Онзи ден почина един голям българин – Майкъл Колинс.
Винаги ще го смятам за нашенец, защото е човекът, опознал най-добре това изконно българско чувство: „Аха да стане и... не става“.
Майкъл Колинс е третият астронавт от екипажа на Аполо 11 през 1969-a. Стига до Луната заедно с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Но тези двамата стъпват на лунната повърхност, а Майкъл Колинс – не. По това си приличаме с него – и аз не съм стъпвал, вие също. Но измежду всички хора, дето не сме, той е най-известният.
Представяте ли си какво е да отидеш до Луната и да не слезеш да я видиш?
После да се върнеш (от Луната!) и жена ти да те пита:
– Е, какво? Как беше на Луната?
– Ами аз... така де, стигнах дотам, ама не стъпих.
(пауза)
– ... В смисъл, как не стъпи?!
– Ами така, трябваше някой да остане в командния модул...
– Значи толкова време не се прибра и ни изпили нервите на всички, за да отидеш дотам и да не стъпиш?
– Бъз и Нийл стъпиха..
(пауза)
– ... Бъз и Нийл, да...
– Е, нали аз съм пилотът? Нали някой трябва да кара?
***
Според популярното клише Майкъл Колинс бил „най-самотният човек във Вселената“, докато си е кесил там, покрай The Dark Side of the Moon, и е гледал купона на повърхността. Не съм съгласен. Мисля, че 6 908 923 човека се чувстват точно като него в момента. Ние виждаме Нормалния Свят. Направо сме там, стигаме го – ето го! И... не можем да отидем. Аха да стане и... не става.
***
„Нали някой трябва да кара“ – повтарял си е Майкъл Колинс.
Така е, някой трябва да кара и сега. Джипката - ясно, но и държавата.
Някой, някога, все пак трябва да направи правителство.
Единият (с джипката) много иска да направи правителство, но народът не ще.
Другия пък народът го чака да направи, ама той не ще. Хем сам каза, че има такъв народ!
Единият си скъса менискуса. Другият пееше „Ще ти скъсам г*за“. От всичко това я боли България, по геровски я боли. Ей така:
Болка.
Болко-о!
Болчице...
***
Какво тук значи някакъв менискус?
Може ли целият ти имидж да се гради на това, че си мъжкар и ти да кажеш, че няма да идеш в парламента, щото ще ти викат? Мъжко ли е това?
***
Откога изобщо е въпрос на избор дали да отидеш на работа?
Пробвайте го вие, кажете на работодателя си (а в случая това беше българският избирател) – „Няма да дойда, защото ще ми викат“.
Или пък „Няма да дойда, защото съм шоумен и знам правилата, always leave them wanting more, знам, че потайността поражда интерес“.
Хубаво, ама... са те избрали. И трябва да говориш с тези, които са те избрали – не във фейсбук. Във фейсбук мога да говоря аз, защото е все тая. Но ти трябва да си повече от това. Не оставяй слуховете (и сценаристите) да говорят вместо теб. Защото слуховете (и сценаристите) никога не са най-добрите.
***
Има такъв лаф, приписван на Боеций – ако си беше мълчал, щеше да минеш за философ.
Но с „политик“ не върви – няма как да минеш за политик, ако си мълчиш.
Каквото и да става с теб – длъжен си да го кажеш на народа, който те е избрал. Има такъв народ. И той не е жълтата преса, както ти вече не си „шоумен“. Той просто заслужава да знае. А за теб е... не, не е чест. За теб е дълг.
***
Има само едно нещо, което разделя момчето от мъжа и това не са никакви самурайски кодекси, никакви мускули, шкембета, татуировки, джипки, мотори, черни очила, шлифери, карате, мандати, и прочие. Това е понятието за дълг. Тежестта на думичката „трябва“.
Това е Майкъл Колинс в Космоса, който си казва „Нали някой трябва да кара?“. И не се сърди. Просто си върши работата.
Слави в политиката - толкова плоско и привидно
КПК при ПИК: Кой кой е в новия Консервативно-патриотичен кръг
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
