Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бюджет 2023 залага на оптимизма, липсва му визия за развитие на икономиката и цели по-скоро да закърпи положението. Това донякъде е обяснимо с огромното му закъснение от повече от половин година, икономистите обаче посочват и някои притеснителни параметри в малко по-дълъг хоризонт от настоящата година.
„Бюджет, който се внася в средата на годината, няма как да направи някаква съществена промяна в политиката“, коментира финансистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов в ефира на БНТ тази сутрин. На същото мнение е и икономистът Георги Ангелов, който напомни, че реално Бюджет 2023 се очаква да заработи чак през септември месец и да функционира едва 3-4 месеца.
С други думи, отбелязва Ангелов, „това е закърпване на положението до края на годината“. По-важен ще е Бюджет 2024, върху който трябва да започне да се работи в края на настоящата година и в който вече трябва да проличат идеи за инвестиционни политики и структурни реформи.
Заложените средносрочни прогнози за следващите две години обаче са знак, че липсва съществена политика и яснота какво ще се прави в отделните сектори. Обяснение Любомир Дацов вижда в това, че „в момента нямаме управленска политика“. За това говори и икономистът Михаил Кръстев. „Начинът, по който се опитваме да закърпим този бюджет, е с липса на визия за средносрочно развитие на българските публични финанси”, посочи той в ефира на Nova.
„Това не е консолидация, правена с много сериозни структурни промени, а обиране на луфтове тук и там, на буфери, които знаем, че ги има“, смята Лъчезар Богданов.
„Очевидно Министерството на финансите залага на оптимизъм, тъй като прогнозата за растеж на икономиката, далеч изпреварва тези на Българската народна банка, както и на рейтинговите агенции. Прогноза от 1,8% растеж на икономиката е оптимистична, няма буфер. С малко да не се случи, това ще влоши изпълнението на този бюджет и ще наложи разходи от някъде другаде“, коментира Михаил Кръстев.
По думите му отлагането на останалите инвестиции също би могло да се окаже с тежка дългосрочна цена, тъй като това са разходите с най-голяма добавена стойност.
Някои пробойни
В приходната част Георги Ангелов вижда риск в изпълнението на приходната част по отношение на косвените данъци, тъй като изпълнението на ДДС остава на нивата от миналата година и това може да окаже задържащ ефект върху събираемостта. „Оттам може да дойде изпълнението или не на целия бюджет“, смята той.
Според Любомир Дацов пък големият проблем в приходната част е, че се залага на постъпления от Плана за възстановяване и евентуалното облагане със 100% на дивидентите. „Всеки икономист знае, че между печалба на книга и касов поток има огромна разлика“, посочи той.
В разходната част, казва Дацов, се „играе с капиталовите разходи“, които са намалени с над 2 млрд. лв. Георги Ангелов също обръща внимание на „изкуственото раздуване“ на някои и необяснимото им извършване със задна дата от 1 януари. Той също вижда най-голямо предизвикателство при капителите разходи и обяснява, че за да платиш такъв, нещо действително трябва да е изпълнено и построено.
По думите му експертите в МФ все ще намерят как да нагласят салдото, но по-важното е капиталовите разходи да се правят действително, защото така икономиката се развива.
Според Любомир Дацов „нито една от големите мерки, които оформят намалението на дефицита, не представляват истински мерки“. Той обърна внимание и на това, че така представеният Бюджет 2023 не бори инфлацията.
В по-дългосрочен хоризонт:
„Един от рисковете пред бюджета, не само за 2023 г, а и за 2024, е да продължим на калпак да даваме средства в някаква посока, без да преценим истинските нужди“, заяви бившият министър на труда и социалната политика Иван Нейков.
В този контекст от Института за пазарна икономика отбелязват в свой анализ, че разширяването на бюджетните дефицити в последните години, подкрепено от появата на нови данъчни облекчения и преференции, както и от ръста на разходите за слабо насочени социални програми, се очаква да доведе до ръст на държавния дълг до близо 60 млрд. лв. през 2025 г. и сериозен ръст на разходите за неговото обслужване.
„Ако през 2020 и 2021 г. разходите за лихви по държавния дълг са под 600 млн. лв. на година, през 2024 г. техният размер се очаква да достигне над 1,7 млрд. лв. Темата за разходите за обслужване на държавния дълг, която беше позабравена в годините на много ниска цена на дълга, вече не може да се пренебрегва и неизбежно ще е ключова в дебатите за държавния дълг“, изтъкват от ИПИ.
