Пандемията, за която никой не говори

Подготвям този текст в главата си от миналата есен, но някак все не стигах до него. В последните дни обаче се чувам с приятели и си разказваме истории кой какво прави. Най-накрая нещо различно от „бях си вкъщи, гледах сериал и сготвих велика мусака“. През последната седмица чух за 4 случая на мои приятели и познати, които са били ухапани от кърлеж в близката градинка или в парка. Затова сядам да пиша. Защото имам какво да кажа.

Лаймска болест. Всички сме чували за нея, но малцина знаят какво точно представлява.

До миналата година освен името, знаех единствено, че се причинява от ухапване от кърлеж и нищо повече.

Преди година и половина обаче започнах да имам редица здравословни проблеми, без конкретна причина за тях. Бях на 31 г. За период от 7 месеца обиколих близо 20 специалисти в София - невролози, ревматолози, гастроентеролози, ортопеди и УНГ доктори.

Намирах се в някой от кръговете на Ада, в който се въртях, но не излизах.

След десетки изследвания, похабени нерви и лекарски отговори в стил „ти си младо момиче, нищо ти няма" и "сигурно е стрес"“, в един момент изпаднах в истинска безизходица.

Беше месец юли - вместо да се радвам на лятото и да мисля за море, аз бях убедена, че умирам.

Усещах, че нещо лошо се случва с мен, че никога повече няма да мога да се движа, да се храня и един ден просто няма да стана от леглото. Слава богу, освен часове при лекари, имах и семейство, което виждаше, че истински се мъча и трябва да се търси решение.

След много ровене в Google, сестра ми, не по-малко притеснена от мен, предложи да се изследвам за лаймска болест.

Отне ѝ време да ме убеди да си направя тест, без някога да съм намирала кърлеж по себе си. Казах си - поредното изследване, нищо не губя.

Едно е сигурно - спечелих диагноза, която обаче не кара никого да се чувства късметлия.

Така, по трудния начин, научих, че много хора като мен - не само в България, но и по цял свят, остават недиагностицирани с месеци и дори с години. Прочетох стотици човешки истории като моята, някои от които далеч по-тежки – в инвалидни столове, с парализи и други тежки състояния.

Оказа се, че лаймската болест е често срещано заболяване, което обаче трудно се диагностицира. Причините за това са три:

1. Докторите рядко се сещат да тестват пациентите за болестта, защото симптомите при нея са най-различни и имитират редица други заболявания. Освен това, обикновено лекарите я свързват със специфичен обрив, наречен „мишена“, който често липсва, както е в моя случай.

2. Защото тестовете за лаймска болест не са 100% надеждни. За тях ще обясня малко по-надолу.

3. Някои лекари подценяват болестта, понеже не знаят достатъчно за нея.

Лаймската болест е инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от рода Борелия. Преносител на инфекцията са най-често кърлежите, но все повече се налага твърдението, че има вариант комари и бълхи също да я предадат при ухапване.

Болестта се развива в няколко стадия. Ако се вземат мерки веднага след ухапване от кърлеж, вероятността инфекцията да бъде овладяна е голяма. В случаи като моя обаче, когато не е регистрирано ухапване и/или не е предприето веднага лечение, болестта се хронифицира. Тогава пациентът се посвещава на това да влезе в ремисия.

За съжаление, до момента не е открито напълно ефективно лечение при хроничната лаймска болест, наречена още Борелиоза.

Специалистите в областта използват редица протоколи за лечение, но няма такъв, който да действа ефективно при всички пациенти.

Всеки случай е индивидуален, защото бактерията засяга различни органи и части на тялото. Освен това, болестта често е съпроводена с редица коинфекции, причинени от различни бактерии, не по-малко опасни от самата Борелия и които допълнително правят всичко по-сложно. Ако при един пациент ефект има едно лечение, то при друг резултат може да даде друго. Това прави болестта изключително трудна за овладяване и често пациентите се лутат години наред в търсене на подходящото лечение. Това, освен с много болка и страдание, е свързано и със сериозни разходи, тъй като здравните застраховки в цял свят все още не включват заболяването в списъците си.

Лаймската болест често имитира някои тежки неврологични заболявания като множествена склероза и ЛАС синдром. Редовно пациенти, получили тези диагнози, решават да се обърнат към инфекционисти, които установяват, че те всъщност страдат от лаймска болест.

Диагнозата със сигурност не е лека, но има по-добри прогнози от горепосочените.

В България всяка година по това време започва да се говори за кърлежо-преносимите болести. Хората остават с впечатление, че те са добре познати у нас.

Личният ми опит е, че пациентите, особено тези с хронична лаймска болест, бързо се отказват от лечение тук.

Повечето от тях го търсят в Румъния, където има няколко известни специалисти или в специализирани клиники в Западна Европа, стига да е финансово възможно. Причината е, че както в доста държави по света, така и България, много от лекарите не са достатъчно запознати със заболяването, а част от тях отричат хроничната лаймска болест. Други лекуват единствено с антибиотици за много продължително време, което не винаги е решение, напротив – може да има повече вреди. Тестването също рядко е адекватно и с познания за най-новите методи в диагностиката. Като цяло – комплексният подход, който е нужен за това заболяване, липсва.

Какво се случи с мен? Когато получих първия положителен резултат, реших да посетя вече известния на всички доц. Мангъров, на когото дотогава му се носеше слава на добър инфекционист. Той отхвърли възможността да имам лаймска болест, най-вече заради това, че не помня ухапване от кърлеж. Препоръча да си направя втори тест, но дори и след повторен положителен резултат, консултацията не протече много по-различно.

Каза ми, че имам оплаквания като на човек в напреднал стадий на лаймска болест, пък аз съм си изглеждала добре. Че за него нямам такова заболяване и не вижда смисъл да го лекувам. Плуването много щяло да ми помогне за болките. И последно – неговата дъщеря била на моите години и ето – на нея нищо й нямало. Да не се притеснявам.

Вярно е, че в цял свят тестовете за лаймска болест все още не са със 100% точни. Много пациенти, които страдат от болестта, първоначално имат отрицателни резултати. Причината е, че масово изследванията са на база антитела (методите за изследване: Elisa и Western blot). Повечето хора с лаймска болест имат компрометирана имунна система, която не може да се справи с инфекцията.

Когато имунната система е слаба, тя трудно изгражда достатъчно антитела, което често довежда и до отрицателни проби. Затова и нерядко се налага лекарите да поставят диагноза на база симптоми, а не на тестове. Когато обаче имаме категорични положителни резултати, диагнозата е ясна. Аз имах 2 положителни теста, абсолютен късмет, предвид състоянието на имунната ми система, но очевидно недостатъчни за компетентността на доц. Мангъров.

Разказвам всичко това, защото искам повече хора да разберат какви опасности се крият зад едно просто ухапване от насекомо.

Животът ти се променя напълно и става подвластен на болестта. Тя определя кога си в състояние да работиш, да се видиш с приятелите или да заминеш на ваканция.

Все повече лекари по света, които лекуват лаймска болест, се опитват да обърнат внимание за опасността от пандемия. Актуалните данни показват, че през последните години средно между 300 000 - 427 000 души годишно са диагностицирани с лаймска болест в Щатите (Източник тук). В Европа цитираните цифри са още по-обезпокоителни - между 650 000 и 850 000 случая всяка година. Не искам и да си помислям колко са недиагностицираните пациенти, които по една или друга причина все още не са установили заболяването си.

Звучи ли ви като пандемия? На мен – да.