Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Любимата англичанка на Франция – родената във Великобритания певица и актриса Джейн Бъркин, почина в дома си в Париж на 76-годишна възраст. Тя е намерена мъртва в дома си. Преди това отмени няколко концерта заради здравословни проблеми.
Френският президент Еманюел Макрон отдаде почит на Биркин, като заяви, че тя „въплъщаваше свободата и изпя най-красивите думи на нашия език“.
„Джейн Бъркин беше френска икона. Гласът ѝ беше толкова нежен, колкото пламенни бяха ангажиментите ѝ. Тя ни завеща наследство от песни и образи, които никога няма да ни напуснат“, написа Макрон в Twitter.
Министър-председателят Елизабет Борн добави: „Тя бе незабравима икона, с уникален глас и чар".
Описвана като „малкото английско момиче“, което пристига в Париж през 60-те години на миналия век, Бъркин се омъжва за легендарния френски певец и автор на песни Серж Генсбур. Двамата се превръщат в една от най-одумваните звездни двойки на своето време, придобивайки международна известност с еротичната песен Je t'aime ... moi non plus.
Биркин пее, пише, играе и композира. Превръща се в икона на френската музика, въпреки че не е ром оттам. „Париж се превърна в мой дом. Бях осиновена тук. Харесват акцента ми“, казва тя веднъж.
Певицата бе принудена да отложи концертите си в Париж, насрочени за май, след като през март 2022 г. счупи рамото си. Преди това Бъркин получи инсулт през септември 2021 г. и тогава отново трябваше да сложи на пауза ангажиментите си.
„Винаги съм бил голям оптимист и осъзнавам, че все още ми трябва малко време, за да мога отново да бъда на сцената и с вас. Толкова много обичам да бъда с вас“, каза тя в изявлението си тогава.
Тя бе намерена мъртва в дома си в Париж, съобщиха днес френските медии.
Бъркин е родена в Лондон на 14 декември 1946 г. в семейството на майка актриса и баща морски офицер. На 17-годишна възраст се омъжва за композитора на филмите за Джеймс Бонд – Джон Бари, но бракът продължава само три години. Двамата имат дъщеря Кейт, която загива трагично през 2013 г.
Тя става известна след участието си във филма „Blow-Up“ от 1966 г., където в една от сцените се появява гола. През 1968 г., на 22-годишна възраст, преминава канала, за да се снима в сатиричната романтична комедия „Slogan“ заедно с 18 години по-възрастния от нея Генсбур.
Това е началото на 13-годишна връзка на и извън екрана, която ги превръща в най-известната френска двойка. Те остават в центъра на вниманието както заради бохемския им и хедонистичен начин на живот, така и заради работата им.
Въпреки че е забранена за излъчване по радиото в няколко държави и осъдена от Ватикана заради откровено сексуалния си текст, песента им Je t'aime ... moi non plus, издадена през февруари 1969 г., постига световен успех и достига до №1 в британската класация за сингли.
Връзката им често е описвана като „бурна“, а според сведенията Бъркин е написала в дневниците си за 2020 г., че тя е била съпътствана и от насилие. По време на една от кавгите им Бъркин се хвърля в река Сена, след като замеря Генсбур с пай.
В интервю за Times през 2020 г. обаче тя често защитава мъжа, с когото се свързва толкова тясно, включително срещу обвиненията срещу него, че е „насилник“.
„Той и аз станахме най-известната двойка по онзи странен начин заради Je t'aime и ... той продължи да бъде мой приятел до деня на смъртта си. Кой би могъл да иска повече?“, казва Бъркин пред CNN през 2006 г.
Биркин и Генсбур са заедно в продължение на 12 години, но никога не се женят. През 1971 г. се ражда дъщеря им Шарлот, също известна актриса и певица.
Двамата се разделят през 1980 г., а Бъркин се преориентира от по-мащабни филмови роли към арт продукции, като получава три номинации за „Сезар“ (френските „Оскари“) – първата от които за „Пиратът“ през 1985 г.
Участва в около 70 филма на някои от водещите френски режисьори, сред които Бертран Таверние, Аньес Варда, Жан-Люк Годар, Ален Рене и Джеймс Айвъри.
Някои от най-известните си актьорски превъплъщения прави в криминалната комедия „Калейдоскоп“ от 1966 г., адаптацията на „Смърт на Нил“ на Агата Кристи от 1978 г. и мистерията „Зло под слънцето“ от 1982 г.
Въпреки раздялата им, тя остава завинаги свързана с Генсбур, който продължава да пише песни за нея.
