Създателят на Telegram Павел Дуров е на 39 години, не е женен и ако съдим по собствените му изказвания - „предпочита" да живее сам.
Изненадващо обаче руснакът съобщи, че е донор на сперма от около 15 години и че има повече от сто биологични деца в 12 страни.
Всичко започнало заради необичайна молба на негов приятел: той и съпругата му са имали проблеми със зачеването и са помолили Дуров да им помогне да имат бебе, като дари сперматозоиди.
По думите на Дуров лично началникът на клиниката бил толкова впечатлен, че му казал, че е негов „граждански дълг“ да дарява повече , защото „висококачественият донорски материал“ е оскъден.
За да могат стотици полубратя и сестри един ден да установят контакт помежду си, Дуров обяви, че ще публикува своята ДНК.
„Разбира се, има рискове, но не съжалявам, че съм донор. Липсата на здрава сперма се превръща във все по-сериозен проблем в световен мащаб и аз се гордея, че дадох своя принос за неговото облекчаване“, казва той.
Разкритието му всъщност не е случайна приумица, а опит да „мотивира повече здрави мъже" да последват примера му.
"Не се подчинявайте на условностите - променете нормата!“, допълва още 39-годишният руски предприемач.
Позицията му напомня за идеологията, която изповядва Илон Мъск за демографията.
Мъск e баща на (поне) 12 деца от три различни жени и твърди, че индустриализираните държави са заплашени от постепенна загуба на идентичността и културата си, ако не вземат мерки за увеличаване на раждаемостта.
Дуров стана известен и с основаването на най-голямата социалната мрежа в руската страна - ВКонтакте.
През 2014 г. той публично отказа да предаде данните на украинските протестиращи на службите за сигурност на Русия и да блокира профила на Алексей Навални във ВКонтакте.
Вместо това, той публикува въпросната заповед от собствения си профил, твърдейки че тя е против закона.
Впоследствие Дуров беше е освободен от длъжността на главен изпълнителен директор на плтаформата и заживя в изгнание. Към този момент седалището на Telegram е в Дубай.
Обединените арабски емирства забраняват ин витро процедури с биологичен материал от хора, които не са съпрузи. Те позволяват на неженени двойки да поискат разрешение за изкуствено оплождане от властите.
