общо са в два лагера. Лагерът на Тръмп и лагерът на Рейгън/Буш/Чейни/Кисинджър.
В първия лагер има един човек и всички останали. В деня преди изборите Тръмп каза:
”Ако моят кандидат спечели, ще е заради мен, ако загуби - аз нямам нищо общо”. Директен превод.
Във втория лагер няма един лидер. Но има ценности.
Резултатът - прогнозираната категорична победа на републиканците не се случи. Тръмп загуби, истинските републиканци устояха.
Обикновено при междинни избори резултатът е 6-8 членове на Сената разлика между победители и победени. И около 30 членове на Конгреса разлика.
Този път паритетът в Сената ще е 50:50 или 49:51, а в Камарата на представителите тежестта на републиканци и демократи ще се различава с по-малко от 8 души. При губернаторите на 50-те щата резултатът също не е, какъвто се очакваше. Разликата е много, много по-малка.
Опасенията на моята събеседничка, която е изключително опитна и компетентна, не се случиха. Чухме се по телефона - беше в по-добро настроение. Засега в най-голямата демокрация в света животът като право на избор устоя на парите.
Резултатът е “fair” (честен). Има грешки, наказани са. Но има и успехи.
На следващия ден във влака от Вашингтон за Ню Йорк чух интересен разговори. Само за бъдещи планове - на група млади хора - около 30-годишни, и на друга група хора - на средна възраст. Минаха набързо през изборите: "Тръмп не спечели." Не изглеждаха разтревожени за демокрацията. Тя бе победила - и в двете партии, и при непартийните. Не завинаги, но една опасност за момента по-малко. По-зрелите хора обсъждаха Китай, по младите - Европа. Мислех си, че трябва да е обратното, но в моята непредставителна извадка не беше така.
В Ню Йорк ме чакаше друга дискусия - с близък човек, професор в Колумбийския университет. Всички важни гости на ООН се опитват да изнасят лекции там. Университетът е люлка на темата за правата на човека, на нобелови лауреати по икономика и има мощна програма по право. Напоследък е известен и с гост-лектора си в областта на литературата Георги Господинов.
С моя събеседник говорихме за споделянето и обсъждането на идеи и отражението им в политиката и в конкретните избори. В продължение на няколко часа с прекъсвания коментирахме модели. В някои държави в Европа партиите си имат Институт/ Фондация/ Център. В САЩ академичните институции са по-скоро профилирани - консервативни, прогресивни, либерални, неангажирани директно и други.
И в двата случая от тях и в тях тръгват или пристигат идеи, теми, модели. Някои - на пръв поглед странни. В един от тези институти например преди две седмици се е обсъждало бъдещето на изкуствения интелект. Участвали са инвеститор-филантроп, професор по логика, преподавател по информационни технологии и друг по социология.
Това е правилният подход, при който решенията биват предхождани от споделяне, обсъждане и предлагане на решения или посоки.
Същият подход обезпечава Конгреса на САЩ с вече пресята информация, с оценка на практическото приложение на дадена политика, с оценка на плюсове и минуси и с критерии за следене на резултата. Най-силният резултат и успех на вече стартиралата система е бил при Роналд Рейгън и Джордж Буш баща.
- Огромна по мащаб работа на квалифицирани специалисти.
- Свобода на Източна Европа.
- Супер старт на информационните технологии.
Много важен приницип на американското управеление е минимизирането на неразумните импровизации там, където се гласува или се взимат решения от изпълнителната власт. Някой чел нещо в списание "Космос" и нашият парламент гласува - в умните държави това не може да се случи.
Невинаги всичко е успешно, но след като институти като Херитидж, Брукингс, Хъдзън и поне 50 други в различни области са със сериозен авторитет и в добро финансово състояние, значи има нужда от тях.
Да си представим подобно нещо у нас. По-добре да не си представяме. Всеки сам си "преценя" и така искам аз. Резултатът - кретаме в ЕС и НАТО.
Демокрацията даде сила на Джо Байдън да разговаря със Си Дзинпин следващите седмици какво да го правят онзи в Кремъл.
Свилен Спасов, Кореспондент на "Булевард България" за изборите в САЩ*
* Авторът Свилен Спасов е доктор на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност”, заедно с издателство "Сиела". Работил е по/за проекти с "Шел" (Холандия), "Уестингхаус" (САЩ), "Камел Леърд" (Великобритания) , "МакДермот" (САЩ)
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: