Париж и Олимпийските игри – по-малко строежи и повече временни съоръжения

Временни спортни съоръжения, седалки от пластмасови бутилки и пестене на електроенергия - това са само част от приспособленията, на които организаторите на Олимпийски игри в Париж ще разчитат, за да изпълнят своята амбициозна цел - това да са най-пестеливите игри, правени досега.

Домакините полагат усилия в организацията на най-голямото спортно събитие, но се надяват то не само да бъде спортно зрелище, но и да зададе тон за по-отговорно и устойчиво провеждане на подобни състезания, разказва британското издание "Guardian".

Целта е въглеродните емисии да се ограничат до 1,5 млн. метрични тона. Това е голям въглероден отпечатък, който се равнява на пътуване със самолет на 1,3 млн. пътници от Ню Йорк до Париж. Той обаче е много по-малък от замърсяването на предишните игри.

Организаторите казват, че мислят не само за бъдещето на планетата, но и за бъдещето на игрите. Все по-малко градове се съгласяват доброволно да похарчат милиарди за инфраструктура, която понякога остава неизползвана впоследствие. Париж и следващият домакин, Лос Анджелис през 2028 г., бяха единствените градове, които останаха в надпреварата, когато бяха избрани през 2017 г.

Френският град взе важно решение още в първоначалните си действия - да не строи толкова много, а вместо това да постави временни спортни съоръжения - някои от които пред известни забележителности. Така само след няколко дни Айфеловата кула ще се превърне във внушителен фон за плажен волейбол, а Версайският дворец ще осигури царствена обстановка за състезанията по конна езда. Церемонията по откриването ще се проведе край река Сена.

"Видяхме в Олимпийските игри чудесна възможност да ускорим зелената трансформация на града. Преобразихме обществените пространства, обществения транспорт, реката - без Игрите това можеше да отнеме още едно или две десетилетия", казва пред изданието Еманюел Грегоар, който до съвсем скоро беше зам.-кмет на Париж.

Той представя и впечатляващ списък със свършеното:

• 402 км. нови велосипедни алеи;
• разширяване на мрежата на метрото, което все още продължава;
• почистване на река Сена;
• засаждане на 300 хил. нови дървета.

Олимпийската кандидатура на Париж с гордост залагаше на много малко строителство. След като беше домакин на Игрите два пъти в миналото - през 1900 г. и 1924 г., както и на Световното първенство по футбол през 1998 г., когато беше построен огромният стадион "Стад дьо Франс", градът вече разполага с повечето от необходимото.

Вместо да вкарва пари в огромни нови обекти, Париж ще похарчи по-голямата част от бюджета си за модернизиране на това, което вече има. Някои във френската столица наричат това "Олимпиада на ремонта и повторното използване".

Много спортни обекти бяха обновени. Стадионът "Ив дю Маноар" в северозападното предградие на Коломб има нова трибуна с 1000 места за състезанията по хокей. Плувният басейн "Жорж Валери", който ще се използва за олимпийски тренировки, се сдоби с нов елегантен подвижен покрив, като той е само един от 25-те басейна в града, които са обновени специално за Игрите.

Олимпийският център за водни спортове е друг ярък пример. Обектът ще разполага с най-големия център за генериране на слънчева енергия, като покривът е изработен от дърво и стъкло за максимално увеличаване на естествената светлина и вентилация. Шест хиляди от седалките са изработени от рециклирани пластмасови бутилки, а след състезанието капацитетът на седалките ще бъде намален до 3 000, като останалото пространство ще бъде превърнато в обществени спортни съоръжения, като тенис кортове и други игрища.

Най-спорната част от всяка олимпиада обикновено са жилищата на спортистите, както и какво се случва с тях след това. Париж не прави изключение. Олимпийското село е разположено в Сена Сен Дени - най-бедния департамент във Франция. Там се намират и стадионът, и центърът за водни спортове.

Това породи опасения сред парижани относно джентрификация - процес, при който характерът на беден градски район се променя от по-богати хора, жилищата се подобряват, но често за сметка на изселването на предишните обитатели с по-ниски доходи.

Олимпийското село ще разполага с общо 2800 нови жилища, които ще бъдат превърнати в постоянни домове за до 6000 души след Игрите. Очаква се обаче само около една четвърт от тези жилища да бъдат предоставени като социални домове, въпреки че над 50% от жителите на Сена Сен Дени живеят в социални жилища.

Има очаквания олимпийското строителство да доведе до подобрения в района, като например нова инфраструктура, пътища и удобства. Въпреки това някои жители са обезпокоени от негативните ефекти, включително повечето шум, замърсяването и смущенията от строителството.

Пестене на енергия

По-малкото строителство не е единственият екосъобразен подход, който организаторите предприемат. Друго средство за ограничаване на емисиите е пестенето на енергия, посочва "Associated Press". Според домакините използваната енергия ще представлява само 1% от емисиите на Игрите. Те възнамеряват да използват 100% възобновяема енергия от вятърни и соларни ферми, както и соларни панели на някои обекти.

Стадионите и временните обекти ще получават енергия от мрежата вместо от дизелови генератори, които произвеждат много CO2.

Най-голямото предизвикателства пред Париж обаче е редуцирането на емисиите, свързани с транспорта. Представителите на туристическия сектор очакват 15,3 млн. посетители за Олимпийските и Параолимпийските игри, включително 1,9 млн. от други страни, като поне 850 000 от тях ще използват полети на дълги разстояния.

Френската столица предлага редица екосъобразни начини за транспорт - велосипеди под наем, метро, влакове, автобуси и друг обществен транспорт - до всички места, които са част от Олимпиадата. Въпреки това обаче тези мерки не могат да повлияят на начина, по който зрителите планират да стигнат до Игрите и да се придвижват в района.

За Париж най-голямото спортно състезание не е само за счупване на спортни рекорди, а и за поставяне на нови стандарти за устойчивост.

Френската столица от години е подложена на допълнителен натиск да възприеме по-устойчив модел. Градът беше домакин на преговорите на ООН за климата през 2015 г., в резултат на които бе сключено Парижкото споразумение - най-значимото международно споразумение за климата до момента. То задава като цел ограничаването на глобалното затопляне - до по-малко от 2 градуса по Целзий - задача, която като че ли изглежда все по-непостижима.