29 години след последното заседание на Великото Народно събрание "призракът" му отново се материализира. 

Хората, които си спомнят годините на 7-то ВНС (1990-1991), вероятно го свързват с бавното, конфронтационно и несъвършено създаване на новата демократична конституция. Някои го свързват с имената на юристи като Гиньо Ганев, Александър Джеров, Петър Обретенов, други - с избора на интелектуалци като Валери Петров, Йордан Радичков, Кирил Маричков, Петър Слабаков или Тодор Колев като депутати. 

Свързват го и с първото разочарование от електоралния резултат на демократичните сили, със съмненията за манипулация на първите "свободни" избори, с тежката финансова криза по време на Луканова зима, с продължителните граждански протести и с бунта на 39-ма народни представители, отказали да подпишат конституцията. 

Голяма част от българите на възраст между 18 и 35 години нямат каквито и да е спомени за работата на онази институция, която постави фундамента на съвременния политически модел.  

След шест поредни изменения между 2003 и 2015 г., сега основният закон може да бъде редактиран отново - този път по искане на ГЕРБ. 

Предложенията на Бойко Борисов са за съкращаване на броя на депутатите от 240 на 120 в обикновеното Народно събрание и от 400 на 280 - при Велико Народно събрание; прекратяване на дейността на Висшия съдебен и разделяне на два отделни съвета на съдиите и на прокурорите; намаляване мандата на "тримата големи" в съдебната власт от 7 на 5 години; и въвеждане на възможност всеки гражданин да подаде индивидуална конституционна жалба без посредничеството на други институции.  

Борисов не е единственият лидер, който си представя ВНС като инструмент за "рестарт на демокрацията", но е първият, който има реална възможност да активира процеса по свикването му от позицията си на ръководител на управляващото мнозинство. 

Кой може да свика Велико Народно събрание? 

Правото да се инициира тази процедура е разделено между две институции - парламента и президентството. 

Предложение за свикване на ВНС с конкретни предложения за промяна на конституцията може да се направи от най-малко 1/2 от народните представители (120 души) или от президента. От 1991 г. досега нито един държавен глава не се е възползвал от тази възможност. Румен Радев води собствени консултации с идеи за промени в конституцията още от края на миналата година, но досега не са представени конкретни текстове. Не е ясно дали президентът би ги внесъл за обсъждане в сегашния мандат на Народното събрание, който най-вероятно ще отхвърли инициативите му.

В петък той направи обръщение към нацията, с което отказа каквато и да е подкрепа за инициативата на ГЕРБ, наричайки я "партията-държава, която методично погазва разделението на властите". 

Румен Радев: Разговор за бъдещето на България е възможен само след оставка на правителството

В момента ГЕРБ и "Обединените патриоти" имат 116 гласа, което теоретично не достига за поставяне на началото на обсъжданията, но мнозинството разчита на подкрепа от повечето независими депутати (вкл. членове на "Атака", която беше извадена от ПГ на Патриотите през 2019). Проектът за промени в действащата конституция може да се разглежда не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца след внасянето му. 

Дебатите могат да започнат не по-рано от месец ноември, ако проекът се внесе в Народното събрание веднага след края на лятната ваканция. 

Дали ще се стигне до избори за Велико Народно събрание - това зависи от волята на 2/3 от общия брой на народните представители, т.е. от 160 гласа. 

 

Ако групата на "БСП за България" откаже да подкрепи проекта, ГЕРБ ще трябва да мобилизира всички останали парламентарни групи - "Обединени патриоти", ДПС, "Воля" плюс независимите депутати, за да постигне нужното мнозинство. 

В случай че БСП се съгласи за свикването на Велико Народно събрание, двете най-големи парламентарни групи имат напълно достатъчна тежест - общо 173 гласа (95 за ГЕРБ и 78 за "БСП за България"). 

Кога ще сe проведат изборите за Велико Народно събрание? Какво се случва с действащия кабинет? 

Ако предложението бъде прието, президентът трябва да насрочи избори за Велико Народно събрание в 3-месечен срок. 

При най-ускорения сценарий за дебати и гласуване (включително на промени в Изборния кодекс, за които ще стане дума по-долу) - вотът може да се проведе не по-рано от февруари-март 2021 г. 

Действащото 44 Обикновено Народно събрание ще има възможност да продължи работата си почти до последно - според чл. 160, ал. 3 от конституцията пълномощията му ще се прекратят едва "с произвеждането" на вота за Велико Народно събрание. Редовният му мандат изтича края на март 2021. 

Не се предвижда и автоматична оставка на Министерския съвет или назначаването на служебен кабинет, каквато е процедурата при предсрочни парламентарни избори. 

В изявлението си премиерът Бойко Борисов обяви, че е готов да се оттегли от поста си в момента, в който парламентът вземе решение за свикването на ВНС. Дори да се стигне до смяна на състава на правителството, новият проучвателен мандат вероятно ще се изпълни отново от ГЕРБ и "Обединени патриоти" с частична подкрепа от по-малките политически сили. Наследникът на Борисов ще носи отговорността за организирането на вота за Велико Народно събрание.

Как ще се изберат "великите" народни представители? 

Според действащия Изборен кодекс - принципът за избор на представителите във Великото Народно събрание не се различава от "общия ред" при съставянето на обикновените парламенти, с изключение на промяната в общия брой на мандатите. 

