Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тенденцията хората да се обличат в пластмаса става все по-разпространена, макар и много от клиентите да не го осъзнават. Mодни марки като Shein, Mango и Primark произвеждат все по-големи количества дрехи от нискокачествен текстил, изработен от синтетични влакна. Нарастващата зависимост от този тип материали е основно в бързата мода. Но спортни и луксозни марки, сред които Adidas, LVMH, Patagonia и Boohoo все по-често отказват да разкрият дали си служат с такива тъкани.
Това показва нов анализ на базираната в Нидерландия екологична организация Changing Markets Foundation. За него разказва Spiegel.
Дрехите, които имат в състава си пластмаса, се продават по-евтино и са в основата на свръхпроизвеждащата индустрия за бърза мода. Много от облеклата са изработени от синтетични влакна като полиестер, найлон и акрил. Те са създадени от изкуствени материали, които се произвеждат чрез химични процеси – най-често чрез изгаряне на петролни продукти или други суровини.
Ужасяващо ниския процент на рециклиране, превръща този сектор от модната индустрия в един от най-големите източници на микропластмаса и отпадъци. По-малко от 1% от всички текстилни отпадъци в световен мащаб се рециклират за направата на нови дрехи. По-голямата част се изгаря или изхвърля в конкретни райони, моретата и океаните.
Според доклада на екологичната организация около половината от компаниите изобщо не искат да разкрият дали използват подобни материали. От 2021 г. насам „секретността“ по тази тема се е увеличила повече от три пъти, посочват те. Затова данните са събрани от пряк въпросник, изпратен до модните марки, както и от информация, публично достъпна на уебсайта на всяко дружество.
Shein, пазарният лидер в индустрията за бърза мода, използва най-много синтетични влакна. Около 80% от текстила на китайския гигант е изтъкан от полиестер, полиамид или спандекс. Shein обаче продължава да привлича все повече клиенти, благодарение на ниските си цени и модела си за свръхпроизводство.
Компанията твърди, че има претенциите да бъде неутрална по отношение на климата до 2050 г. и да ограничи замърсяването, което нейното производство на дрехи генерира. Само за изминалата година обаче емисиите ѝ са се увеличили почти двойно.
На второ място в класацията за пластмаса е британската Boohoo. 69% от общия микс от текстилни влакна са именно синтетичните. Тя е следвана от мултинационалния бранд за спортни облекла Lululemon, която е с дял от 67%.
Inditex - компанията майка на Zara, отчита най-голяма употреба на синтетични материи по отношение на обема. Тя е генерирала 212 886 тона само за 2023 г., което е значително увеличение в сравнение със 178 030 тона в проучването през 2022 г.
"Големите марки се фокусират върху модела на бързата мода и заливат пазара с вредни за околната среда материали за еднократна употреба. Тези компании не проявяват голям интерес към промяна", казва Уршка Трънк, един от авторите на доклада.
Текстилът замърсява световния океан с до 500 хил. тона микропластмаса всяка година. Учените откриват частици от полиестер и найлон в дълбините на океаните, но и вече във все повече човешки органи.
Само две компании (4% от всички изследвани) попадат в категорията за "водеща промяна" и полагат усилия за борба с проблема със замърсяването от индустрията. Според доклада това са базирана в Лос Анджелис марка за дамска мода - Reformation, както и популярният германски бранд Hugo Boss.
Почти всички останали (45 от общо 50) остават в най-ниските две категории. В едната попадат тези, които имат голяма или нарастваща зависимост от синтетичните материали. Има обаче и "червена зона" - за тези, които предлагат минимална или никаква прозрачност по този въпрос.
29-те компании в т.нар. "червена зона" не са само от бързата мода, а включват спортни и луксозни марки и универсални магазини, включително Patagonia, Adidas, Boohoo, Burberry, LVMH и Walmart.
Борбата с модата за "еднократна употреба"
Spiegel отбелязва, че от години Европейският съюз се опитва да се справи с екологичния отпечатък, който модната индустрия остава върху околната среда. Засега обаче от тези опити няма резултат.
Проектът за т.нар. Green Claims Directive всъщност има за цел да предотврати фиктивните зелени практики с цел PR (greenwashing). Това е измамна маркетингова тактика, при която компаниите фалшиво популяризират своите продукти и ги представят като екологично чисти.
Според еколозите от Changing Markets Foundation обаче директивата пренебрегва изцяло проблема с микропластмасата в дрехите. И така индустрията за бърза мода би могла в бъдеще дори да рекламира своите продукти от синтетични влакна като особено устойчиви.