Разпределят се не 240, а 400 депутатски места в тридесет и един многомандатни избирателни райони на територията на цялата страна. 

Минималният брой мандати за най-малките МИР-ове като Габрово, Ямбол, Перник и др. ще бъде увеличен на 6 (за разлика от 4 при обичайните парламентарни избори). Българите в чужбина ще могат да гласуват за Велико Народно събрание, но бюлетините им ще бъдат разпределени върху общата сума на националния вот - те не могат да избират свои листи или кандидати. 

Бойко Борисов обаче даде заявка, че ГЕРБ ще работи за сериозна промяна в правилата на Изборния кодекс - въвеждането на смесена избирателна система, при която 200 от 400 депутати да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно

Сходен модел е ползван при провеждането на изборите за 7 Велико Народно събрание през 1990 г. Оттогава насам подобна система е прилагана само веднъж - на парламентарните избори през 2009 г., когато ГЕРБ спечели първия си управленски мандат.

Тогава изборното законодателство беше променено само 2,5 месеца преди вота по настояване на президента Георги Първанов (под заплаха да поиска референдум за изборна реформа), като се въведе възможност 31 от 240 депутати да бъдат избрани мажоритарно. 

Резултатът от 2009 г. показа нагледно какви са отклоненията на мажоритарната система. ГЕРБ спечели по-малко от 40% в пропорционалния вот, но получи несъразмерен бонус в размер на 26 допълнителни мандата благодарение на втория елемент на гласуването. ДПС взе останалите пет мандата от региони като Кърджали, Шумен и Разград, където няма конкуренция. За сметка на това, втората най-голяма партия БСП не спечели нито един мажоритарен мандат. 

Последните избори по смесената система показаха още, че гласоподавателите не се влияят от личните биографии на мажоритарните кандидати, ако те са издигнати от предпочитаната партия. Напълно неизвестни фигури, излъчени от ГЕРБ, неочаквано изпревариха политици с дългогодишен опит, бивши министри, депутати и лидери на национални политически сили. Такъв беше примерът с финансиста Борис Грозданов, който взе два пъти повече гласове от бившия министър-председател Иван Костов в София-23. Резултатът на 26-годишната Моника Панайотова в съседния столичен 24-ти район беше почти пет пъти по-висок от този на юриста Даниел Вълчев. 

Какво ще е отражението на тази система при евентуални избори за Велико Народно събрание?

Отговорът ще зависи от волята на мнозинството в действащия парламент - то ще трябва да определи границите на новите 200 едномандатни избирателни райони. Дори част от тях да съвпаднат с територията на общините (общо 265), в някои градове ще се стигне до "битка" за отделни секции, които може да преобърнат резултата. 

Това са решения, които вероятно ще имат отражения върху политическия живот с години напред, но ще се приемат стихийно от парламент с изтичащ мандат и с критично ниско публично доверие. 

Избрано е Велико Народно събрание. А сега какво? 

По конституция ВНС решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано. С други думи, ако бъде приет проект за поправки и се проведат избори за 8 Велико Народно събрание, то няма да може да "импровизира" и да прави други промени по конституционни инициативи, възникнали в хода на работата му. 

Целта на събранието е да обсъжда и гласува само поправките в основния закон и да се разпусне, след като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. 

Според чл. 162, ал. 2 "В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание" - подразбира се, че неговият мандат не може да се удължава прекалено дълго. Прецедент в това отношение вече има: 7-то ВНС работи от юли 1990 до октомври 1991 г., като междувременно се сменят две правителства и се приемат серия от промени в ключови структурни закони. 

50 години по-рано, Шестото Велико Народно събрание утвърждава комунистическия режим в новата конституция, като заседава почти 3 години между 1946 и 1949 г. 

За да приеме бъдещите поправки в конституцията, Великото Народно събрание трябва да приеме решенията си с мнозинство от 2/3 от всички народни представители (267 гласа) в три гласувания в различни дни. 

Когато този процес приключи, президентът насрочва парламентарни избори по обичайния ред, а те би трябвало да се проведат 2 месеца след края на мандата на ВНС.

В зависимост от бързината на работата на конституционния законодател, 2021 г. може да се окаже година на три поредни национални вота - за Велико, за Обикновено Народно събрание и за президент. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Делян Пеевски получи бустерна доза от медсестрата на Борисов

"Категорично подкрепяме ваксинацията"

Ефектът на Covid-сертификата: Как ваксинирането се ускори за един ден

21 октомври е довел до почти 4-кратно увеличение на поставените дози ваксини

Иван Костов: Партиите са в плен на зловреден популизъм за Covid-мерките

"При това положение трябваше твърдо да се затвори всичко, за да продължат учениците да ходят на училище"

Кацаров след призивите за оставка: Налагам Covid-сертификата, за да спася животи - няма алтернатива

"Правя го с нежелание, но да сте чули тези, които искат оставката ми, да са предложили алтернатива?"

Всички са против покупката на "Нюкасъл" от принц Бин Салман: "Какво ли си мисли вдовицата на Хашоги"

Политици, организации и клубове протестират, феновете на тима се радват

Хората не са луди, политиците са некадърни

Ваксинационната кампания най-после помръдна от дъното - но не заради малодушието на партийните лидери

Прокуратурата разследва кой е авторът на снимката „Pi Ar Sevi Boiko”

Държавното обвинение разследва човека, който засне Гешев да си пише със Севделина Арнаудова - заплашен е със затвор или глоба